Пакистан

Пакистан се намира в Южна Азия и е създадена през 1947 година след разделянето на територията на Британска Индия. Страната очарова с величествени пейзажи, много културни традиции и гостоприемни хора. Тя е люлка на древни цивилизации и оспорва лидерството на Египет и Месопотамия. Пакистан се нарежда на 6-то място в света по отношение на населението със своите 183 милиона души жители. В списъка с мюсюлманските държави страната пък е на второ място след Индонезия. В Пакистан се говори на над 60 езика като два от тях са официални – английският и урду.

Карачи е древната столица на Пакистан. В него живеят около 14 милиона души. Разположен е в удобен залив, чиито брегове се къпят във водите на Арабско море. Този залив е значителен в исторически план, а днес осигурява на Пакистан единственото по-важно пристанище, благодарение на което се осъществява външната търговия. През 4 век пр.н.е. Александър Македонски достига до Карачи по време на своя велик поход по долината на река Инд. По онова време градът е бил известен под името Крокола, както са го наричали древните елини. Александър Македонски организира лагера си по тези земи, докато изчаква да бъде построен флота за завръщането му обратно във Вавилон. По-късно белуджийските племена се настаняват на този бряг на Арабско море и основават своето рибарско селище. Те го наричат Колачи. Преди около 3 века Карачи е процъфтяващо селище, което се занимава основно с външен износ и внос на стоки с Оман и Персийския залив. През 1943 година Британската империя установява надмощие в Пакистанската провинция Синд, в резултат на което градът вече е част от колонията. Английската намеса се оказва много ползотворна за страната и в частност за града, защото започва да се развива инфраструктурата – строят се улици, нови сгради, откриват се училища, колежи, болници. От 1947 до 1958 година Карачи е първата столица на Пакистан. Най-черният период от историята на града се случва през края на 80-те и началото на 90-те години на 20 век, когато множество бежанци от Афганистан търсят убежище там. Освен проблемите с тях възникват междуособици на етническо ниво между местните и хората от несъществуващата вече Британска Индия. През 1994 година в Карачи е проведена „чистка” с цел потушаване на социалното напрежение, а по време на акцията хиляди хора губят живота си.

Местните днес наричат Карачи „Градът на светлините”. Карачи е винаги буден, жизнен и забързан, в резултат на което си е заслужил и наименованието „Булката на градовете”. Локално е известен още и като града на Куейд, което е в чест на основателя на Пакистан Куейд-е-Азам.

Столицата на Пакистан сега е Исламабад (Градът на исляма). Той се явява важна пресечна точка на търговските пътища между Централна Азия и Индийския полуостров. През 1959 година правителството решава да основе новата столица и през 1960 година всички държавни институции се местят в нея. Много от големите армии, като тези на Александър Македонски и Чингис Хан са използвали Исламабад като коридор по пътя към Индийския субконтинент. Съвременният град Исламабад е построен върху основите на старо селище, известно като Саидпур (Saidpur). Хиляди поклонници от цял Пакистан присъстват на годишния Урс на Бари Имам. Събитието е едно от най-големите религиозни събирания в Исламабад и е духовен фестивал, който се празнува в деня на смъртта на суфийския светец Хазрат Шах Абдул Латиф Казми, известен като Бари Имам в светилището му,

Въпреки че Пакистан е смятана за една от най-опасните страни в света, според британското списание Economist туристическата индустрия в държавата се разраства. Интересна подробност е, че ако имате виза за Израел в паспорта си, вие няма да може да посетите Пакистан и следните мюсюлмански страни: Иран, Кувейт, Либия, Ливан, Саудитска Арабия, Йемен, Сирия и Судан. Това се отнася дори за случаите, когато имате валидна виза за някоя от тези държави.

В Пакистан се произвеждат около 80% от всички футболни топки в света. 😮  75% от тях или около 60% от всички футболни топки в света са направени в Sialkot. Фабриките за производство на футболни топки в страната са с най-доброто оборудване и разполагат с много експерти.

Националната кухня в Пакистан е наследница на индоарийците и на мюсюлманските културни традиции. В продължение на хилядолетия основна храна в долината на Инд била пшеницата и оризът. Пакистанците, подобно на нас българите, не сядат на масата без хляб. За тях той е задължителен за консумация сутрин, обед и вечер. Хапват го самостоятелно или го топят в яденето. Пакистанският хляб се приготвя по специфичен начин и се нарича роти. За него не е необходима мая, но се използва специално пълнозърнесто брашно, от което се замесват тънки, кръгли питки, които се пекат на плоча или в специална пещ, наречена тандур. В Пакистан хората ядат много варианти на питки.

