Науру

Добре дошли в статията за най-малката независима и най-малката островна държава в света Науру. В страната живеят едва около 11 000 души на площ от 21,3 км², а 80% от територията е напълно пуста. През 80-те години на миналия век заради непрекъснатото извличане на фосфорити са изсечени до 90% от горите. Страната има най-високия БВП в света в началото на 80-те години на миналия век именно заради добивите на фосфати. Сега е една от най-бедните държави в света. Науру има най-високия доход на човек от населението до 1975 г., когато икономиката е спечелила около 2, 5 млрд. долара. Този висок доход дава възможност на правителството да спре събирането на данъци и да предостави безплатно образование, транспорт и здравеопазване на гражданите си. Правителството плаща медицинските такси за своите граждани, които се нуждаят от лечение в Австралия, а наемите на жилищата са по-малко от пет долара на месец. 😮 Икономическият спад на Науру започва, когато фосфатните находища се изчерпват. Страната имала най-големите фосфатни депозити в южната част на Тихия океан, но поради прекомерните си дейности, през 2011 година те са обявени за икономически нерентабилни. Науруанците се считат за най-тежките хора в света – 95% от островитяните страдат от проблеми с наднорменото тегло, а 8 от 10 нямат работа.

Страната разполага с два хотела, две лодки и два самолета Boeing 737. Може да шофирате едва по 40 км магистрала или да се возите на влак по 4 километровата жп линия. 😀 Изобщо мащабите са като на джобен остров.

Въпреки, че в Науру има по-малко от 200 туристи годишно,тя някога е бил приятно мястенце. Британският китоловец Джон Фърн е първия западняк, който посещава държавата през 1798 г. и я описва като красив остров. Островът е заобиколен от коралов риф, което го прави отлично място за гмуркане. Сега морският живот до голяма степен е унищожен от добива на фосфати. Въпреки настоящия икономически мрак, островът все още загатва за своята бивша “приятност” със заобикалящата го необятна океанска шир и морски птици, спускащи се над зелените островни скали. За любопитните има и останки от японската окупация през Втората световна война, пръснати из острова като огромни скелети, които представляват истинска забележителност.

Заради липсата на всякакво производство на храна на острова, всички хранителни продукти са внос от Австралия и Нова Зеландия. Това довежда до изключително високи цени на храните и местните все по-трудно могат да си позволят да се хранят здравословно. Заради по-ниските цени бързите храни и полуфабрикатите стават основна част от диетата на населението в Науру. Така започва и рязкото напълняване на острова.

Подобно на хората от съседните острови, жителите на Науру консумират голямо количество морски дарове, както и храни, приготвени от кокосови орехи и плодове от пандан. Кокосовото мляко също се използва широко. Кокосовата риба (сурова риба, често риба тон, сервирана в кокосово мляко с подправки) е традиционно ястие.Науруанската кухня е силно повлияна от китайската. Китайците са основната чуждестранна общност в страната, а на острова има редица китайски ресторанти.

Едно от популярните ястия на острова са скаридите с кокосова коричка. Предястието има хубава хрупкавост и богати съставки, които го правят любимо на мнозина. Представлява панирани в кокос скариди с подправки. С кокос се приготвят и риби като тилапия и махи-махи. Друга рецепта са раците с кокосово мляко. Прави се от раци, масло, кокосово мляко, чесън и майонеза. От китайското влияние в науруанската кухня идва и рецептата за пиле с лимон. Преставлява пържено пиле, което се потапя в пикантен лимонов сос. От тази кухня идват и множество варианти на пържен ориз и нудъли, които хапват науруанците. От десертите си струва да се отбележи Island Bliss Truffles. Това е вкусна комбинация от бял шоколад, кокосово брашно, какаово масло и изсушен кокос. От сместа се оформят малки топчета като бонбони. 🙂 С пресен кокос, желатин, мляко, яйца и ванилова захар се приготвя кокосов мус, който е наслада за небцето и прекрасен завършек на всяко хранене.

Избрах да направя за вас “Nauruan pineapple and banana bread”. Ето и необходимите продукти:

2 яйца

1/2 чаена чаша кокосово масло

1/3 чаена чаша мътеница

1 1/4 чаени чаши захар

1/4 чаена чаша кафява захар

ванилия

2 чаени чаши брашно

1 чаена лъжица бакплувер

1 чаена лъжица сода за хляб

1/2 чаена лъжица индийско орехче

1/4 чаена лъжица сол

1 1/4 чаени чаши пюрирани банани (около 2 банана средни по размер)

1 чаена чаша кубчета ананас (пресен или замразен)

Начин на приготвяне:

Разтопете кокосовото масло.

Разбийте яйцата с двата вида захар, маслото и мътеницата. В някои магазини продават мътеница, но аз рядко я купувам. Правя си я като смесвам кисело мляко с няколко капки оцет. Идеята е при смесването ѝ със содата за хляд да се отдели газ и да набъбне сладкиша и за целта моят вариант е достатъчен.

Пасирайте бананите и нарежете ананаса на кубчета. Аз използвах пресен плод. За рецептата отидоха около два резана с дебелина около сантиметър.

В купа смесете сухите съставки. Добавете ги към яйчената смес.

Прибавете банановото пюре.

Накрая добавете и кубчетата ананас. Не бъркайте много интензивно, само колкото всичко да се смеси.

Загрейте фурната на 180 градуса.

Намаслете със спрей или с мазнина и четка форма за печене.

Изсипете сместа и печете 40-45 минути или до готовност.

Охладете около 10 минути преди да извадите тортата от формата.

Охладете напълно и сервирайте с течен шоколад. Идеята за него ми даде сина ми, който каза, че банановия хляб и течен шоколад е топ комбинация. Потвърдено!

Правих няколко пъти десерти с банани, но в този и ананасът придава малко по-различен вкус и определено по-голяма сочност. Вчера го правих, днес е останало едно малко парченце… 🙂 Много лесен десерт и добър за уикенда, когато ви се прииска да направите нещо сладко за любимите си хора.

Следваща дестинация – Непал.