Папуа Нова Гвинея

Папуа Нова Гвинея е може би едно от последните места за приключенски туризъм, където можете да се насладите на естествена красота, екзотична дива природа и вековни културни традиции. Вторият най-голям остров в света е страна на геоложки контрасти – високи планини, обширни тропически гори и речни системи и девствени коралови острови. Съперник на такова природно разнообразие могат да бъдат само местните хора с техните различни традиции – цветни украси по телата, причудливи церемонии, декоративни дърворезби. Жителите на джунглата дори нямат паспорти, но пък ще споделят своите обичаи и наследство с присъщата им искреност и гостоприемство с всеки гост. Внимавайте с някои от тези примитивни племена, като например короваите – те все още практикуват канибализъм и дори не го крият. 😮

В страната има три официални езика – английски, хири-моту и ток-писин. Реално всяко племе, живеещо в пълна изолация в джунглата, има свой собствен език и жителите на едно село обикновено не разбират жителите на друго, разположено на не повече от 20 километра. Едва около 1% от населението говори английски, макар, че държавният глава на тази страна е управляващият английски монарх. 😀 В Папуа Нова Гвинея се говорят около 800 езика, което е 10% от общия брой на световните езици.

В по-голямата част от Папуа Нова Гвинея земята е толкова наситена с влага, че всяко строителство е изключително трудно.  Почти всички брегове на страната са заблатени низини или мангрови гори, простиращи се на няколко десетки километра навътре в сушата. Цените тук са много високи. Всичко е космически скъпо не само за посетители, но и за местните. Например мизерна хотелска стая с мухлясало, мръсно легло и без климатик би струвала около 100 долара за нощувка.

Богато на история, красиви птици и култура, трасето Kokoda е едно от най-предизвикателните, но въпреки това и благоприятни преходи за ходещите на дълги разстояния. Интересно е исторически заради борбата между австралийските и японските войски по този маршрут по време на Втората световна война. Днес единствената борба, която ще видите тук, са туристи, които се опитват да преминат през проливен дъжд, висока влажност и стръмни, хлъзгави пътеки. Тази завладяваща пътека в джунглата е до някаква степен трудно постижима, но е красива и възнаграждава тези, които я изминат цялата.

Ендемичен вид за Папуа Нова Гвинея е коронования гълъб Виктория – част от род, произлязал от три уникални семейства гълъби. Птицата може да бъде лесно разпозната по уникалните бели краища на своя синкаво-сив на цвят, приличащ на дантела гребен, кестеняво оперение на гърдите, червен ирис и по дълбоките си “магарешки” звуци, които издава призовавайки. Името му е дадено в чест на кралица Виктория. Това е най-рядко срещаният коронован гълъб от единствените три вида короновани, които обитават нашата планета. Ловуването му е абсолютно забранено и строго се следи за спазването на забраната. Този вид гълъби са дълги средно от 73 до 75 см и тежат средно около 2.4 кг. На острова растат около 20 хиляди растителни вида. Недокоснатите реки и езера на Папуа Нова Гвинея и изолираните крайбрежни води предлагат едни от най-добрите места за риболов в света. От предизвикателствата да хванеш свенлив черен бас в отдалечените, покрити с дъждовни гори реки, до улавянето на ценните риба тон или марлин в морето, Папуа Нова Гвинея е рай за любителите на риболова, а уловът целогодишно е висок.

Втората по височина планина в Папуа Нова Гвинея Гилуе (4367 метра), е част от чупещия всички рекорди по наличие на вулкани масив, както и най-високият по рода си в Океания. Като един от седемте най-високи вулканични върха в света (за всеки континент по един – този се брои за Австралия), тя е достъпна за посетители чрез петдневен преход, като се преминава през обширни пасища и алпийски пейзажи.

По най -дългата река в Папуа Нова Гвинея, Сепик можете да усетите духа на приключенията. Достъпна е само с лодка, затова се качете на кану или пък корабче и плувайте по криволичещото ѝ корито. По пътя бихте могли да видите известни племенни церемонии, в това число церемонията по посвещаването на крокодилите или фестивала на крокодилите Амбунти. Това е същото като навлизане в съвсем различен свят. Церемонията по посвещаването е вид скарификация, при която момчетата се превръщат в мъже. На тази церемония младите хора отрязват парчета кожа по гърбовете, гърдите и задните си части. С помощта на такива белези се правят сложни модели, които имитират грубата крокодилска кожа. Местните племена считат крокодилите за свещени животни. Ритуалът може да отнеме няколко седмици. Регионът на река Сепик е известен също с така наречените “къщи на духовете” (house tambaran). Тези къщи са пълни с магически предмети и в тях живеят само мъже. Под всяка колона на къщата трябва да бъде заровен череп на убит враг. Католическата църква и постепенната модернизация водят до почти пълното изчезване на тези къщи в днешно време, но някои от тях са запазени и до днес.

