Португалия

През лятото на 2015 имах късмета да посетя Португалия. Не мога да се сетя как така избрах точно Португалия, но се оказа добър избор. 🙂 Исках да проверя какъв е Атлантическия океан – става ли за плаж, за къпане…Резервирах един безумно красив хотел, сякаш кацнал на една скала и се изпълних с приятно очакване. Началото на пътуването се оказа фалстарт – или аз имам проблем с изписването на часовете AM и PM или нещо в билета беше объркано, но мои приятели ме карат на летището в Мадрид преди обяд за полет в 11:55 и се оказва, че полетът е в 23:55. 😮 Защо не ги изписват във формат 24 часа не знам, но бях много неприятно изненадана. И то най-вече поради факта, че ще кацна в Лисабон в 1 през нощта и няма как да се придвижа до хотела. Моята приятелка (испаноговоряща !) звъни в хотела и ми урежда трансфер от летището до хотела, който струваше колкото самолетния билет Мадрид – Лисабон. 😀 Но пак беше решение.

И така излетях най-накрая. Кацам в Лисабон и на летището ме посреща шофьор с униформа и фуражка. 😀 Като в някакъв филм се качих се в лъскавата кола и потеглихме. Хотелът се водеше в Кашкайш, но на практика се оказа, че е на около 20 км от населеното място в местност без нищо наоколо. Идилия. Пристигам в два, два и нещо през нощта и само хотелът свети приглушено и всичко около него е непрогледен мрак. Чува се един тътен от океана, но самият океан не се вижда. Обстановката в хотела е като по времето на Великите географски открития, а неговото име е Fortaleza do Guincho. Настанявам се в стая с огромно легло, подът е от червена керамика, стилът е изпипан във всеки детайл. Направо съм шашната. Не мога да заспя като хората. Задрямвам за малко и се будя и така до ранното утро, когато с огромно нетърпение, едва дочакала да стане светло излизам да видя къде се намирам и откъде идва този дяволски тътен. Гледката ми спира дъха. Намирам се върху скала, а в нея безжалостно се блъскат вълните на океана. От двете страни на хотела докъдето поглед стига са плажове, а сравнително близо (на около 20 минути пеша) има и два ресторанта. Какво повече да иска човек?!?!?

Време беше за първа закуска. Ресторантът на хотела има убийствена панорамна гледка към океана. Почти отвсякъде са прозорци и това създава страхотно усещане за простор и спокойствие. Може би това е мястото с най-красива гледка по време на всичките ми закуски през живота ми. Разбрах, че на всичкото отгоре ресторантът има една звезда Michelin и предлага вечеря от седемстепенно дегустационно меню за “скромните” 150 евро. Нямаше как да пропусна да опитам нещо такова, което се сервира на няколко метра от стаята ми. Просто нямаше как. 🙂 Не го направих на първата вечер, но ще ви споделя в няколко реда какво беше усещането. Сякаш отидох на опера или в галерия. Защото тези вечери не са само и единствено вкусна храна, а са цялостно изживяване за сетивата – вида на храната, цветовете в чиниите, вида съдове (ако щете), в които се сервират ястията, сервитьорите, които изглеждат безупречно, сервират по всички правила и представят всяко ястие все едно разказват историята на някой шедьовър. Уникално преживяване, за което грам не съжалявам! Пак бих го направила на друго място, с друг готвач… Всички порции са произведение на изкуството – всяка капка сос, всяко цветче, всичко е на най-подходящото място в чинията. И всички порции от дадено блюдо за всички маси са 100% еднакви, във всеки миниатюрен детайл. Перфекционизъм отвсякъде. Артистичност във всеки детайл. Спомням си, че между ястията се предлагаха някакви дребни “комплименти” от готвача и единият беше мус, сервиран в мидена черупка. Но не каква да е черупка, а такава, направена от тесто и така оформена и изпечена, че в първия момент помислих, че не е за ядене. Толкова добра имитация беше. Друго нещо ми направи огромно впечатление – храната беше просто приготвена, без излишни “труфила” като подправки, например, но беше сготвена по перфектен начин. Предястието с риба беше феноменално! Кожата на рибата хрупкава и златиста като чипс, а месото сочно, бяло и идеално сготвено. И само леко посолена риба. Нищо повече. Но на такова перфектно ястие нищо повече не му е нужно. Сигурно мога да пиша още много за всяко едно от ястията, но ще ви кажа по-скоро непременно да пробвате това усещане някъде, ако сте ценители на добрата храна. Не ми достигат думите да ви опиша наистина какво почувствах и затова е най-добре сами да си създадете подобни спомени. Няма да съжалявате.

