Остров Норфолк

Здравейте, приятели! След двуседмична пауза отново подновявам тортеното пътешествие и ви каня и вас да обикаляме заедно. Бях в горещо и цветно Мексико и се връщам наситена с положителни емоции. Само ще кажа, че опитах тортата, която приготвих за блога за Мексико и на място в Мерида. Имаше известна разлика във вкуса. Моята беше като комбинация между крем карамел и тортен блат, а мексиканската – комбинация от панакота и тортен блат. Не мога да кажа коя ми хареса повече. И двете имат своето очарование. Само бих добавила малко повече захар в мексиканския вариант. 😀 Но стига за мен и пътешествието ми. Сега е ред на един малък остров в Южния Тихи океан.

Остров Норфолк е разположен между Австралия, Нова Зеландия и Нова Каледония, и е австралийска територия. Има население едва 2300 човека. Островът е толкова малък, че може да бъде обходен целия пеша. Може би затова няма и обществен транспорт. Бреговете на Норфолк са или стръмни скали, или малки коралови рифове и заливи. През годините местните жители са търгували само чрез корабни доставки до Каскада Бей – една от малкото достъпни части от бреговата линия. А единствената безопасна зона за плаж, плуване, гмуркане е Емили Бей – скътан залив, защитен от малък коралов риф в Тихия океан. Най-ценното на необикновено красивия остров е неговата огърлица от разноцветни коралови рифове с голям брой пъстри рибки.

Според геолозите островът е част от базалтов вулкан, който е бил активен преди 2,3 – 3 милиона години. Сегашните формирования на хребета Норфолк, съставени главно от скали и пясъчни равнини, се считат за останки от потъналия континент Зeландия.

Джеймс Кук е първият европеец, стъпил на миниатюрното островче, което нарекъл на херцогинята на Норфолк Мери Хауърд. Изключително изисканата и благородна дама го помолила да кръсти някой остров на нейното име, откривайки го, по време на дългите си пътувания. Акостирайки на това вълшебно място, Кук решава, че това е острова на тази очарователна дама. За съжаление, тя е починала вече, когато той го открива и нарича Норфолк. Освен, че е поразен от суровата му красота, Кук вижда ползата от гигантските борове за мачтите на корабите и лен, от който биха могли да се правят платна. Четиринадесет години по-късно на Норфолк започват да изпращат осъдени на изгнание затворници и островът си спечелва репутацията на „Ада на Тихия океан”.  

През 1856 г. потомци на бунтовниците от кораба „Баунти” с таитянските си съпруги и деца плават пет седмици  от остров Питкерн, за да се преселят на остров Норфолк. Новите обитатели донасят със себе си своята култура и език, както и много от запазените бунтовнически фамилии като Адамс, Бъфет, Кръшчей и Маккой. От този момент нататък, остров Норфолк започва да се превръща от ад в земен рай. Едно от най-големите събития сега на остров Норфолк се случва на всеки 8 юни. Това е Bounty Day. На него потомците на първите жители на Норфолк се събират на кея Кингстън в старинни костюми, за да възпроизведат идването на своите предци. След изпълнението на националния химн, се поставят венци в гробищния парк. Следва изобилен обяд, приготвян с дни от семействата на острова-орехчета от зелен банан и мада, пилахай, кокосов хляб, пай с морски охлюви.  Сладкишите са много – пайове с кокос, лимон, портокал и маракуя, шоколадов пудинг и други. Вечерта празникът завършва с бал в Роусън Хол.

Остров Норфолк е с много малка територия, така че няма никакви кулинарни разлики между неговите региони. Морските дарове са основното ястие в кухнята, независимо от региона. Повечето от ресторантите по всички крайбрежия, особено в Кингстън, сервират морски дарове и наистина прясна риба, сервирани малко след улова ѝ. В по-туристическите райони има разнообразие от италиански и китайски и индийски ястия. И все пак най-традиционните ястия са базирани на полинезийски рецепти. Богатата на хранителни вещества почва на Норфолк дава възможност на жителите практически да отглеждат всички плодове на земята. От тях и от рибата, те са направили някои ястия, които биха могли да украсят всяка трапеза.

Да предположим, че е време за вечеря. Ястието с месо пристига. В чиниите ви ще има телешко, агнешко, свинско или пилешко, приготвено по обикновен начин. Но с него ще има разнообразие от необичайни зеленчуци. Може би печени банани, кумери, тарос и ямс. Или да предположим, че вместо печени банани имаме бананово пилихи. Ако не сте опитали пилихи, вие сте пропуснали нещо много вкусно. Не винаги се прави от банани. Има вкусно пилихи, което се прави от кумера или сладки картофи, а кумера на остров Норфолк е много специален вид сладки картофи, много по-добър от обичайния, известен в Нов Южен Уелс. Накрая за десерт можете за сладко да хапнете poo-oo plun палачинки. Към чая си имате и други изкушения – бананов хляб, който, разбира се, е намазан с масло или обикновен хляб с желе от гуава.

За вас избрах да приготвя един друг десерт – Кокосов хляб. Ето и необходимите продукти за него:

120 грама самонабухващо брашно

80 грама кокос

50 грама кафява захар

1 чаена чаша прясно мляко

30 грама ябълково пюре

Начин на приготвяне:

Смесете всичките пет съставки заедно и разбъркайте до хомогенност.

Намазнете форма за печене и изсипете сместа вътре.

Печете един час на предварително загрята на 180 градуса фурна.

Оставете да се охлади преди да нарежете и сервирате.

Аз хапнах своето парче с кафе, а не с чай (както традицията на острова повелява).

Много ми хареса сочността и простотата на десерта, която простота не е за сметка на вкуса. Не е много сладък, но някак си увлича да хапнеш още и още, и още…

Опитайте и вие. Няма да съжалявате. 😉

Следваща дестинация – Остров Уейк.