Норвегия

За първи път ми се наложи да прочета повече за Норвегия, когато помагах на сина ми да напише реферат за нея за часа по география в малките класове. Тогава се влюбих в тази страна и я сложих в списъка си за бъдещо посещение. Синът порасна, но аз все още не съм осъществила тази си своя мечта. 🙂

Онзи ден започна зимната олимпиада в Пекин и няма как да не спомена, че норвежците са ненадминати по медели в тези олимпиади. Страната може да се похвали с най-много медали от зимна олимпиада – 329. Засега. Това лесно се обяснява с дългите зими и суровия климат и възможността за по-дълги тренировки. Интересен феномен в Норвегия (и други части на Скандинавия) е сезонната промяна в дължината на деня и нощта. В средата на зимата, дневна светлина трае пет до шест часа в южната част на Норвегия, докато тъмнината преобладава на север. Тези мрачни дни и нощи се наричат полярни нощи. В средата на лятото през юни и юли пък няма нощ, дори и на юг чак до Трондхайм. Този период от време, наречен Midnight Sun. Слънце в полунощ е природен феномен и се случва в географски ширини на север от Арктическия кръг, както и на юг от полярния кръг. При подходящи метеорологични условия, слънцето се вижда в продължение на цели 24 часа на ден. Това е чудесно за туристите, които планират дълги дни на открито.

Въпреки дългите нощи, които лично мен биха ме депресирали, норвежците са сред най-щастливите нации в света. През 2017 г. страната заема първо място в Световния доклад за щастието, а през 2018 г. второто. Това с Норвегия трябва да е някакъв парадокс. Най-известният техен писател – Карл Уве Кнаусгор изкарва хляба си с книги, в които описва алкохолната зависимост на баща си. Колегата му Ю Несбьо пък пише романи, в които има много убийства и смърт. Норвежците не са хора, на чиито лица греят постоянно усмивки, но щастието им се състои в това, че имат силна връзка с природата и това ги кара да се чувстват щастливи.

Безспорно едно от най-големите природни богатства на Норвегия са фиордите. Никак не е странно, че щом човек ги види това е любов от пръв поглед. Зогнефиорд е най-големия в страната и втори по големина фиорд в света. Гледката от 1000 метровите скали направо спира дъха. Лисефиорд не може да се похвали с толкова високи скали, но при него природата е съвсем дива и непокътната и човек остава омагьосан от тишината и красотата наоколо. Под егидата на ЮНЕСКО е Неройфиорд. Това е един малък оазис, потънал в разкош и същински рай за сетивата с дължина от 17 км., но затова пък планинските му стени се извисяват на близо 1700 метра височина. 😮 Определено заради фиордите и круизите по тях бих посетила Норвегия.

Нилс Олав, освен кралски пингвин, е и полковник от Кралската гвардия и нейн талисман. Живее в зоологическата градина на Единбург. На 15 август 2008 г. Нилс е посетен от войници от гвардията и удостоен с рицарско звание. По време на церемонията сър Нилс Олаф бавно преминава по алеята на пингвините в зоологическата градина, като инспектира строилите се в негова чест гвардейци. Накрая изкряква и почесва главата си. Тогава служител на зоологическата градина поставя пагона на крилото му. 😀 Заменен е от двугодишния по това време Нилс Олаф Втори. С това обаче повишенията не престават. През 1993 г. Нилс е произведен в сержант на полк, а през 2005 г. е удостоен с почетната длъжност полковник-шеф. Пингвинската връзка между зоологическата градина в Единбург и Норвегия датира от 1914 г., когато норвежко семейство подарява на зоопарка кралски пингвини. През 1972 г. един от тях е наречен Нилс Олаф на норвежкия майор Нилс Егелиен, който уредил осиновяването му, и тогавашния крал на норвегия Олаф. След това името наследяват други две птици. Повече от 50 норвежки войници са в Единбург за участие във фестивал на военната музика. Вече е традиция те да повишават пингвина в длъжност, когато са в града. 