Да се отклоня за малко от храната и да ви разкажа за плажа и Атлантика. Късно разбрах и то от личен опит, че този плаж е голям, чист и със страхотен пясък, но не става да си почиваш на него, да хващаш тен и да плуваш на воля. По две причини – ледено студения океан и непрекъснатия вятър, който вдига песъчинките и “бръсне” по кожата ти. Ако с една дума описвам Потругалия то тази дума би била вятър. Не спря за една седмица и за миг. Във водата влизаха само сърфисти с неопрени, защото условията са идеални за сърфинг и точно на този плаж се провежедат състезания. Аз за седмица само веднъж се престраших да си натопя краката до коленете и умрях от студ. 😀 Честно. В един от дните, в които се разхождах в Кашкайш видях едно малко плажче, за около 30-40 човека и там във водата се къпеха хора. Но то е, защото беше доста плитко и закътано заливче и явно водата се стопля от слънцето. И все пак, ако търсите море за почивка в традиционния мисъл на думата това място не е такова. Да си знаете.

Сега малко за Лисабон. Бях си направила програмата така, че единия ден да се разходя там. Хванах автобус от хотела (минаваха на час), след това влак от Кашкайш за кратко и ето ме в този красив град подготвена с плътна програма за ден посещение. Ако трябва да съм честна този град има какво да предложи за няколко дни, но тогава още не го знаех. Сега бих отишла отново, но поне за 4 дни. В програмата ми влизаха манастирът на Йеронимите (или Жеронимуш), кулата Белем и океанариумът. Започнах с манастира, защото беше най-близо до спирката, на която слязох с влака. Манастирът Жеронимуш се намира в квартал Белем на Лисабон, той е най-грандиозният паметник на късноготическия мануелински стил на португалската архитектура. Намира се под закрилата на ЮНЕСКО като паметник от световното културно наследство на човечеството. Манастирът е неразривно свързан с историята на Великите географски открития. Именно там Васко да Гама и спътниците му са прекарали в молитва нощта преди отплаването към Индия, а идеята за построяването му е на Енрике Мореплавателя. Името на манастира идва от монасите, които са живеели тук – йеронимите. Основната тяхна работа била да напътстват мореплавателите и да се молят за душата на краля. Галериите и сводовете на църквата спират дъха със своята изящност, сякаш са направени от порцелан. Украсата по фасадата е изключително детайлна и много красива. В църквата можете да видите и саркофага, в който е погребан Марко Поло.

Наблизо се намира паметника на откритията. Построен е в чест на 500 -та годишнина от смъртта на Енрике Мореплавателя и се намира в устието на пека Тежу. Там откъдето са тръгвали великите мореплаватели. Представлява кораб с три платна , а на него са образите на Мануел I, Вашку да Гама, Магелан и има една единствена жена – кралица Филипа от Ланкастър. Можете да се качите на върха на монумента (както направих аз 🙂 ) и да се насладите на панорамната гледка. Няма да съжалявате.

Преди да попаднат в ада, където според специализираната литература е мястото на на всеки един чревоугодник, приживе той може да се отбие в рая на лакомниците. За това прозвище сериозно се бори Лисабон. Португалската кухня е вкусна и съдържа както риби и морски дарове на юг, така и всякакви меса на север. В Лисабон задължително трябва да опитате един велик десерт – Пастейш де Ната – кошнички от бутертесто с яйчен крем, запечени до хрупкавост и преди сервиране поръсени с канела. И към това кафе. Не сте били в Лисабон, ако не отскочите за това лакомство до Pastéis de Belém. Няма как да го пропуснете, защото на входа винаги има огромна опашка, която чака да си получи хрупкавите кошнички с крем, а и не само тях. Историята на този десерт започва през средновековието, когато манастирите произвеждали големи количества яйца, чиито белтъци се използвали за колосване на дрехи, както и във вино производството. Трябвало да се намери приложение на оставащите жълтъци, затова се правели различни видове сладкиши. В началото на 18 век, близо до манастира Жеронимуш, имало малка сладкарница, с магазин към нея. Точно в нея монасите предложили свои сладкиши за продажба. И тъй като те били от енорията на Света Мария от Белей, името на популярните сладкиши станало Пастейш де Белей. И, ако се чудите правилно сте усетили – мястото съществува и днес и точно там ви пратих да опитате всичко, което ви видят очите. 😀

