Полша

Името Полша води началото си от 8 век и произхожда от името на западнославянско племе, заселено по речния басейн на Варта. Племето се нарича Polanie, което означава „хора, които живеят на открито в полето“. Макар че Втората световна война е може би най-скорошното подобно събитие, Полша страда дълго от последствията на това да бъде мост между Западна и Източна Европа, като е завладявана или се е борела за свободата си 43 пъти между 1600 и 1945 г. или приблизително по един път на всеки 8 години. 😮 Преди Втората световна война евреите са най-многобройното етническо малцинство в Полша – над 3 млн. души, което е почти 10% от цялото население. След войната преживелите Холокоста и евреите, които са репатрирани от Съветския съюз съставляват само малък процент от населението на страната. Накрая, след три големи емиграционни вълни – в първите следвоенни години, след политическите събития от 1956 г., и като част от антисемитската чистка през 1968 г., еврейското население на Полша намалява до скромните 5000-15 000 души. В началото на прехода от социализъм към демокрация през 1989 г. еврейското малцинство на практика вече не съществува (едва 1100 души декларират еврейска идентичност при общонационалното преброяване на населението в Полша през 2002 г.).

Интересен факт е, че полската конституция е първата в Европа и втората в света. Създадена е веднага след тази на Съединените щати и влиза в сила през 1791 година, но за жалост се ползва едва две години – до 1793 година, когато Руската империя, Прусия и Австрия превземат страната и си поделят нейните територии.

Полша е покрита на 30% с гори. Беловежката гора, която се разпростира на 380 000 акра е последната гора в Европа от антично време, а нейн символ е най-тежкото сухоземно животно в Европа – европейският бизон. Бизонът обаче съвсем не е единствената забележителност. Беловежката гора се слави с изключителното си разнообразие от екосистеми и видове, част от които са много редки или дори изчезнали на други места в Европа. Една от типичните картини на горския пейзаж са голямото количество изкоренени дървета – те са същински рай за много видове насекоми. Тук живеят и редки птици като трипръстия кълвач, белоклюнестия кълвач и различни видове сови. Средната възраст на дърветата в горите на Беловежката пуща е 81 години. В някои части на гората дърветата са 250–350 годишни и със ствол до 150 см в диаметър. Съществуват стотици 600-годишни дъбове, 350-годишни ясени и борове и 250-годишни смърчове. Гората е била владение на различни средновековни държави – Литовското княжество, Кралство Полша, Реч Посполита, Руската империя. По време на Първата и Втората Световна война е окупирана от германските войски, влизала е в състава на СССР и Полската народна република. На територията й са ловували тевтонски рицари, полски кралски ловци, както и различни бракониери.

Още като ученичка, силно заинтересована от химията бях впечатлена от една определена жена – Мария Склодовска-Кюри. Тя е родена във Варшава, Полша (тогава част от руската империя) в семейство на двама учители, които я отглеждат с малко средства в един от бедните квартали на града. До 24-годишна възраст тя успява да спести достатъчно пари, за да стигне до Париж, където се записва в Сорбоната. Именно тук най-сетне нейният прогресивен ум намира благодатна почва, за да процъфтява. Тя е открива радиоактивните елементи полоний и радий и понеже винаги държи Полша близо до сърцето си тя решава първия открит елемент да носи името на родината й – Полша. Тя е първата жена, носителка на Нобелова награда за химия. И единствената жена с две Нобелови награди в две категории, като другата е за физика. Но това не е всичко – тя е и първата жена-професор в парижката Сорбона. Кюри прекарва по-голямата част от кариерата си, носейки епруветки с радиоактивни изотопи по джобовете си, както и в чекмеджетата на бюрото си. Вероятно всичките ѝ вещи и документи са излъчвали твърде много радиоактивна енергия, защото в крайна сметка работата ѝ я убива. Днес всички оригинални документи на Кюри се съхраняват в специални контейнери и могат да се обработват само със защитно оборудване.

Полската кухня съчетава в себе си елементи на готварски традиции от множество народности, обитавали териториите на страната през вековете. Въпреки това тя има и своята уникална специфика и се слави с разнообразието от пушени месни продукти и различни видове супа. Двете най-обичани ястия са зеленчуковата супа борш и  бигос. Полският борш се приготвя с цвекло, което му предава червен цвят. Понякога към ястието се добавят картофи и зеле. Бигос е традиционно полско блюдо, приготвено от прясно и кисело зеле, свинско, дивеч, наденица, бекон, гъби, вино, домати, сушени сини сливи. Общо 10 съставки, като не броим подправките. Смята се, че за подготовката на това блюдо са необходими няколко дни, но това е просто мит.

