Нова Зеландия

Отвеждам ви далеч, далеч, почти до края на света в Нова Зеландия. Най-близката съседна страна е Австралия, но и тя е на 1500 км от островната страна. В края на света можете да видите почти всичко: от снежни скалисти планини до кадифени плажове. На Северния остров може да се наблюдава как гейзерите, разположени по наклонените склонове на действащия вулкан Тонгариро, отделят цветен дим в атмосферата. Недалеч от вулканите е гейзерната долина на Ротаруас. В самия център на Северния остров, в кратера на изчезнал вулкан, се намира езерото Таупо, което с невижданата си красота привлича любителите на риболова и круизите. В един от най-красивите национални паркове на южния остров Абел Тасман можете да се насладите на плажове с цветове от бяло до златисто. Можете да се любувате на ледникови езера, пещерите Waitomo, в които има милиони светулки, гъсти зелени гори и стръмни скали.

С толкова разнообразна природа всеки би помислил, че в островната страна ще има голямо биоразнообразие, но това не е точно така. Преди около 1000 години, още преди появата на първите обитатели на Нова Зеландия, там нямало никакви бозайници, с изключение на прилепи, китове и тюлени. Преди 500 години Нова Зеландия е била дом на най-голямата птица в света – моа. Нейната височина е достигала до 3,5 метра. За съжаление обаче, вече не съществуват птици моа. Тази птица е нямала крила. Но как тогава е достигнала до Нова Зеландия? Смята се, че моа са се заселили в страната преди островите да се откъснат от южния суперконтинент Гондвана преди около 80 милиона години. Преди изчезването си, гигантските птици били доминиращите растителноядни в горите на Нова Зеландия. Техният единствен естествен враг бил орелът на Хааст – най-големият орел, за който ни е известно. Той също е изчезнал вид след заселването на хората. Според маорските истории, птиците Моа са били бързи бегачи, които се защитавали, ритайки с дългите си крака, когато били притиснати от враговете си. Женските били значително по-едри от мъжките екземпляри и в някои случаи тежели до почти три пъти повече. Яйцата им достигали до 8-9 килограма. Възможно е популацията на птицата Моа да е била в упадъка си по време на заселването на първите хора, поради естествени причини, но най-вероятното обяснение за тяхното изчезване е ловуването на хората.

Друг нелетящ братовчед на моа може да се види и в днешни дни и той е символът на Нова Зеландия – птицата киви. Тялото й е покрито с пера, които приличат повече на гъстата козина при животните. Светлокафявото или сивото оперение наистина прилича на кората на плодовете киви. Между другото, плодът е наречен в чест на птицата, а не обратното. Пернато киви има тяло с форма на круша и малка глава на къса шия и тежи между 1,5 и 4 кг. Женските тежат повече от мъжките. Тези птици са моногамни и живеят в своеобразен брачен живот с партньорите си 20-30 години. Не правят специални гнезда, в които да снасят яйцата си, защото и без това живеят в скрити дупки в земята. Яйцата са доста големи като пропорция спрямо размера на птицата, която ги снася. Друга любопитна подробност е, че мъжката мъти яйцата, а не женската. 🙂 За съжаление тази птица е застрашен вид. Нейн голям враг са опосумите, които са внесени в страната  за производство на кожи и в хода на еволюцията птицата не е развила способност да се пази от тях, тъй като тях ги е нямало на острова. По тази причина сега в Нова Зеландия опосуми се отглеждат само в клетки. Правителството на Нова Зеландия е взело решение да унищожи всички хищници на своя територия до 2050 г. Това е първото подобно решение в света и има за цел да защити местните папагали и птиците киви от пълно измиране. На ликвидиране подлежат стотици хиляди плъхове, порове и диви котки. Всички те са „пришълци” в Нова Зеландия, тъй като островите не се явяват тяхна естествена среда на обитание.

През 1840 година е подписан договор, според който Нова Зеландия става британска колония. Според този договор трябва да се зачитат и гарантират правата на маорите, които са коренното население на страната. Вероятно маорите произхождат от Източна Полинезия близо до островите Сосайъти и южните острови Кук. В маорските легенди родината им е място, наречено Хавайки, което изглежда най-малкото полумитично. В митологията на маорите това е дом на боговете, както и мястото, където хората отиват след смъртта. Маорите за първи път пристигат в Нова Зеландия около 1300 г. сл. Хр. или малко по-рано. Откакто Нова Зеландия или, както я наричат ​​те – Aotearoa, представлява югозападния край на света, познат на полинезийците от 13-ти и 14-ти век, маорите смятат себе си за хора, живеещи на края на света. Особено важна за арт идентичността на маорите е та моко – татуировката. Та моко се състои от спираловидна конструкция, направена от канали или белези, нарязани в кожата. Този вид татуировка произлиза от траурните ритуали. Мъжете имат татуировки по цялото си лице, докато жените – само по брадичката. Първоначално са използвали резци, изработени от птичи кости. По-късно са ги заменили с метални длета, които от своя страна, след Първата световна война, са заменени от игли.