Норвегия е сред страните, в които се продава най-скъпото гориво в света, въпреки, че страната има значителни петролни залежи. Вместо да субсидира автомобилното гориво, тя иввестира в безплатно образование и подобрения по инфраструктурата. По време на петролната криза през 1973 г. норвежкият крал Олаф няма никакъв проблем да използва обществен транспорт, за да се придвижи до ски курорт през уикенд без автомобили и дори да плати билет. По онова време уикендите без автомобили са въведени от норвежкото правителство в опит да поощрят хората да пестят гориво. И като заговорихме за автомобили друг интересен факт е, че в Норвегия да ви хванат да шофирате с превишена скорост е по-тежко престъпление от притежанието на наркотици. За 150 км/ч можете да лежите 18 дни в затвора. 😮

Едно от най-големите призвания за човек е да получи Нобелова награда. Всички награди се връчват от 1901 година в Стокхолм. Само наградата за мир се връчва в Осло. Алфред Нобел е бил швед и всички други пет Нобелови награди се присъждат в Швеция от фондации – като Кралската шведска академия на науките, например, за физика и химия. Но наградата за мир, според волята на Нобел, трябва да бъде администрирана в Норвегия. Няма официално обяснение за това от изобретателя, но ако се има предвид факта, че Норвегия е била под управлението на Швеция до смъртта му, може би е по-лесно да се разберат мотивите му. Нобел смята, че Швеция е по-милитаристична, докато Норвегия се опитва да разреши конфликти чрез посредничество и по този начин ще бъде по-добър дом за наградата за мир. И така се ражда норвежкият Нобелов комитет. Той се назначава от норвежкия парламент. Петчленният комитет определя и награждава носителите на Нобеловата награда за мир от 1901 г. Понастоящем наградата се присъжда в Кметството на Осло, но на няколко метра от него – в Акер Бридж се намира Нобеловият мирен център; завещание от Алфред Нобел.

Норвегия е един от най-големите потребители на кафе в света. Ежегодно норвежците консумират почти 10 кг кафе на човек. Норвежките супермаркети продават само бира и сайдер. За да се сдобиете с друга алкохолна напитка, трябва да посетите специализиран магазин, наречен Vinmonopolet. Докато големите градове в Норвегия разполагат с няколко от тези магазини, можете да намерите само един в по-малките градове и нито един в провинцията. Чудно откъде си набавят алкохол за дългите зимни дни местните. 🙂 Норвегия е страна, в която рибата е на почит. Най-разпространените ястия са с херинга, приготвена по различни начини, треска, палтус и калкан. И все пак, най-известната норвежка риба е сьомгата. Тук тя се смята и за най-добрата в света. Пушената сьомга е едно от най-известните в международен план норвежки ястия. Това е един от най-големите износи на Норвегия и може би най-големият скандинавски принос към международната кухня. Норвежката сьомга има по-високо съдържание на мазнини от всяка друга сьомга в света – около 18% – което я прави идеално подходяща за пушене. Норвежката пушена сьомга се приготвя чрез ръчно осоляване на филета с малко количество добавена захар. След това се втвърдява в саламура, преди да бъде студено опушено с букова дървесина за 3-4 часа при 20°C. Твърди се, че този процес на студено пушене произвежда пушена сьомга, която е по-малко солена от нейните аналози. Сьомгата в Норвегия обикновено се консумира просто – поръсена със смлян черен пипер и сервирана върху ръжен хляб.

В продължение на столетия средностатистическият норвежец се е хранил с риба, месо, хляб, мляко, масло и сирене, картофи и херинга. Характерно за консумацията на зеленчуци е, че местните обичат да ги мариноват. Най-често по този начин приготвят цвекло, което нарязват на кубчета и заливат с оцет, захар и карамфил. Една от най-разпространените им салати е норвежки фиорди (какво изненадващ оиме 😀 ), която включва краставици, заквасена сметана, червен лук, дресинг и варено яйце. Херингата, която наричат морско сребро, в днешно време е скъпа, колкото останалата риба, но някога е била най-евтината и достъпна в Норвегия риба и присъствието й на масата е било неизменно. На Коледа традиционно се приготвя лютефиск – сушена треска, изкисната в разтвор на сода каустик и поднесена със свински пръжки и задушен грах. Според една местна поговорка, рибата обича да плува дори и в стомаха, затова рибните ястия по традиция се сервират с много бира. 😀

Fiskesuppe е кремообразна норвежка супа, приготвена от прясна риба, миди, кореноплодни зеленчуци и пресни билки. Консумира се в различни вариации в цяла Норвегия, но често срещаните съставки включват треска, норвежка сьомга, скариди, моркови, целина, мляко, масло и сметана. Подобно на много западни супи, fiskesuppe обикновено се яде като предястие с гарнитура от норвежки хрупкав хляб.

