Никарагуа

Днес сме на гости в една страна, в която сутринта можете да се изкъпете в Атлантическия океан, а вечерта – в Тихия. 🙂 А, ако се вълнувате от екстремни преживявания можете да плувате в най-голямото естествено езеро в Централна Америка с площ 8 пъти по-голяма от Лондон и, в което живеят единствените в света сладководни акули. 😮 Държавата е Никарагуа, а името ѝ го дават испанците заради името на местното индианско племе никарао, което намират в близост точно до това езеро, и испанската дума „агуа“ – вода (заради големите водни пространства).

В Никарагуа се намира единстеният в света двоен вулкан, захранван от два различни магмени канала. Той може да изригне с два различни магмени потока едновременно. Тихоокеанският огнен пръстен е регион с чести земетресения и изригвания на вулкани около водния басейн на Тихия океан. Дълъг е 40 000 km и има формата на подкова. Съдържа 452 вулкана и това са 75% от активните вулкани в света. Част от тях се намират на територията на Никарагуа – Телика, Сан Кристобал, Серо Негро, Ел Ойо, Масая… За да стигнете до Масая, например, всичко, което трябва да направите е, да влезете на територията на парка, да заплатите малка такса и да оставите записка в дебела книга, за да знаят служителите, в случай на извънредни обстоятелства, къде да изпратят урната с вашата пепел. До кратера може да се отиде на съвсем близко разстояние и то с автомобил. Масая е смятан от първите испанци за врата към ада. Конкистадорите били ужасени от езерото лава, което бълвало адски огньове и забили железен кръст на билото на кратера. След това испански свещеник бил убеден, че това не е порта към ада, а река от злато. Той дори се спуснал да провери. 😮 Днес местните са сложили плоча с неговото име на паркинга преди вулкана, защото индиректно той се оказал прав за реката от злато. Не са много местата в света, където ще можете да стигнете с колата си досами кратер на действащ вулкан, затова желаещите да го направят никак не са малко. Дори и само заради снимката за Instagram или Facebook… 😀 И таксите се трупат. 🙂 Новият екстремен спорт Volcano boarding възниква в Никарагуа и представлява спускане с борд по склоновете на вулканът Серо Негро (най-младият активен вулкан на континента). Звучи страшно, но за щастие екип от опитни професионалисти ще бъдат с вас през целия процес на това екстремно преживяване.

Никарагуа е известна като страната с улици без имена, а хората нямат точни адреси. Къде живее някой се описва спрямо по-големите забележителности наоколо. 😮 Дори в столицата Манагуа само главните улици имат име или номер ,но пък има улица, която носи името на Георги Димитров. 😮

Никарагуанската кухня е смесица от местната индианска кухня, испанска кухня и креолска кухня. Ще наблегна на някои емблематични ястия от там:

Гало Пинто

Много повече от ориз и боб, гало пинто е национално ястие, което никарагуанците могат с удоволствие да ядат за закуска, обяд и вечеря. Името се превежда като боядисан петел и за да отговаря на името си gallo pinto обикновено се прави от червен боб, бял ориз и нарязан на кубчета лук, които се пържат заедно в голям тиган с малко от водата, в която бобът е сварен, за да даде сместа има червеникав оттенък. На атлантическото крайбрежие и карибските острови в Никарагуа бобът, ориза и лукът се пържат в кокосово масло или с малко кокосово мляко, за да станат допълнително кремообразни. Никарагуанците се шегуват, че страната работи с гало пинто мощност.

Desayuno Nica

Gallo Pinto е един от основните компоненти на desayuno típico – традиционна никарагуанска закуска, която има толкова калории, че да ви засити до обяд. Full Nica идва с пържени яйца или бъркани яйца, приготвени с нарязани на кубчета лук и чушки, пържени банани, няколко кубчета пържено или прясно сирене, купчинка гало пинто и прясна царевична тортила. Типичните екстри включват пико де гайо, оцетна салса от ситно нарязани домати и лук и малко заквасена сметана, но бекон или кървавица също могат да попаднат в чинията ви. В комбинация с тропически сок от драконов плод или маракуя и силно местно кафе това е идеалната никарагуанска закуска.