Пакистанската кухня е силно повлияна от индийската и реално сходствата са много, но с това темата не се изчерпва. Една от основните разлики е тази, че пакистанците ядат телешко, докато индийците по религиозни причини не го правят, защото за тях кравата е свещена. В Пакистан по-голямата част от населението изповядва ислям, който забранява алкохола, докато в Индия той е разрешен. Основната прилика е, че пикантното е неизбежно в ястията (подобно на индийската кухня), но вкусът си заслужава, особено за любителите на лютото. Основните подправки, които се използват са куркумата, кимионът, кориандърът, джинджифилът, както и гарам масала (готов микс от кориандър, канела, джинджифил, кимион и кардамон).

Някои от популярните ястия в пакистанската кухня са биряни, нихари, кичри

Биряни е ястие с ориз и пилешко,телешко или агнешко месо с добавка на кориандър, кимион, червен пипер, дафинов лист и малко канела.

Нихари – в превод това ястие означава сутрин, затова и то се хапва сутрин, обикновено след молитва. Съставките му са телешко месо, лук, кисело мляко и наистина много подправки, сред които отново са джинджифил, кардамон, канела, дафинов лист, индийско орехче, лют червен пипер, куркума. ;o

Кичри е ястие с две основни съставки – червена или жълта леща и ориз. То е много популярно постно ястие, което се приготвя в тенджера под налягане. Към лещата и ориза се прибавят лук, домати, картоф и отново познатия набор от подправки- кимион, джинджифил, къри, кориандър, куркума, индийско орехче. Вкусът е много специфичен, различен и екзотичен.

Пакистанците не употребяват алкохол. Предпочитат натуралните сокове и колата, но най-разпространеното и любимо тяхно питие е ласси или казано на български айрянът. Рано сутрин през лятото се пие сладък ласси. За обяд се избира този със сол. Пакистанците разбиват айряна до степен, при която излиза масло от него, а понякога му добавят и допълнителна топка домашно масло. „Тежко питие, но доста енергизиращо”, казват пакистанските готвачи. Розовият чай, известен още като чай Кашмири, е традиционна напитка, приготвена с чаени листа, сол, мляко и щипка сода за хляб, за да ѝ придаде отличителния пастелен цвят. Често се гарнира с натрошени шам-фъстъци и се сервира с ядки и сушени плодове. От колониалните времена е останала и любовта на местните към черния чай с мляко.

Интересен десерт ми се стори “Gajrela”. Известен е още като gajar ka halwa. Приготвя се, като се комбинират настъргани моркови, ядки, мляко, захар и масло. Най-добре е поднесен с лъжичка сладолед отстрани. Този ароматен и лек десерт често се поднася на сватби и партита. В силната жега на лятото Фалода е популярен избор за десерт. Необичайната смес се приготвя с редица съставки – мляко, розов сироп, сладолед и желе. Съдържа също и семена от босилек. Смята се, че семената на босилека имат охлаждащ ефект върху тялото.

Тортата, която избрах да приготвя се казва “Coffee cake”. Ето и необходимите продукти за нея:

за основата:

1 чаена чаша брашно

3/4 чаена чаша масло (150 грама)

1/3 чаена чаша захар

1/2 чаена чаша кафява захар

1/4 чаена чаша прясно мляко

2 яйца

2 супени лъжици нес кафе

1 супена лъжица гореща вода

1 чаена лъжица бакплувер

1/2 чаена лъжица сол

ванилия

за крема:

6 супени лъжици масло

1 чаена чаша пудра захар

2 супени лъжици нес кафе

1 супена лъжица гореща вода

1/4 чаена лъжица сол

ванилия

Начин на приготвяне:

Разбийте с миксер за 2 минути маслото.

Добавете двата вида захар и разбийте още две минути до кремообразна смес.

Прибавете яйцата едно по едно и след всяко разбивайте докато се смеси.

Смесете брашното с бакплувера и солта.

Сипете в нес кафето горещата вода и след това го изсипете в млякото.

Добавете половината брашно към маслената смес.

Разбъркайте добре.

Изсипете млечната смес и разбъркайте отново.

Добавете останалото брашно и ванилията и разбъркайте до хомогенност.

Печете за около 30 минути на 180 градуса или до готовност. Охладете.

Направете крема като разбиете маслото с пудрата захар. Добавете нес кафето, ванилията и солта.

Разбийте до хомогенност.

Намажете тортата с крема отгоре и украсете по желание. Аз просто небрежно намазах крема и това ми се стори достатъчно.

Еми това е всичко. Никак не е сложно за изпълнение. Кафето е доминиращ вкус и действа много ободряващо. Тортата е подходяща за едно лежерно следобедно кафе през уикенда. Най-добре е да намерите веранда или поне малка тераса. Да си направите ароматно кафе. Да отрежете парче торта и да се наслаждавате на уикенда. 🙂

Следваща дестинация – Палау.