Намибия

Ако хаосът и напрежението в ежедневието ви са взели връх май е време да преживеете самотата на една от най-старите пустини в света – Намиб. Но, ако това не ви е достатъчно можете да постоите на Скелетния бряг и да съзерцавате корабите, претърпели корабокрушение и оголените скелети на китове по коварната и оголена брегова линия на Намибия с Атлантическия океан. Точно сега в края на ноември можете да се полюбувате и на тюлените, които са в резервата “Кейп Крос”, който е място, на което те се размножават.

Пясъчните дюни, които достигат 300 метра височина са идеалното място човек да наблюдава изгревите и залезите на пустинята, а шепотът на песъчинките те потапя в необятността на пустинното море. Въпреки суровия си климат Намибия има завладяващи и неопознати природни красоти. В плоската падина в центъра на парка Етоша многообразието на видовете, срещани във водоемите наведнъж, извиква представата за Ноевия ковчег. Можете да видите смайващ брой слонове, зебри, жирафи, сини антилопи гну, дребни южноафрикански газели и застрашения черен носорог. За няколко дни всяка година след дъжда, когато падината се изпълва с вода, тук пристигат десетки хиляди фламинго и пеликани. В Намибия се намира и най-голямата популация на свободни гепарди в света.

Най-впечатляващото племе обитава земите на африканската държава. Племето в областите Кунене и Омусати в Северна Намибия е една изключително интересна древна племенна група, произлизаща от полуномадските народи овахимба и овазимба. Полигамно племе, наброяващо днес около 50 000 души, в което девойките, стигнали до пубертета, биват омъжвани за мъже, избирани от бащите им. Една от най-изконните и необичайни за западната цивилизация традиции, които Химба спазват до днес, е свързана с правилото всеки гост, пристъпил прага на дома на мъжа, да прави секс с домакинята. Когато гост почука на вратата, мъжът показва своето одобрение и удоволствие от това, че вижда госта си, с обичая „окужеписа омуказенду“ – жената се дава на госта да спи с нея, а съпругът отива да спи в друга стая. В случай че липсва друго свободно помещение, стопанинът спи навън. А жена му, независимо дали иска, или не, е длъжна да се съобрази с ритуала.

Хората от племето носят традиционните си дрехи, ядат традиционни храни и практикуват традиционните си религии от незапомнени времена и по никакъв начин не са засегнати от модерното съвремие. Друга традиция, устояла на времето, е свързана със забраната на къпането. Вместо къпане с вода, жените си правят т.нар. „ароматизираща баня“, като обтриват кожата на цялото си тяло с благоуханна смола, на която дължат червения цвят на кожата и косите си. Според поверието в племето червеният цвят символизира земята и кръвта. Членовете на Химба вярват, че именно червеният цвят ги прави не само уникални, но и ги защитава от беди и болести. Червената смола, с която мажат телата си, представлява паста, направена от насекоми и растения, чиято задача е да пази кожата от парещото пустинно слънце и от набезите на насекомите. Племето Химба имат още една удивителна черта. За тях рождената дата не е денят, в който децата са родени или заченати, а денят, когато майката решава да има дете. Може би това е единствената традиция тук, която се осланя изключително на личния избор на нежната половинка в племето. Иначе това е абсолютно патриархално общество. Тук „мъжът е на власт“. Неговото мнение и решение са закон. Жената почти няма право на глас, а още по-малко – на вземането на каквото и да било решения. Тя е безгласна буква, подчинена на желанията и потребностите на съпруга си.

Когато жената Химба реши, че е време да има дете, тя сяда сама под някое дърво и започва да се ослушва, докато не чуе песента на детето, което иска да дойде. След като я чуе, тя се връща при мъжа, който ще бъде баща на детето, и му пее песента, докато той не я научи. Докато правят любов, за да заченат физически детето, те пеят песента му, за да го поканят да се всели в плода. След като зачене, майката учи акушерките и старите жени от селото на песента на детето и когато то се роди, те се събират около него и пеят песента му в чест на неговото раждане. Докато малката рожба расте, всички от племето са длъжни да научат песента му. Ако с него се случи нещо – разболее се, плетърпи инцидент или се нарани, най-близкият до него започва да пее песента му. Когато детето направи нещо, с което родителите му да се гордеят, добро дело или преминава през ритуалите на пубертета, хората от племето отново запяват песента му в израз на възторг и похвала. Ако някой Химба извърши злодеяние, нещо, което противоречи на социалните норми на племето, старейшините го извикват в центъра на селото и общността оформя кръг около него. След това всички пеят рождената му песен. Химба вярват, че грешките се поправят не чрез наказание, а чрез обич и припомняне на идентичността. Защото разпознае ли собствената си песен, човек няма нито желание, нито нужда да прави нещо, което би навредило на друг. Колко мъдрост има в този последен ритуал. Може би това е един добър начин да подстрекаваме хората да са добри – като им покажем любов. 🙂