Nacatamales

Приготвени от царевично тесто, пълнено със свинско месо, резени картофи и стрък мента, накатамалесът е версията на Никарагуа на мексиканския тамал или венецуелската халака. Nacatamal идва от Nahuatl, езикът на древните ацтеки, от корена nacatl (месо) и tamalli (нещо увито), тъй като царевичното тесто се увива в бананови листа, преди да бъде сварено. Никарагуанците обикновено ядат накатамалес само за закуска през уикенда с кафе, тъй като се смята за твърде тежко ястие за ядене вечер. Докато свинското месо и картофите са класическата комбинация за накатамалес, то те могат да бъдат пълнени с каквото решите: пиле, ориз или зеленчуци. Накатамалесът е супер вкусен, но не забравяйте да махнете банановите листа преди да започнете да го ядете.

Quesillo е ястие, което можете да си купите от всяка улична количка за храна и представлява царевична тортиля и в нея парче сирене, ситно нарязан маринован лук и сметана. Следвайки традицията, добавете обилно чили сос, преди да го хапнете, и хапнете кесилото си с напитка от шоколад и царевица, наречена tiste, която се сервира в кратунка.

Rondón е класическо креолско ястие, което се приготвя на атлантическото крайбрежие на Никарагуа. Представлява яхния от морски дарове (риба, скариди, омар) и зеленчуци като маниока, картофи, моркови, банани и люти чушки. Всичко това сготвено с кокосово мляко. Звучи доста вкусно. Rondón би могло да се сготви с говеждо, пилешко или месо от костенурка, но вариантът с морски дарове е най-успешен като вкус.

Десертите доколкото ги има, са основно под формата на свежи плодове. 🙂 Нищо необичайно за тропическа страна. Все пак намерих нещо като торта, което съм приготвяла за Албания, но сега е в нова разновидност с добавка на банани – “Banana tres leches cake”.

Ето и необходимите продукти за тортата:

за основата :

5 яйца

150 грама масло

200 грама захар

250 грама банани

ванилия

128 грама брашно

1 1/2 чаена лъжица бакплувер

1/4 чаена лъжица сол

за заливката:

340 грама кондензирано мляко

397 грама подсладено кондензирано мляко

118 мл прясно мляко

за завършек:

2 чаени чаши сметана

2 супени лъжици пудра захар

3 банана

3 супени лъжици “Дулсе де лече” или карамелен сос *

1/4 чаена чаша орехи *

* по желание

Начин на приготвяне:

Разделете яйцата на белтъци и жълтъци. Разбийте белтъците на сняг. В отделна купа разбийте маслото със захарта на крем. Поетапно добавяйте жълтъците и след всеки разбивайте.

Когато стане хомогенна сместа добавете смачканите на пюре банани, а след тях и сухите съставки, които предварително сте смесили.

Разбъркайте с шпатула докато сместа стане еднородна. Добавете 1/3 от разбитите белтъци и внимателно разбъркайте.

Накрая добавете и останалите белтъци и също така внимателно разбърквайте докато сместа ги поеме напълно.

Намазнете форма за печене и изсипете сместа.

Печете 40-45 минути в предварително загрята на 180 градуса фурна. Охладете основата.

В това време смесете трите вида мляко в една купа. Не е необходимо нищо повече от една телена бъркалка.

След като блатът е напълно охладен с помощта на дървено шишче го надупчете целия. Излейте млечната смес и оствете в хладилника за една нощ.

Ще разберете, че тортата е готова за финално декориране, когато млякото е попило и тя изглежда така:

Разбийте сметаната с пудрата захар и намажете тортата отгоре. Нарежете бананите по начин, който ви харесва. Аз нещо този път си оставих ръцете в нарязването – нямах изобщо идея какво да направя и рязах напосоки. 😀

Тортата е лека и много вкусна. Тортата доста прилича на тази за Албания, но тук бананите значително променят вкуса. Не сложих “Дулсе де лече”, защото нямам. Не, че не мога да си направя като сваря консерва с подсладено кондензирано мляко, но реших, че няма какво да правя с остатъка. Оказа се, че имам малко карамелен сос и с него полях небрежно за завършек. Не сложих орехи, но на тортата би ѝ отивало малко крокан отгоре за хрупкавост.

Следваща дестинация – Ниуе.