Острови Хърд и Макдоналд

В южната част на Индийския океан се намират два острова, които заради своята значимост като екосистема са включени в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство. Това са остров Хърд и прилежащия към него архипелаг Макдоналд, които са недокоснати от човешка ръка и са едно от малкото кътчета в света, разполагащи с наистина девствена флора и фауна, които съжителстват спокойно без да са притеснявани от човешката дейност и присъствие.

Островите са вулканични и се намират в средата на подводния хребет Кергелен. Те са разположени на около 1700 км. от Антарктида и на 4100 км. от град Пърт. Тези суб-антарктически перли са били дълго време притежание на Обединеното кралство, но през 1947 г. са предадени на Австралия, чието притежание се явяват и днес. Островите са уникални, тъй като на тях вулканичната дейност продължава да е активна, което ги превръща в “прозорец към Земята”. От процесите, осъществяващи се на тях, учените и изследователите черпят полезна информация за геоморфологичните изменения и за образуването на ледниците. На остров Хърд се намира единственият действащ австралийски вулкан. Ледът, който покрива целия остров, крие разноцветните ивици от базалт, образувани от вулканичните изригвания на лава. Когато температурата на въздуха леко се повиши и ледът стане по-прозрачен, мястото става много красиво и необичайно. Самият остров заема площ от 368 м., а бреговата му ивица е 102 км. До него се стига трудно, тъй като няма изградено пристанище и местата, на които можете да хвърлите котва са малко и доста далеч от брега му.

Поради студения си климат,силния вятър,постоянните валежи и заледяването остров Хърд  не е сред предпочитаните от туристи дестинация. Зимно време температурите обикновено са – 20 градуса по Целзий, а през лятото около 2.5 градуса. 😮 Може би именно това позволява уникалната му екосистема да се запази в напълно консервиран вид. Характеризира се с пълна липса на чужди животни и растения. Този мрачен планински остров, който е почти целият покрит от ледници, се явява рай за многобройни птици и тюлени, чиито живот може да се наблюдава без те да бъдат обезпокоявани. Три вида тюлени живеят на и около островите. Има и два ендемични вида птици – гълъб и корморан от остров Хърд. Там се размножават петнадесет вида птици, а също така и четири вида пингвини. Заради степента му на съхранение островът е обявен за природен резерват. Счита се за безлюден.

Остров Макдоналд се намира на около 40 км. западно от Хърд. Заема площ от едва 1 кв. км. Включен е в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство. Това е много малък остров с площ от два и половина квадратни километра. Образуван е от замръзналата лава на някога действащ вулкан. Островът се състои от две части, които са свързани с провлак: северното плато и скалите на южната част на острова. Стръмни скали, покрити със сняг през зимата, обграждат целия остров. Най-високата му точка се издига на 230 метра над морското равнище. Гледайки негостоприемния пейзаж, изглежда, че хората никога не са акустирали на тези брегове. Но това не е съвсем така – човешки крак е стъпвал по неравните брегове два пъти: през 1971 и 1980 г.

Да можеш да видиш пингвините в истинското им местообитание ги прави съвсем различни същества от тези, които сме свикнали да виждаме в наши и чужди зоологически градини, където територията им е ограничена от малък воден резервоар и изкуствен скалист бряг. Няма ги и служителите на зоопарка, които по график ги хранят с риба и други продукти.