Битките и войнствения начин на живот са в основата на най-известния танц на маорите – бойният Хака. При него групата се опитва да вземе страха на враговете като прави страшни физиономии, плези се с език и създава шум чрез удари в бедрата и тропане. Понякога в танца са включени и типичните бойни оръжия на маорите – копия и клубове. Всяка от изразителните мимики си има свое значение. Ако изпълняват бойния танц Хака в лицето ви е абсолютно задължително да останете с невъзмутимо изражение. В момента танцът се изпълнява като изразител на културната идентичност на маорите преди всеки мач на националния отбор по ръгби, както и на семейни тържества и рождени дни. На един тиймбилдинг една от игрите за сплотяване на екипа беше именно танц Хака. 😀 Доста безумно упражнение се оказа и съвсем не на място точно за нашия ИТ екип. Но това е друга тема. 🙂 За танц предни мач по ръгби е идеален.

В кухнята на Нова Зеландия можете да намерите специалитети от различни страни по света. Най-много са заимствани от Филипините и Тайланд. Закуската обаче е типично английска – бекон, шунка и яйца. Няма да минете и без риба с пържени картофи. Любимото на всеки жител на островната държава са тестените изделия. Пайове и други тестени изкушения се сервират по всяко време на деня. Корените на повечето от жителите на Нова Зеландия са далеч в Европа и затова чаят е на почит досущ като във Великобритания. Националното ястие на Нова Зеландия е подобно на гювеча. В него се слагат месо, картофи, зелен боб и всички останали зеленчуци, които намерим в хладилника. Има и два местни деликатеса, които не можете да опитате на друго място в света, освен в този далечен регион – месото от кенгуру и ему. Маорите имат специфичен начин на готвене – в земята се изкопава дълбока яма. В нея се поставят камъни, върху които се пали огън. Този огън нагорещява камъните, върху които след това се поставя храната, увита в алуминиево фолио. Отгоре се покрива отново с пръст и престоява така няколко часа.След като се извади, е готово за консумиране. Най-често използваните продукти, които се готвят по този начин, са агнешкото и картофите, които са специален сладък сорт Кумара. Новозеландците обичат всякаква риба без сафрид и скумрия, защото тези две риби се използват за стръв и никой не допуска, че могат да стават за ядене. 😀 Новозеландецът пие бира. Не пие вино, защото не е мъжко питие. Ако те поканят на гости в Нова Зеландия, се предполага, че ще занесеш храна и пиене, ще участваш в готвенето и слагането на масата, както и ще помогнеш за почистването и измиването на чиниите, преди да си тръгнеш. Егати гостоприемството. 😀 😀 😀

Тортата, която избрах да приготвя е все още спорна – и Австралия, и Нова Зеландия все още спорят за авторството на рецептата. Всичко започва с посещението на руската прима балерина Анна Павлова в Австралия и Нова Зеландия през далечната 1926 година. През 1929 тя посещава за втори път Австралия. Много новозеландци ще ви кажат, че тортата “Павлова” е създадена през 1926 г. от неназован готвач в Уелингтън, който украсява десерта с киви, за да възпроизведе зелените рози на пачката на Анна Павлова. Това се основава на история в биография на Анна Павлова, написана през 80-те години. Още, когато търсех торта за Австралия четох за този спор и много се чудих за коя от двете страни да я приготвя. Избрах да е за Нова Зеландия. Ето и необходимите продукти за нея:

6 белтъка

330 грама захар

ванилия

375 мл сметана

5 броя киви

Начин на приготвяне:

Разбийте до твърди върхове белтъците и захарта. Аз добавям винаги щипка сол, когато разбивам белтъци. Накрая добавете ванилията и разбъркайте добре.

Застелете тава с хартия за печене. Оформете кръг от белтъците с диаметър 22 см и оформете нещо като купа от тях по подобен начин:

Сложете в загрята на 150 градуса фурна и печете 10 минути. След това намалете градусите на 110 и печете още час и 20 минути. Изключете фурната и леко открехнете вратата. Оставете тортата да се охлади напълно.

Разбийте сметаната и я изсипете в кладенчето на основата от меренг.

Нарежете кивито на парчета и ги подредете върху сметаната.

Това е всичко за тази торта. Най-трудната част е печенето. Важно е да се пече на ниска температура и да не се отваря фурната. Изваждането от тавата също е критично, защото има опасност да счупите голямата целувка. Така, че бъдете внимателни. 🙂

Бях изненадана от кивито, което купих. Едва вкъщи видях, че съм купила златно киви. 😀 Оказа се, че е жълто на цвят. Не бях виждала такова досега. 🙂 В интерес на истината този вариант на киви се оказа много хубав и доста по-сладък от традиционния.

Правила съм такава торта предимно за приятели. Плодовете, които използвах тогава бяха ягоди, боровинки, френско грозде. С тях тортата е по-цветна и по-красива. Вкусът е семпъл, но идеално балансиран и тортата е много лека. Аз обичам целувки, но тази торта не ми е най-любимата. Ако заменя крема и не ползвам само сметана по-би ми харесала. А що се отнася до Нова Зеландия – там с най-голямо удоволствие бих отишла. Имам приятелка, която живя там известно време и от нейните разкази и снимки, които съм виждала, тази дестинация твърдо стои в листата ми за предстоящи пътувания.

Следваща дестинация – Нова Каледония.