Освен риба и месото от дивеч е менюто на норвежците. В горите има достатъчно дивеч – яребици, елени, лосове и др. Еленовото месо се яде само на празници и в ресторанти, тъй като приготвянето му е много трудоемко и изисква специални умения. Норвегия е известна и с производството на сирена. Студеният климат и природните особености на страната улесняват производството на висококачествено краве и козе мляко. Местните производители предлагат голямо разнообразие от международни продукти, произведени на място, като камембер, синьо сирене, бри и други вариации. Едно от най-популярните типично норвежки сирена е brunost или кафяво карамелизирано сирене, което се приготвя от суроватка. Има специфичен вкус на леко солено кондензирано мляко. Норвежците го консумират върху крекери или гофрети.

Преди всичко, заслужава да се отбележи и норвежкото овче месо, което се смята за най-доброто в света. Тъй като местните овце пасат в екологично чисти ливади, в лоното на недокоснатата природа, то месото им се отличава с изключителна сочност и нежност. Традиционните агнешки ястия в Норвегия са: фоналори – сушено агнешко краче; агнешки ребра, изсушени в морска сол или в саламура или овча глава, приготвена по специален начин. Pinnekjøtt или агнешките ребра се нуждаят от много любов и подготовка, за да достигнат желания вкус. По традиция агнешкото се осолява, суши и опушва в продължение на седмици. За да стане агнешкото месо наистина сочно и крехко, трябва се оставя да кисне 30 часа, преди да се приготви на пара за 3 часа. Pinnekjøtt е вкусен сам по себе си, но за Коледа обикновено се сервира с пюре от ряпа и наденица.

Vafler са любими норвежки лакомства във формата на сърце. Те са достъпни навсякъде – в кафенета, ресторанти, спортни събития и домовете – и се считат за типичните закуски в Норвегия. За разлика от американските вафли, които обикновено се ядат за закуска, на норвежките вафли можете да се насладите през целия ден. Те са по-тънки и по-меки от американски или белгийски вафли/гофрети и се гарнират с различни съставки като бита сметана, заквасена сметана, brunost (кафяво сирене), gomme (сладко сирене), горски плодове, конфитюр и захар. Сладките гарнитури са най-често срещаните, но те могат да бъдат съчетани с пикантни съставки, като синьо сирене, наденица или яйца.

В Норвегия думата kos се използва за означаване на „уют“ или „добро прекарване“. По същество това е норвежката версия на датската концепция за hygge. Това може да означава много различни неща за норвежците, но в основата си е предназначено да опише вида моментално щастие, което получавате, когато се чувствате в безопасност, на топло. Норвежката вафла е типичният символ на Кос. 🙂

Kransekake е традиционна норвежка торта, която обикновено се приготвя по празници и за специални поводи като сватби и кръщене. Името на норвежки буквално означава „торта венец“ (или „торта кула“). Тя се състои от множество концентрични пръстени с намаляващи размери, които са подредени, за да образуват конусовидна кула. Kransekake пръстените за тортата се правят от бадеми, захар и белтъци. Те са твърди на допир, но имат мека и дъвчаща текстура, когато се ядат. Норвежкото Kransekake често може да се състои от осемнадесет или повече слоя, които се слепват заедно с бяла глазура. За ядене пръстените се отделят и нарязват на по-малки парчета преди сервиране. Когато се сервират на норвежки сватби, традиция е булката и младоженецът да повдигат най-горния слой на тортата. Колко пръстена идват с него показва броят на децата, които двойката трябва да има. 🙂 Kranskekake е също толкова популярен в Дания, където е известен като kransekage.