Следващата спирка ми беше Океанариума. Той се намира в Парка на нациите. Най-впечатляващ безспорно е седемметровия аквариум, който е с обем 5000 м3 и прозрачен покрив, който се намира в средата на сградата. Можете да го разгледате, докато се спускате спираловидно около стъклото му. Там ще видите как изглежда животът в топлите морета и океани. На най-долния етаж са причудливи същества от най-дълбоките води, а на последния – обитатели, живеещи най-близо до водната повърхност. Дизайнът е впечатляващ, защото изглежда така все едно пингвини и видри живеят заедно, но на практика има прозрачни стени между различните отделения. Именно дизайнът разделя отношението на хората – едните го смятат за иновативен, а другите – за подвеждаш. Аз съм от първите. 🙂 Обичам всякакви такива места, където мога да се любувам на морски обитатели, защото изпадам в състояние на пълен покой. Не пропускам при своите посещения аквариуми, езера, морета, зоопаркове, независимо в кой град съм по света.

Да поговорим малко повече за храната в Португалия. Опитах всичко, което бях си набелязала предварително, а с десертите даже и много повече. 😀 Вечерях с огромния им сандвич “Франсезиня”. “Франсезиня” се състои от две големи филии хляб, между тях пържола, наденици, бекон, салам, а отгоре – разтопено сирене, и накрая е полят със сос. Сосът в основата си е бульон, зеленчуци, бира, домати, чили, порто. Характерно за този сандвич е, че се поднася с пържени картофи. Сандвичът е измислен в Португалия през 50-те години на миналия век от португалски готвач, работил във Франция. Предполага се, че португалският готвач се е вдъхновил от сандвича, характерен за Франция “Крок мосю”. Прибирайки се в родната Португалия, готвачът прави истински фурор в ресторанта, в който работи, представяйки своята французойка (на португалски Франсезиня означава французойка). И така французите имат своя “Крок мосю”, а португалците – “Франсезиня”.

Друго емблематично за Португалия е прословутото “Bacalhau”. Осолената треска, е нещо като фиш енд чипсът за англичаните, жабешките бутчета за французите, кърито за индийците. Туристическите клишета ви обясняват, че има 365 рецепти – за всеки ден от годината, или 1001 – вероятно защото всички са приказни. Все пак най-често бакалао е в съчетание с картофи, лук, разбити или твърдо сварени яйца, сметана и сос бешамел. Самата риба, ако ще си я купувате от пазара, е твърда като дъска, мирише неприятно, готви се трудно – трябва да се изкисва с дни, за да ѝ падне солта. Отблагодарява се с това, че позволява да правите всичко с нея – да я печете, варите, задушавате, пържите, на кюфтета или на пюре. Не съм я пробвала в 365-те ѝ варианта, но това, което опитах беше вкусно.

Опитах много десерти. И всичките бяха с много яйца. Не е кокошката, яйцето е. Така най-вероятно ще отговори португалецът на вечния въпрос. Те са навсякъде, във всевъзможен вид, но най-вече, в сладкишите и печивата. Не съм запомнила имената, но вкусът на всичките беше прекрасен. В интерес на истината нямаше много торти, а по-скоро пасти и сладкиши. Затова не направих торта, която съм опитвала лично, а една от малкото, които намерих в интеренет – “Bolo de bolacha”. Ето и необходимите продукти за нея:

560 грама чаени бисквити

4 жълтъка

1 чаена чаша пудра захар

1 1/4 чаена чаша кафе

200 грама масло

Начин на приготвяне:

Разбийте маслото със захарта за 10 минути да стане пухкав крем. Добавете жълтъците и разбийте още 2 минути.

Потопете бисквитите в кафето и ги подредете във форма на цвете.

Намажете с част от крема и повторете колкото е необходимо до изчерпване на количеството бисквити.

Оставете 5 броя за декорация.

Накрая измажете отвсякъде с крема и оставете в хладилника за 8 часа.

Преди сервиране поръсете със счуканите бисквити.

И това е всичко. Лесно, бързо и вкусно.

Преди да сервирате е добре да оставите тортата за петнадесетина минути извън хладилника, за да се отпусне масления крем. Освен това страхотно си пасва тази торта с някакво сладко от горски плодове, което с леко киселия си вкус прави тортата по-лека.

Португалия е страна, която си струва човек да посети. Има страхотна архитектура и още личи величието на страната от времената на Великите географски открития. Има чудесна храна и усмихнато слънце. Има красиви гледки на скали и океана, на които можеш да усетиш силата на морската стихия. Не написах нищо за портвайна. Опитах и купих за вкъщи, но не съм била в Порто. 🙂 Смятам да поправя този пропуск в скоро време.

Следваща дестинация – Приднестровие.