Въпреки, че страната страда от недостиг на храна и прясна вода има своите кулинарни традиции и нови попълнения, дошли от колониалния период. За готвене на месни ястия, готвачите използват овнешко и говеждо месо, месо от крокодил, щраус, антилопа, зебра, други диви птици и животни. Царевицата или царевичната каша присъстват неизменно във всяка чиния на всяко хранене. Или като гарнитура, или като основно. Друго типично ястие са шишчетата с крокодилско месо. Те са сочни, нежни и много вкусни. Месото е мариновано със зехтин, чесън, червен пипер, подправки и сервира със сос Сатай. Druevors и Landyagar са твърди колбаси с подправки и с уникален вкус. Druevors са изсушени наденички с кориандър, а Landyagar  са пушени колбаси, направени от смес от говеждо и свинско месо. По принцип те се приготвят на барбекю и се сервират с бира. Боботи пък е ястие със смляно агнешко месо с добавка от сушени плодове, ядки и подправки. “Храна за душата”. Повлияни от ЮАР в Намибия се хранят и с Biltong или Beltong – сушено месо с подправки, по-често говеждо месо, но също така се приготвя и от дивеч. Това е идеалното мезе за бира, вино или просто е вкусен деликатес. Umngkusho е друга “храна за душата” и представлява яхния, приготвена от натрошени царевични зърна, масло, боб, картофи, лук, червен пипер и лимон. Заради крайбрежието с Атлантическия океан в почти всички ресторанти ще ви бъдат предложени калмари, стриди, миди, омари, скариди, както и всички видове местна риба. Не на последно място можете да си поръчате и печено на барбекю всякакво екзотично месо- от антилопа, крокодил, зебра, щраус… Към вкусната храна можете да добавите и местно вино от лозята на Намибия от сортовете “Columbray” и “Cabernet”. Също така бира или намибийската Grappa Crystal-Kelleray.

Наред с описаните по-горе ястия търсачите на силни кулинарни усещания могат да хапнат и някои екзотики като жаба бик на скара. Намибийците ядат всички части на жабата, с изключение на вътрешните органи. Опасност крие, че жабата съдържа отрова, опасна за човешкия черен дроб. Друго за опитване са Mashonj -сготвени mashonzha гъсеници с добавка на червен пипер. Ако рискувате да опитате това ястие, помолете готвача да добави малко фъстъчено масло. Казват, че подобрявало вкуса. Червеният мопанов червей в палмовото масло е едно от любимите ястия на Нелсън Мандела. 😮 Видях снимка на ястието в статията, в която четох за него. Ужас! Това би се харесало предполагам на Беър Грилс, но на средностатистически европеец абсолютно не. Местните обичат пържени скакалци, пържени термитни яйца или яйца в палмово листо, сготвени с мляно свинско и подправки. Стига толкова екстремни храни, че за тортата няма и да четете. 😀 Приготвих една традиционна шоколадова торта. Ето какво е необходимо за нея:

за хрупкавата основа:

50 грама захар

100 грама меко масло

150 грама брашно

щипка сол

1 яйце

за шоколадовия слой:

2 банана

130 грама масло

200 грама захар

щипка канела

1 чаена лъжица екстракт от ванилия

6 яйца

100 грама орехи

30 грама какао

100 грама брашно

1 бакплувер

щипка сол

за глазура:

200 грама шоколад

3 супени лъжици олио

Начин на приготвяне:

Загрейте фурната на 180 градуса. Разбийте маслото със захарта за кратко. Добавете яйцето, щипката сол и брашното и омесете леко тестото. Застелете с хартия за печене дъното и стените на форма за печене. Сложете тестото и с леко намокрени пръсти го разстелете по дъното. Тестото е лепкаво, но с мокри пръсти се получава. Сложете във фурната за 10 минути.

Разбийте останалото масло със захарта. Добавете яйцата едно по едно и разбийте до хомогенност. Добавете намачканите или пасирани банани и ванилията. Разбъркайте. Смесете брашното, какото, бакплувера и подправките и ги изсипете вмаслената смес. Разбъркайте добре. Изсипете сместа върху основата и върнете във фурната да се пече още 45 минути.

За глазурата просто разтопете на водна баня шоколада заедно с олиото.

Охладете тортата и залейте с глазурата.

Еми това е. Бананово-шоколадово изкушение. Тортата е сочна и наситена с вкусове – кой от кой по-приятни за небцето. Поне за моето. 🙂 Бях приятно изненадана, че сравнително лесно намерих рецепта за торта за африканска държава. Но явно по на юг в Африка нещата стоят по-различно. Що се отнася до Намибия не знам дали искам да я посетя. Наскоро моя близка сподели, че ще пътува натам. Освен да изчакам да чуя впечатленията ѝ и след това ще реша дали това да е поредната дестинация в моята ToDo листа. 🙂

Следваща дестинация – Науру.