С наближаването на 17 май винаги витае повишено чувство на ентусиазъм и очакване в Норвегия. Националният ден на страната се чества с паради, хора в национални носии, знамена, барабанисти, вкусна храна, игри, сбирки със семейство и приятели. Това е един от най-специалните дни в Норвегия. И задължително се приготвя торта. Сред голямото разнообразие мнозина изборат Bløtkake. Тя има дълга история. Самият пандишпан се нарича „sukkerbrød“ или захарен хляб. Името sukkerbrød, според класическата немска книга Deautshes Wörterbuch, се отнася до общия термин за старомодна печена храна, както и хляб, гарниран със захар. Bløtkake е класически фаворит за приготвяне за празника. Лек и свеж с щедра порция пресни плодове. Страхотното нещо на тази торта е, че можете да използвате това, което имате около къщата (в Норвегия, не у нас 😉 ). Избираш любимите си горски плодове, намазваш ги с любимото си сладко и добавяш сметана и яйчен крем. И, разбира се, ако сервирате тортата за 17 май, използвате за декорация плодове с цветове на норвежкия флаг! Днес не е 17 май, аз не съм норвежка, но в малко магазинче за плодове намерих страхотни боровинки и ягоди и просто не се удържах да не декорирам тортата подобаващо. Ето и необходимите продукти за нея:

за блатовете:

5 яйца

175 грама захар

175 грама брашно

1 чаена лъжица бакплувер

за крема:

2 жълтъка

55 грама захар

2 супени лъжици царевично нишесте

500 мл прясно мляко

ванилия

бучка масло (не беше в рецептата, но маслото добавя още по-страхотен вкус на крема и спомага за стягането му)

за сметановия слой:

650 грама сметана

2 1/2 супени лъжици пудра захар

микс плодове за декорация

Начин на приготвяне:

Първо приготвяме блата. Яйцата се разбиват със захарта поне 6 минути. Сместта трябва поне да удвои обема си. Идеята на пандишпановите блатове е чрез разбиването на яйцата да се вкара достатъчно въздух, за да се надигнат добре.

След това се добавя брашното, смесено с бакплувера и се разбърква добре, но не енергично. Всъщност класическият пандишпан не се нуждае от набухвател, но тук присъства в рецептата.

Печете в тава, застлана с хартия за печене на 165 градуса за 35-40 минути.

Охладете блата и пригответе крема.

Той е класически млечен крем. Разбивате жълтъците със захарта и царевичното нишесте и добавете част от прясното мляко. Около 100 мл. Останалото мляко сложете на котлона да се загрее.

След това на тънка струя и с непрекъснато бъркане изсипете стопленото мляко в яйчената смес. Върнете на котлона и варете на средна температура като не спирате да бъркате докато се сгъсти крема.

Накрая добавете бучка масло за разкош и покрийте с фолио за свежо съхранение докато изстива, за да не образува коричка.

В рецептата пишеше, че се ползва някакъв вид сладко между пластовете торта, но аз реших да ползвам замразени ягоди, които на котлона с малко захар направих на импровизирано сладко.

Последно разбийте сметаната на меки връхчета и сме готови за сглобяването на тортата.

С помощта на нож или на конец разрежете блата на три части. Поставете първата. Върху нея сложете малко от соса на ягодите от котлона.

Намажете с половината яйчен крем.

Върху него сложете половината от сладкото от ягоди, а върху тях част от разбитата сметана.

Повторете с втория блат същото. Върху третия и отстрани измажете със сметановия крем.

Отгоре гарнирайте с пресни плодове. Аз използвах боровинки и ягоди.

Охладете поне няколко часа, а най-добре за цяла нощ в хладилника.

Тортата е изключително класическа. Такава като продаваните едно време в соц сладкарниците. Не казвам, че е лоша на вкус, но лично за мен е доста скучновата. Въпреки всичко не мога да си изкривя душата и да кажа, че не е вкусна. Предполагам поне половината хора обичат такива торти. Добавянето на свежи плодове прави десерта лек и свеж. Би могъл да се приготви с почти всички плодове (без ябълки и круши) и с всякакъв вид сладко. Опитайте и вие. Няма да съжалявате.:)

Следваща дестинация – Обединени арабски емирства.