Румъния

На север от България се намира една малко позната на туристическата карта, но в никакъв случай безинтересна държава – Румъния. Често се ядосвам на себе си, че все още не съм я посетила, но винаги си казвам “Ей го къде е, винаги мога да отида” и потеглям за друго място. Убедена съм, че все някога ще ѝ дойде времето и на тази съседска държава, защото искам да видя Карпатите през пролетта (най-малкото 🙂 ).

За първи път си казах, че трябва да видя Карпатите през пролетта, когато гледах реклама на Румъния, ако не се лъжа с участието на Георге Хаджи. Беше по времето на някакво футболно първенство, когато той беше много популярен. Впечатлих се от зелените дървета, от суровата, но много красива природа на Карпатите и си казах “Това трябва да се види!”. И периодично се сещам за тези си планове. Вероятно скоро ще им дойде времето, а дотогава само ще чета и гледам нечии чужди преживявания в съседна Румъния.

Карпатите са планинска верига в Европа и се простират на територията на Унгария, Словакия, Полша, Чехия, Украйна и Румъния. Като в Румъния са около 55% от цялата верига. За хората, които обичат адреналина и суровата красота, Трансалпина и Трансфъгърашкото шосе са идеалното автомобилно предизвикателство. Строени са през 30-те и 70-те години на миналия век, а най-високите им точки достигат 2145 м при Трансалпина и 2042 м при Трансфъгърашкото шосе. Лъкатушейки през главозамайващите канари по най-облачните части на Южните Карпати (наричани Трансилванските Алпи), човек изпитва величието на природата. Серпентините на пътя преминават близо до живописни водопади и рекички и се доближават и до най-високата точка на Румъния – връх Молдовяну, чието изкачване може меко казано да се нарече „страшно“.

Едни от най-красивите пътища в света дължим на параноята на комунистическия лидер Николае Чаушеску. След руската инвазия в Чехословакия (в която Румъния не участва, за разлика от останалите страни от  Варшавския договор) Държавният съвет на Румъния изгражда план за защита на страната от евентуално нахлуване на съветски войски. Било важно да се осигури бърз достъп на войски и военната техника през Южните Карпати към Трансилвания. Чаушеску и останалите решили да построят път през Фъгърашките планини, част от тези Карпати. Строителството започнало през 1970г. и в следващите  четири години румънските войници се борили с планината 6000 тона динамит. По времето на строежа на шосето са загинали 40 души.

На около 30 км от Брашов, на непристъпна 60-метрова скала се издига замъкът Бран, свързван с многобройните легенди за граф Дракула. Едва ли има човек, който да не е чувал за графа. Брам Стокър пише книга за Дракула без изобщо да е бил в Румъния. Нито преди, нито след написването на книгата. Но много точно описва природата на Карпатите, Трансилвания, суеверните румънци и предполагаемия замък, където живеел граф Дракула. За описание на героя авторът използва влашкия владетел Влад Цепеш.
Той не само, че не е бил вампир, но е имал и нормална славянска фамилия. Заради своята жестокост и ужасните си методи на наказание към неподчинените получава прозвището Цепеш (от румънски – човек, който измъчва чрез набиване на кол). Когато е едва на единадесет години баща му е принуден да го изпрати, заедно с по-малкия му брат Раду, като заложник на султан Мурад ІІ. През 1448 г. Влад Цепеш напуска Одрин, за да заеме престола на своя баща. Всички исторически източници сочат, че Влад III Дракула е бил прословут в цяла Европа още по свое време – огромно постижение за една епоха, в която новините се разпространявали основно чрез вестоносци на коне. Той бил истински рицар по повелите на времето си: храбър воин, великолепен кавалерист,умел пълководец и истински вярващ православен християнин. За румънците Влад е велик национален герой, защитник на селячеството срещу аристокрацията, ревностен борец на своето княжество Влахия срещу заплахата от османската експанзия. Той е бил кръвожаден владетел, но не и кръвопиец. Заради това не трябва да се очаква, че замъка е пълен с прилепи, кости и признаци за наличие на вампири. Но трябва да се провери все пак. 😉

В Румъния не бива да се пропуска да се види и сградата на парламента в столицата Букурещ. Това е втората по големина административна сграда в света след Пентагона. Парламентът има 12 надземни и 8 подземни етажа и е нагледна демонстрация на мегаломанското мислене на Чаушеску. Диктаторът нарежда няколко от най-старите квартали на столицата да бъдат изравнени със земята, за да може пред Парламента да се прокара обширен булевард с фонтани между платната – достоен фон за величествената сграда. В проектирането и строежа му участват около 700 архитекта и 20 000 строители. 😮 Част от работниците са затворници или политически опоненти на Чаушеско. Мнозина загиват в периода на строеж. Кристалният полилей в Залата на човешките права тежи 2,5 тона, а някои от другите зали са с полилеи с по 7000 крушки. Големият балкон на фасадата на парламента е планиран да може Чаушеско от там да приветства румънския народ. За съжаление той е свален от власт и по-късно разстрелян преди сградата да е довършена и така и не успява да го ползва. Първият, който използва балкона, за да приветства румънския народ, е Майкъл Джексън през 1999 година. За жалост той изрича от него “Добър вечер, Будапеща!”. 😀

Традиционната румънска кухня е много разнообразна и изключително вкусна. До голяма степен прилича на нашата, но има и някои различия, като именно те я правят уникална и неповторима. При нея се усеща силното влияние на немската, турската, балканската, сръбската и унгарската кухня. Трансилвания е известна с гъстите си гори и с върховете, покрити с мъгли. Там именно ще намерите едно от най-вкусните сирена в страната, които приготвят местните овчари. Brânză de Burduf се прави от смес от овче и краве мляко, осолява се и се съхранява с борова кора. Резултатът е специфичен вкус, отличителен за този вид сирене.