Най-старото свидетелство за производство на сирене е открито в околностите на Варшава. Произведено е преди 7500-8000 години. Полша е шестият в света производител на сирена. Част от тях са защитени от Европейския съюз като регионални продукти.

Киселите краставички са на голяма почит в традиционната полска кухня. Има дори рецепта за супа от кисели краставички, обичана и приготвяна от домакините в страната. 😮 Киселите краставички са пълноценна част и от традиционната местна мешана салата. Използват се също така в едно полско популярно ястие – свинско шкембе в пикантен сос по полски.

Макар Полша да се свързва от кулинарна гледна точка предимно с кнедлите, полската поничка с пълнеж, наречена pączki набира все по-голяма популярност. Подобно на времето преди Великите пости, само на „Дебел четвъртък“ (преди „Пепелява сряда“) в Полша се изяждат над 100 милиона pączki, като вероятно консумираното количество е дори двойно в полската диаспора от 20 милиона човека.

Друг много характерен десерт е маково руло или както звучи на полски – маковьец. Приготвя се от тесто с мая. Макът се сварява, смила се, добавят се стафиди, мляко, мед и така приготвеният пълнеж се разстила върху кората, която се навива на руло и се оставя да втаса. Много специфична е есенцията, с която се ароматизира пълнежът – задължително горчив бадем.

Типичен деликатес е коледният пьерник, който може да бъде в два варианта – курабийки или кекс. Курабийките пьерник се приготвят един месец преди Коледа. Разбира се, много полски домакини приготвят вкусния десерт и през останалите 11 месеца от годината. Пьерник е меден сладкиш, който датира още от праславянски времена. Сладкишът е изключително вкусен и се запазва пресен много дълго време. Може да се ползва и като блат за торта, като се разрязва на две и корите се намазват с мармалад.

Други вкусни десерти от полската кухня са: Полски маков мус, Полски десерт от палачинки, Кралска мазурка, Кокосова мазурка, Мазурки, Кекс с маково семе и стафиди.

Избрах да направя за вас “Polish Stefanka cake”. Ето и необходимите продукти за нея:

за блатовете:

2 яйца

125 грама масло

1 чаена чаша захар

125 грама мед

4 чаени чаши брашно

1 чаена лъжица сода за хляб

250 мл черен чай със сок от половин лимон

за крема:

500 мл прясно мляко

4 супени лъжици нишесте

3 супени лъжици захар

100 грама масло

ванилия

бадемова есенция

250 мл черен чай със сок от половин лимон (за сиропиране на блатовете)

за глазурата:

150 грама черен шоколад

50 грама масло

Начин на приготвяне:

Започваме с блатовете. Смесваме брашното със содата за хляб. Разбиваме яйцата със захарта и маслото.

Добавете меда, а след него и чая с лимонов сок.

Разбъркайте.

Смесете сухите и мокрите съставки и омесете меко тесто.

Разделете тестото на 3. За да са равни блатовете аз разделих тестото с помощта на кантарче.

Което се оказа леко излишно, защото тавичката ми е по-малка от тази в рецептата (20х30 см) с по 2 см от страна и в крайна сметка опекох 4 блата. 😀

Разточете корите и ги печете в предварително загрята на 180 градуса фурна за 15 минути.

Оставете ги настрана да се охладят. През това време приготвяме крема като смесим съставките прясно мляко, нишесте и захар и варим до сгъстяване на средна температура и не спираме да бъркаме.

След това прибавяме ароматите и маслото и разбъркваме до хомогенност. Покриваме с фолио за свежо съхранение и охлаждаме.

Правим чая и охлаждаме и него.

Сглобяваме тортата като слагаме блат, сиропираме с чай и слагаме крем.

Когато сложим последния блат правим глазурата като стопяваме шоколада и след това добавим маслото и разбъркаме до хомогенност.

Заливаме тортата с глазурата и декорираме. Аз реших да използвам едни мини целувки и малко кокосов чипс, защото ми се искаше да има различни текстури и хрупкавост. 🙂

Хубаво е тортата да постои поне една нощ в хладилника. Лично за мен е леко разочароваща, защото мисля, че крема е малко. Самите блатове не са сухи. Но определено ми липсва достатъчно крем. Поне аз предпочитам по-сочни торти. Освен това вкусът на чай и лимон изобщо не го усещам. Очаквах повече. 🙂

Като цяло бях променила две неща. Бих направила повече и по-тънки блатовете. Бих направила повече крем. И тогава вероятно тортата ще е различна от оригинала, но ще е повече по мой вкус. 😀

Следваща дестинация – Португалия.