Кухнята на Папуа Нова Гвинея са традиционните разнообразни храни, които се произвеждат в източната част на остров Нова Гвинея. Приблизително 80% от населението зависи от селското стопанство за препитание, така че голям процент от храните, консумирани в Папуа Нова Гвинея, се произвеждат на местно ниво,а останалата част се внася. Основните храни в Папуа Нова Гвинея включват кореноплодни култури, банани и саго. Диетата на Папуа Нова Гвинея е предимно вегетарианска. Муму е традиционен начин за приготвяне на храна. Състои се в това, че храната се пече в огнище в земята, в което има въглени или нагорещени камъни. Храната се поставя в него и се готви бавно.

Кафето е вторият по големина селскостопански износ на Папуа Нова Гвинея след маслодайна палма и се отглежда основно в района на Хайлендс. Кафето е широко консумирана напитка в страната. Освен безалкохолните напитки, бирата е алкохолна напитка, която е предпочитана сред много жители на Папуа Нова Гвинея.

Сагото е често срещана и съществена част от кухнята на Папуа Нова Гвинея , тъй като съставката нишесте е включена в няколко традиционни ястия, като палачинки и пудинг. Сагото е под формата на брашно, което обикновено се извлича от палмово дърво. Основни продукти от диетата на Папуа Нова Гвинея включват карука, сладки картофи (kaukau), маниока, хлебно дърво (ulu) и кокосови орехи. Кокосовият крем е деликатес, който често се среща в много местни ястия на Папуа Нова Гвинея. Крайбрежните региони традиционно използват кокосово мляко и сметана като средство за готвене, докато в планинските районите не го правят. Кокосовото масло се използва при специални случаи в крайбрежните райони.

В Папуа Нова Гвинея понякога се консумира и месо. Въпреки това, за хората, живеещи в крайбрежните райони, морските дарове представляват значителна част от диетата им. Свинското месо се счита за празнично месо и се приготвя при специални поводи, като коледните празници например.

Муму се счита за национално ястие на Папуа Нова Гвинея. Приготвя се от свинско месо, сладки картофи, ориз и зеленчуци. Ястието е кръстено на земната пещ, Kokoda е ястие, състоящо се от риба, приготвена в лаймово-кокосов сос. Ястието е подобно на севиче. (Значи няма да ми хареса 😀 ) Kokoda присъства и в кухнята на Фиджи. Saksak са кнедли, приготвени от банан, смляно саго и захар, смесени и увити в бананово листо, след което се приготвят на пара. Dia е десерт, съставен от саго и банани, приготвени в кокосова сметана. При някои изключения при готвене не се добавя захар. Вместо това се използват по-сладки банани, за да придадат сладост на ястието.

В Папуа Нова Гвинея десертите обикновено се приготвят от плодове, поради факта, че в страната има многобройни видове екзотични овощни дървета, растящи върху плодородната почва. За вас избрах избрах да приготвя “Banana Cake Papuan-style”. Ето и необходимите продукти за нея:

за основата:

100 грама масло

1/2 чаена чаша захар

2 яйца

1 чаена лъжица ванилия

3 средно големи банани

1 чаена лъжица сода за хляб

1 1/2 чаени чаши брашно

1 1/2 чаена лъжица бакплувер

1/2 чаена чаша прясно мляко

за заливката:

3/4 чаена чаша шоколадов чипс

1/2 чаена чаша кокосово мляко

Начин на приготвяне:

Предварително загрейте фурната до 180 градуса.
Намаслете и леко набрашнете 9-инчова кръгла форма за торта.
Разбийте маслото, захарта и ваниловия екстракт до кремообразна смес.
Разбийте постепенно яйцата и смесете с намачканите банани.
Смесете брашното, содата, бакпулвера и млякото, докато се намокри. Сложете в бананова смес.

Изсипете тестото във формата за торта.

Печете 45–50 минути, докато клечка за зъби в центъра излезе чиста.

Изсипете кипналото кокосово мляко върху шоколада.

Охладете шоколадовата смес за 30-40 минути. След като се охлади за около 10 минути и изглежда разтопено, внимателно разбъркайте.

Разбийте сместа до гладкост.

Намажете основата с шоколадовата заливка.

Тортата е вкусна, но да си призная яла съм и по-вкусни бананови торти. На тази като, че ли са ѝ малко бананите. Изключително лесна е за приготвяне и е чудесно допълнение към кафето. 🙂

Следваща дестинация – Парагвай.