Любимите ни сарми са едно от традиционните блюда в Румъния. Румънците като нас също много ги обичат. Могат да са както постни, така и с месо. Гарнират се с млечен сос, като най-често се правят със зелеви листа и понякога с лозови. Също като у нас.

Мичи са малки кебапчета, които се приготвят от смес от говеждо, агнешко и свинско с различни подправки: черен пипер, чесън, чубрица, кориандър. Това е едно от най-популярните ястия в Румъния и е перфектното мезе, ако обичате бира. Сервират се с пържени картофи, горчица, хляб и студена бира. Предлагат се както в ресторантите, така и на уличните сергии.

Съседите обичат едно любимо и на българите ястие – шкембе чорбата. Най-често я поднасят със заквасена сметана и чеснов сос, което е различно от нашите традиции.

Но мамлигата безспорно е визитната картичка на румънската кухня. Тя много прилича на варено царевично брашно (полентата). Овкусява се със сол и малко масло, като се гарнира традиционно със сирене и малко заквасена сметана. Някои я поднасят със заливка от червен пипер, олио и сирене. Между впрочем моята баба готвеше така, но напичаше ястието качамак. Мамалигата може да се консумира и потопена в прясно мляко.

Точитура е друго традиционно ястие в румънската кухня, което се готви по време на коледните празници. Предствалява вкусна и много насищаща яхния от различни колбаси, свинско месо и домати и се гарнира най-често с мамалига.

Няма как да не спомена и любимата телешка салата на румънците. В нея освен телешко месо има картофи, грах, кисели краставички и моркови, като може да се добави и малко пилешко месо по желание. Дресингът на тази вкусна и засищаща салата се прави от майонеза, горчица и лимонов сок.

Папанаши е един от култовите десерти в румънската традиционна кухня и представлява малки понички. Гарнират се със сладко или пък със заквасена сметана. Паска е вкусен и традиционен десерт в нашата съседка. Това е пай, който се приготвя от тесто с мая, има сладък пълнеж от стафиди, сметана, захар, яйца и малко извара. Този десерт се готви различно в отделните региони на Румъния и е традиционен за Великден.

За вас реших да приготвя една интересна торта – “Romanian Tosca Cake” Ето и необходимите продукти за нея:

за основата:

8 белтъка

щипка сол

200 грама захар

150 грама маково семе

50 грама брашно

1 пакет бакплувер

за крема:

8 жълтъка

150 грама захар

300 мл прясно мляко

1 пакет ванилов пудинг

300 грама масло

за бисквитения слой:

200 мл силно кафе

24-26 маслени бисквити ( аз сложих по-малко)

за шоколадовата глазура:

200 грама черен шоколад

100 грама масло

100 мл сметана

Начин на приготвяне:

Започваме с основата на тортата.

Разбийте белтъците с щипката сол и захарта до меки връхчета.

Добавете маковото семе и разбъркайте внимателно.

Смесете брашното с бакплувера и го добавете към сместа с белтъците. Разбъркайте вниимателно.

Сложете сместа в тавичка, покрита с хартия за печене и печете 30-35 минути на 180 градуса.

Извадете от фурната и охладете.

Ще забележите, че основата спада доста в процеса на изстиване, но това е нормално. Не се притеснявайте.

Сега е време за крема.

Разбийте жълтъците със захарта и пудинга. Добавете малко от млякото и разбийте.

Останалото мляко затоплете и смесете с яйчената смес.

Върнете на котлона и варете на средна температура като не спирате да бъркате.

Охладете крема като го покриете с фолио за свежо съхранение, за да не хване коричка.

Разбийте маслото и лъжица по лъжица започнете да добавяте пудинг крема като не спирате да бъркате.

Разбийте до хомогенност.

Сложете крема върху основата.

Пригответе силно кафе и в него потопете бисквитите. Подредете ги върху слоя с крема.

Накрая сложете на водна баня шоколада, сметаната и маслото и бъркайте докато сместа стане хомогенна и лъскава.

Изсипете върху тортата.

Охладете поне за час в хладилника.

Тортата има мек и кадифен вкус. Има различни текстури. Слоят с маково семе е много вкусен и има една ненатрапчива хрупкавост, която с ядки не може да се постигне. Много нежна и в същото време леко хрупкава. Не знам дали мога да го опиша добре. Затова по-добре пригответе тортата вкъщи и сами опитайте. Кремът е с много богат вкус и изключително гладка консистенция. Приготвен по този начин става доста стегнат и не се разтича.

Добавянето на горчив шоколод идеално балансира сладостта на тортата. Тортата е страхотна. Нищо особено като съставки и техники, но идеален резултат накрая. Кой не иска така? 😀

Следваща дестинация – Русия.