Микронезия

Въпреки внушителните над 2100 броя острови, които влизат в състава ѝ, Микронезия е с площ 702 кв.км., защото повечето от тях са вулканични или коралови. Вулканичните острови са заобиколени от лагуни, отделени от океана с коралови бариерни рифове, често състоящи се от няколко десетки малки острова. Много рифове имат проходи, които позволяват на корабите да се доближават до големите острови. Кораловите острови са с височина едва 3-5 метра над морското равнище.

Един от четирите основни острова е о. Яп, известен с каменните си пари във формата на дискове с дупка по средата. Най-големите достигат над 3 м в диаметър и тежат до 4 тона. 😮 Те се смятат за редки и важни, защото са изработени от варовик, доставян от далечен остров. Тези камъни са били, а и все още се използват при договаряния на брак, наследяване, при политически и търговски сделки. Много от тях се поставят пред важни обществени сгради или покрай пътеките из острова. Разплащането с камъни се основава предимно на словесно споразумение. Макар, че собственикът на даден камък може да се промени, камъкът рядко се мести, заради големината и риска от щети. Само на новия собственик се предоставят имената на предишните собственици. Камъните продължават да се ползват, макар и ограничено, затова повечето парични транзакции се правят в долари.

Първите европейци, стъпили в Микронезия, са португалци и испанци, търсещи островите на подправките – Индонезия. Испания установява протекторат над Каролинските острови през 16 век. През 1899 Каролинските острови са продадени на Германия. През 1914 година са завладени от Япония. През Втората световна война Каролинските острови попадат под американска администрация под мандата на ООН.
През 1979, четири територии от Каролинските острови ратифицират нова конституция и се обявяват за Федеративни щати Микронезия . Палау, Маршаловите острови и Северните Мариански острови избират да не се включат във федерацията. През 1986 влиза в сила договор за свободно асоцииране на федерацията към САЩ, с което фактически Микронезия получава независимост. Договорът за асоцииране е подновен през 2004.

Най-важно място в икономиката заема производството на копра (вътрешната част на кокосовия орех), зеленчукопроизводството и риболова. Отглеждат се също захарна тръстика, батати и таро. Изнася се копра, риба и кокосово масло. Туризмът е слабо развит. Основният източник на доходи за страната е помощта на правителството на САЩ, която продължава в рамките на Договора за свободна асоциация. Почти 2/3 от приходите са именно външни, безвъзмездно предоставени средства. Правителството получава и доходи от продажбата на риболовни права. Местният промишлен риболов е слабо развит.

На различните острови кухнята се различава, но като цяло микронеззийците ядат сладки картофи, кокосови орехи и плодовете на хлебното дърво. В ястията преобладават морските храни – риба, раци, миди, но понякога приготвят храна и със свинскo месо. Оризът също е важна част от микронезийската кухня. Този продукт обаче е внос.

Едно от колоритните национални ястия е супата от прилепи. Прави се от прилепи с добавка на пресен джинджифил, лук, чесън, сол, соев сос, кокосово мляко или сметана. Звучи леко плашещо, като се има предвид, че прилепът се разпознава в чинията при сервиране. Сега покрай пандемията от Ковид 19 съвсем не звучи апетитно яденето на такива екзотични животни, но на островите това е нещо съвсем нормално. 😮

Микронезийците често приготвят Kelaguen. Това са сурови скариди, сготвени в лимонов сок. Келагуенът може да се направи и от риба, говеждо месо, пилешко месо. Към ястието се добавят освен лимоновия сок и сол, зелен лук, люти чушки и настърган кокос или кокосова сметана. Ако вариантът на ястието е от пиле, то месото първо се пече на скара. Микронезийците обичат да сервират няколко вида келагуен едновременно.

В Микронезия си струва да опитате така наречения микронезийски кебап. Това е мариновано пилешко месо и свински ребра. Месото се маринова за една нощ и след това се пече на скара. Повечето от основните ястия в Микронезия се готвят на открит огън. Маринатата е позната и доста универсална и се състои от соев сос, оцет, захар, лук и чесън. Сервира се с ямс и банани като гарнитура. Първоначално картофите се варят до омекване, след това се смесват с банани и се запържват в масло. Тази гарнитура звучи като да е чудесна комбинация от вкусове.

Местните утоляват жаждата с вода и сок от лимон. Имат и местна алкохолна напитка – сакау, която се прави от кората на хибискус, но, ако сте на остров Чуук няма да можете да я опитате, защото там е забранена консумацията на алкохол. Местните хора казват, че младите хора предпочитат сакау пред бирата, защото бирата прави хората агресивни, а сакау причинява изтръпване и сънливост. Мнозина споделят, че видът на сакау наподобява храчка, а вкусът е най-близо до този на кал… 🙁 При такова описание не мисля, че бих опитала това питие.

Десертите са предимно пресни плодове. Но аз “откраднах” моята рецепта от сайта, за който четейки се вдъхнових и за cakevoyage , а именно http://globaltableadventure.com/. За Микронезия направих “Glazed orange coconut cake”. Ето и необходимите продукти за нея:

за кекса:

2 1/2 чаени чаши брашно

1 1/2 чаени чаши захар

3/4 чаена чаша кокос

1/4 чаена лъжица сол

2 чаени лъжици бакплувер

2 чаени лъжици сода за хляб

1 чаена чаша кокосово мляко

1/2 чаена чаша олио

ванилия

1 чаена чаша портокалов сок

2 яйца

1 супена лъжица настъргана кора от портокал

за глазурата:

2 чаени чаши пудра захар

1/4 чаена чаша портокалов сок

Начин на приготвяне:

Не помня да съм правила по-лесно нещо от този десерт. В една купа се смесват течните съставки, а в друга купа – сухите. Накрая се смесват двете.

Сипете в намазнена и набрашнена форма за кекс.

Печете в предварително загрята на 180 градуса фурна за 35-40 минути или до готовност.

Извадете и охладете напълно преди да обърнете върху чиния за сервиране.

Направете заливката като смесите портокаловия сок с пудрата захар и полейте върху кекса.

Можете да украсите с лентички портокалова кора или леко запечен кокос. Докато се печеше кекса ароматът, който се носеше беше страхотен и предимно портокалов. Очаквах да се усеща и кокоса, но уви – няма и помен от него. 🙂 Като цяло този кекс ми е топ. Изключително ароматен и много сочен. Горещо препоръчвам.

Следваща дестинация – Мозамбик.