Свободно живеещите пингвини намират храната си предимно във водата. В нея те бягат от ниските температури по крайбрежието на Антарктида. Когато там, например, температурата на въздуха е – 40 или -50 градуса по Целзий, всички пингвини се преместват във водата, чиято температура е около нулата. В местообитанията им можете да преброите до няколко десетки хиляди двойки пингвини. Пингвините са моногамни жвотни. Мъжкият ухажва женската и след като тя снесе яйцето грижата по мътенето му е изцяло негова. Той стои неподвижно да мъти и през цялото това време не ловува, а разчита само на запасите, които тялото му има. Ако малкото се излюпи преди майката да се върне, бащата го слага на ходилата си, покрива го с гънката си и го храни с бяло млечно вещество, което се отделя от специална жлеза в хранопровода му. Женската се връща след месец-два, като вече е поела известно количество храна в корема си, която повръща, за да нахрани малкото си. Тогава тя поема закрилата над пингвинчето за няколко седмици и чака своя партньор да донесе на свой ред храна. За да ловят риба, сепии или други океански мекотели и раци, родителите пингвини отиват един по един. Птиците могат да останат под вода до 18 минути и могат да се гмуркат на дълбочина до 50 метра. Когато ловуват риба, самите пингвини често стават плячка на леопардови тюлени или китове, които са няколко пъти по-големи по размер и имат огромни зъби. Веднъж попаднали в устата на опасен хищник, пингвините практически нямат шанс да избягат. Но, ако забележат опасността навреме, те бързо започват да се издигат на повърхността и, ако има ледени плочи, скачат върху тях. Пингвините са жертва на лова не само от други животни, но и от хората. И въпреки, че унищожаването им е забранено в целия свят, бракониери, гладни за вкусни пингвински яйца и птиче месо, си позволяват да ги ловуват.

И двата острова днес служат като индикатор при изследването на негативните последствия от глобалните промени в климата.

В Австралия няма изобилие на варианти за торти. 🙂 Когато публикувах статия за нея избрах торта “Лемингтън”. Сега направих почти същия избор, но съобразен с климата на островите и тортата е “Ice cream lamington”.

Ето какви са необходимите продукти за нея:

225 грама основа за торта (пандишпанов блат)

1 1/2 литра ванилов сладолед

125 грама пресни малини

125 грама черен шоколад

1 супена лъжица кокосово масло

1/4 чаена чаша кокос

Начин на приготвяне:

Смелете в блендер пандишпановия блат или просто с пръсти го натрошете на трохи.

Смесете 2/3 от сладоледа с трохите от пандишпана.

Застелете с фолио за свежо съхранение форма за кекс. Изсипете половината смес от сладолед и блат на дъното. Заравнете добре и сложете във фризера да се замрази за час-два.

Прибавете следващия слой, който е останалия 1/3 сладолед.

Заравете и замразете отново.

За да е по-лесно сладоледът трябва да е размекнат. Аз го държах в хладилника докато приготвях тортата.

Следващият слой е от пасираните свежи малини.

След него отново замразете за кратко.

Накрая добавете остатъка от сладоледа с блат.

Загладете отгоре и завийте отвсякъде с фолиото. Замразете за няколко часа в хладилника, а най-добре за цяла нощ.

Разтопете шоколада заедно с кокосовото масло.

Извадете тортата от формата и я обърнете върху чиния за сервиране.

Полейте отгоре с разтопения шоколад и декорирайте с кокос.

Тортата много ми харесва. Времето навън е направо лятно и едно парче ледена свежест пасва идеално. Изобщо не е трудна за приготвяне и за изяждане също. 😉 Единствено е досадно това неколкократно замразяване на слоевете, защото отнема време. Можете сами да приготвите блата. Аз почти винаги така правя, но не и сега. По две причини. Първо ми беше по-лесно с готов блат и второ, което е по-важното – ако бях опекла блат той щеше да е сочен и нямаше да станат хубави трохи. Щеше да стане някак глетаво. Купените блатове са по-сухи и са идеални за целта. Относно сладоледа – в оригиналната рецепта е ванилов, което перфектно ме устройва, защото го обичам, но не виждам причина да не го замените с какъвто харесвате. Важното е да е на сметанова основа, а да не е плодово сорбе. Няма да бъде “Лемингтън” с такова сорбе. Може да се получи добре, но ще е друг десерт. Може и малините да се заменят, но не го направих по същата причина като сметановия сладолед – тортата в оригинал е с малини. Насладете се и вие на това лятно предложение и зарадвайте своите близки с лесен и чудесен десерт.

Следваща дестинация – Остров Хауленд.