Островите Питкерн са отвъдморска британска територия и са толкова далеч, че малцина решават да ги посетят. Архипелагът всъщност са четири острова – Питкерн, Дуси, Хендерсън и Ено. Единственият населен е Питкерн с едва 56 души жители. Те всички са преки наследници на метежниците, които през 1789 г. отвлекли кораба “Баунти” и се заселили заедно с няколко таитяни, които също били на кораба, на тогава необитаемия остров Питкерн. След като слезли на сушата, те изгорили и потопили кораба си. 😮 Остров Питкерн е вторият по големина сред четирите. Има един-единствен редовен кораб, който се движи до островите от пристанище във Френска Полинезия. Дотам пък може да се стигне с полет от Таити, а преди това трябва някакси да стигнете до Таити. Вероятно това е основната причина никой да не иска да живее на Питкерн. Освен нея има и други – на острова има един магазин, който работи три дни в седмицата. Храна се поръчва от Нова Зеландия веднъж на три месеца и няма какво да се работи. Това от една страна е супер, но от друга… Заради намаляващото население на острова през 2014-2019 г. страната започва кампания за репопулация, като кани всички желаещи да се заселят. Земята на островите е безплатна, зимните температури да не падат под 16 градуса, а летните са около 30, но само един-единствен човек е подал заявление.

На острова се използват предимно АТВ-та за придвижване и ходене пеша. Площта му е 47 кв. км и реално рядко има нужда от друг транспорт. Няма много забележителности – основните атракции за повечето посетители са изолираността и непокътнатата природа. Гмуркачите могат да се разгледат останките на потопения кораб “Баунти”, които не са в цветущо състояние, но са най-важният спомен за заселването на острова. Океанските води около Питкерн са толкова чисти и непокътнати от човешка намеса, че по крайбрежието цъфтят корали на дълбочина, по-голяма от обичайната, а на места видимостта достига изумителните 75 м дълбочина. Това прави мястото рай за гмуркачите.
Долините на остров Питкерн имат много плодородна земя и затова се произвеждат различни плодове и зеленчуци, в това число банани, дини, ямс и боб. Жителите зависят от риболова, селското стопанство и занаятите, за да оцелеят. Във водите близо до остров Питкерн има голям брой риби, омари и други морски дарове. Островитяните ходят на риболов всеки ден, независимо дали става въпрос за скален риболов, риболов от рибарска лодка или гмуркане с харпун.
Кухнята на островите Питкерн не е много развита, защото там живеят само твърде малко хора. Най-традиционното ястие е пота, каша от палмови листа и кокос. Тропическите растения се използват основно, защото растат там. Те са хлебно дърво, захарна тръстика, кокос, банани и боб. Използват се предимно риба и свинско месо в ястията. Тъй като по-голямата част от населението е от Обединеното кралство, кухнята е повлияна от британската, като например паят с месо. Затова и реших да приготвя британска торта – “Lardy cake”. Ето и необходимите продукти за нея:

500 грама брашно
1/2 чаена лъжица сол
1 1/2 чаена лъжица суха мая
150 грама свинска мас
60 грама захар
300 мл прясно мляко
375 грама микс от сушени плодове
125 грама кафява захар
1 чаена лъжица смес от подправки (канела, джинджифил, индийско орехче)
Начин на приготвяне:
Смесете в купа брашното, солта и маята. Загрейте прясното мляко, бялата захар и 30 грама от маста да се разтопи захарта. Не прекалявайте със затоплянето.

Добър начин да проверите дали сместа е с добра температура е да потопите пръст в нея. Не трябва да ви е топло, а хладко. В противен случай маята няма да проработи. Ако сте загрели прекалено млякото изчакайте да изстине.
Сипете течните съставки при сухите и омесете тесто. Оставете го да втасва за час като го покриете с кърпа да не хваща коричка.

Поръсете работния плот с брашно. Извадете тестото от купата и омесете в него сушените плодове.


Ако имате кайсии, смокини или сливи първо ги нарежете на кубчета. Месете като добавяте и по малко брашно, за да не лепне.

Разточете тестото на правоъгълник.

Смесете останалата мас с кафявата захар и подправките и намажете с половината смес кората от едната страна.

Сгънете тестото на три и след това сгънете краищата му навътре.

Разточете отново и намажете с остатъка от маста и захарта.
Усучете рулото и го сложете в тавичка, покрита с хартия за печене.

Аз не усуках много артиситично, но няма проблеми. 🙂
Печете на 220 градуса за 50 минути или го готовност. Аз пекох 40 минути и май попрепекох тортата. Вкъщи обичаме по-препечено, но ако вие не харесвате такова следете как върви процеса след 30-тата минута.

Охладете преди да сервирате.

Това е много популярен десерт за английския чай. Мога да ви кажа, че е изключително вкусен, сочен и с богат плодов вкус. Нещо като козунак, но без тестото да е на конци. Изключително добро попадение! Англичаните знаят с какво да си пият чая. 😉 Горещо препоръчвам да си го приготвите. Обещавам, че няма да съжалявате. 🙂

Следваща дестинация – Полша.


Не бях чувала за този остров, но благодарение на този блог мога да съм спокойна за попълване на пропуските ми по география… 😉
Какво местенце само, а? Наистина райско! Интересно наследниците на първите заселници какво общество са си създали и как са запазили/променили навици и традиции…
Сладкишът много ми прилича на наш козунак. Поне аз така го приготвям и го препоръчвам като много вкусен за следобедното кафе(и не само 😉 ).
Благодаря, Ани!
Права си, прилича на козунак, но без да стои на конци. Но пък за разлика от козунака не изсъхва като стои някой ден.