Парагвай

Поради централното си местоположение в Южна Америка Парагвай понякога се нарича Corazón de Sudamérica (Сърцето на Южна Америка). Страната граничи с Боливия, Аржентина и Бразилия. Първата в историята конференция на страните без излаз на море се провежда именно в Парагвай. В нея участват над 30 държави. Липсата на крайбрежие и населението от едва 5,8 милиона не пречи на Паргвай да има най-големия флот в която и да е държава без излаз на море – с морска авиация, корпус за речна отбрана и брегова охрана. Да се чуди човек за какво ѝ е.

Флагът на Парагвай е много интересен.

Това е една от двете държави на земята, чийто флаг има различни емблеми на предната и задната си страна. Другата е Саудитска Арабия. Предната страна на флага е украсена с изображение на жълта петзвездна звезда върху син диск, което е националният герб. Върху обратната страна на флага на Парагвай е печата на хазната – фигурата на могъщ лъв с червен венец – символ на свободата на страната, и надпис “Paz y Justicia”. 

В Парагвай дуелите с револвер/пистолет все още са законни, стига и двете страни да са регистрирани кръводарители. Много парагвайци имат лични оръжия у дома и е доста лесно да се издаде официално разрешително за притежание на оръжие. Присъствието на лекари по време на дуела е задължително.

Парагвай е благословена с невероятно и непокътнато природно богатство – спиращи дъха водопади, гъсти зелени гори и джунгли, невероятни национални паркове – страната дарява всеки нейн посетител с великолепни гледки и прекрасни емоции. В равнините Чако има много национални паркове. Те са получили прякора „Зелен ад“ и това е оправдано име. Заети от савани и тропически гори. Средните температури тук са + 28º … + 30º и има много малко валежи. Температурата пада драстично през нощта. Равнините са рай за ловците – на тяхна територия е запазена дива природа с богата фауна.

Национален парк Cerro Corra е най-голямата защитена природна зона в Парагвай. Площта на парка е 5,5 хиляди хектара. Основан е през 1976 г. на мястото, където се е състояла последната битка от Парагвайската война през 1870 г. Паркът има зони за отдих по протежение на реката, паметници на архитектурата и историята, както и пещери. По стените им са запазени древни надписи, направени през 1300 – 800 г. пр. н.е. В столицата Асунсьон има зоологически и ботанически градини, в които живеят над 100 вида животни. Това е приятно място за разходка. В Парагвай има и места за екстремни спортове. Сред тях са ципиране, рафтинг, скално катерене, конна езда и планински туризъм.

Рио Парагвай е третата по големина река в Южна Америка по пълнота и дължина. Дължината ѝ е 2549 км. Тя е и един от най-големите притоци на Парана. Рио Парагвай разделя страната на две части. На запад се намира сухата и гореща равнина Гран Чако, докато на изток по-влажните райони, където живеят над 90% от населението на страната.

Най-популярният спорт в Парагвай е футболът. Бившият капитан на парагвайския национален отбор Хосе Луис Чилаверт, след като е играл в близо 700 мача за клуба си и за страната като вратар, успява да вкара 67 гола в кариерата си благодарение на това, че е специалист по дузпи и свободни удари.

Повечето туристи пренебрегват Парагвай, но това е скрит скъпоценен камък за кулинарни пътешественици, тъй като храната на Парагвай е една от най-добрите причини за посещение. За разлика от някои от съседите си, Парагвай наистина не е възприел много съставки или стилове на готвене от коренното население. Много от съставките са същите, донесени от колониалните страни. Това дава на традиционната храна на Парагвай европейски вкус и го прави едно от най-добрите места за онези, които търсят различен вкус от нещо по-познато. Селското стопанство е една от основните индустрии в страната. Повечето от културите се отглеждат местно, а отглежданите животни са крави, свине и овце. Без бреговата линия рибите, които се сервират обикновено са сладководни, а в реките на страната има няколко разновидности сом. Една от основните култури в Парагвай е царевицата и тя се използва доста в рецептите на местните.

Едно от най-традиционните ястия, които се консумират в Парагвай, е Sopa paraguaya, която е комбинация от европейската и местната гуаранска кухня. Това е дебел царевичен хляб, направен от лук, царевично брашно, яйца, мляко и свинска мас.

Ако имате достатъчно късмет да се присъедините към местно семейство за някакъв празник, барбекю “asado” е един от традиционните начини да се насладите на месо в Парагвай. Повечето от тези барбекюта предлагат комбинация от колбаси, пържоли и други разфасовки от месо. Често гостите носят салати и допълнителни ястия.

Един от най-разпространените начини за приготвяне на риба в Парагвай е pira caldo, което е мазна, богата супа, направена от парчета риба, домати и чушки.

Chipa Guasu е една от най-популярните храни в страната. Заедно с Sopa paraguaya , тя е предпочитана гарнитура или предястие към редица основни ястия, особено ястия на месна основа. Яйца, вода, мазнина, мляко, прясно парагвайско сирене и крехка царевица на кочани, заедно с щипка сол, се използват за приготвянето на този полезен, засищащ царевичен сладкиш. Често ще видите това ястие на масите на партита, тържества и събирания. Може да се консумира топъл или студен, в зависимост от предпочитанията.

Mbeju е ястие, което се приготвя и яде от хилядолетия в страната от местното население, живяло в региона. Днес тази полезна палачинка с нишесте и сирене е популярна през зимните месеци, поради своята топлина и засищаща природа.

Лесна за приготвяне, Payagua Mascada започва като микс от маниока и мляно месо, което се подправя и овкусява с билки като див лук, след което се разточва във форми на банички, готови за печене на скара. Когато са приготвени до съвършенство, Payagua Mascada имат хрупкава коричка и нежен, ароматен пълнеж.

Много от ястията се раждат след недостига на храна след Парагвайската война. Това довежда до наблягане върху готвенето на храна, която е по-калорична, за да може хората да издържат до следващото хранене.

Tereré е освежаваща, питателна напитка и е националната напитка на Парагвай. Ястието е толкова популярно, че дори има ден, кръстен на него. От 2011 г. последната събота на февруари е известна като „Национален ден на Терере“. Tereré е подхранваща напитка, направена от йерба мате (Ilex paraguariensis), yuyos или pohã ñana (лечебни билки) и вода, поднесена с много лед.

Kosereva е парагвайски десерт или лека закуска, приготвена с кора от горчив портокал, захар и меласа. Подобно е на мармалада и има сладки, кисели и горчиви вкусове. Обикновено се сервира самостоятелно, но може да се сервира и с меко сирене. Традиционно този прост, силен и цитрусов десерт се приготвя от баби и дядовци за семейни събирания в неделя.

Kivevé е един от най-богатите и популярни полусладки десерти в Парагвай. Ястието се състои от гъст крем от андай (парагвайска тиква), царевично брашно и понякога сирене и може да се сервира като гарнитура или като десерт. Заслужава да се отбележи, че терминът Kivevé идва от Guaraní и обозначава червеникавия цвят на ястието, благодарение на парагвайската тиква. Думата „kivevé“ в популярния жаргон се използва за означаване на червенокосите хора. 🙂 Използва се глинен съд за приготвяне на ястието, като по този начин се концентрира вкуса. Kiveve може да се яде по всяко време на деня, за всеки повод.

Ka’i Ladrillo или Dulce de Maní е популярен типичен десерт в парагвайската кухня. Приготвя се с фъстъци и тръстиков мед. Подобно на много други типични парагвайски храни, ka’i ladrillo, поради своите съставки, е богат на протеини и калории. Докато традиционните рецепти на Ka’i Ladrillo използват само печени фъстъци и тръстиков мед, някои съвременни рецепти добавят сок от грейпфрут или горчив портокал. Това му придава леко горчив вкус и намалява прекомерната му сладост. Това ястие се сервира нарязано на квадрати и е популярно както като лека закуска, така и като десерт. Известно е с това, че е десерт, който ви дава много енергия и обикновено можете да го купите от улични търговци за по-малко от един долар.

За вас избрах да приготвя десерт, който има много далечна родствена връзка с тортите – “Budin de pan”. Ето и необходимите съставки:

300 грама стар хляб

1 литър прясно мляко

250 грама захар

3 яйца

ванилия

кората на един лимон

за карамела:

1 чаена чаша захар

1/2 чаена чаша вода

Начин на приготвяне:

Начупете стария хляб на залци и го полейте с прясното мляко. Добре го накиснете и оставете да престои 2 часа. За предпочитане в хладилник, защото времето е много горещо. 🙂

От баба си съм запомнила, че е грях да се изхвърля хляб. И до ден днешен изпитвам много неприятно чувство, ако ми се наложа да изхвърля хляб. Предпочитам да намеря начин да го използвам напълно дори и да е леко остарял. Най-често правя пържени филийки, на които моят съпруг е голям фен. Сега с тази рецепта може да разнообразя вариантите за използване на стар хляб. 😉

Разбийте леко яйцата със захарта и прибавете към сместа с мляко и хляб. Добавете лимоновата кора и ванилията. Аз нямах лимон под ръка и сложих портокалова есенция. Разбийте добре с пасатор или блендер.

Направете карамела по обичайния начин и с него облейте съда, в който ще печете тортата. Форма за кекс е много добро решение.

Изсипете сместа и печете на водна баня на 180 градуса за час.

Извадете от фурната да изстине добре и тогава обърнете върху чиния за сервиране.

Този десерт ме изненада. Има толкова … ориенталски вкус. 😮 Много е вкусно! Уж е нещо като хлебен пудинг, но по-скоро много напомня на крем карамел. Според мен е чудесен и непретенциозен. Освен това и можете да го ползвате да оползотворите стария хляб. 😉 Изобщо – с две ръце препоръчвам!

Следваща дестинация – Перу.