САЩ

САЩ не е най-голямата държава в света, но е най-известната със сигурност. Като най-развитата държава от гледна точка на комбинация от фактори, САЩ диктува волята си на много други държави. За някой Съединените американски щати са земя на свободата. Други пристигат там, за да сбъднат своята американска мечта.

Съединените щати са най-голямата световна икономика по номинален БВП, но това не пречи националният дълг да се увеличава със 150 000 долара всеки час. ;o Всеки американец е на минус с около 54 000 долара заради този факт. 48% от населението на САЩ е класифицирано като бедно, а, ако имате 10 долара в джоба си и никакви дългове, значи сте по-богат от 25% от американците.

Това не пречи всеки един американец да използва същото количество ресурси колкото 32 кенийци. Статистически погледнато образованите в колеж американци печелят средно с един милион долара повече в живота си от по-малко образованите им съграждани. Интересен факт е, че такава държава няма единна образователна политика, няма изисквания за квалификация на учителите, няма стандарти за преподаване и няма одобрени учебни материали. Държавните и общинските служби и родителските комитети отговарят за регулирането на образованието на децата. Но от друга страна най-добрите университети в света се намират в САЩ.

Най-престижният университет в света днес е Масачузетския институт по технологиите (МИТ). В него се приемат едва 7,9% от кандидатите. Университетът е открит през 1861 г. Към 2015 г. висшето училище има 85 носители на Нобелова награда. Компаниите, основани от възпитаници на университета, щяха да бъдат 11-ата най-голяма икономика в света, ако общата им парична стойност беше брутен вътрешен продукт на отделна държава. Първият универстиет в САЩ е този в Харвард. Днес той е вторият най-престижен в света. Възпитаници на Харвардския университет са били Марк Цукърбърг, Бил Гейтс и президентите на САЩ Джордж Буш и Барак Обама.

И все пак повече от половината жители на страната (63%) не могат да намерят Ирак на картата. Само един на всеки 10 американци може да намери Афганистан. И това при положение, че САЩ води война в тези държави.

Сигурно няма човек, който да не знае, че статуята на свободата е една от емблемите на САЩ. Тя също така е и символ на Ню Йорк, а всъщност да е разположена в друг град и дори в друг щат! Най-популярната американска забележителност е разположена в близост до Джърси Сити, който се намира в щата Ню Джърси. Тя е подарък от Франция в края на 19 век. Проектирана е от Гюстав Айфел (авторът на Айфеловата кула).

В Ню Йорк има повече ирландци отколкото в Дъблин, повече италианци отколкото в Рим и повече евреи отколкото в Тел Авив. Над 50 милиона американци имат германски произход. Това прави германците най-голямата етническа група в САЩ. Първата по-голяма група германски имигранти пристига в САЩ в края на 17. век. Повечето от тях са фермери, които са привлечени от идеите за политическа и религиозна свобода, която по това време липсва в Европа. Голяма част от предците на настоящите американци с германски произход са били репресирани в Европа и емигрирането в Новия свят е било единственото спасение за тях. Макар, че почти всички американци говорят английски език, страната всъщност няма официален език.
Английският е майчин език за 80% от всички американци. Преди Втората световна война вторият най-разпространен език в САЩ е бил немският. Дотогава в много административни сгради, в църкви и училища се е използвал немски, като голяма част от печата също е излизал на този език. Употребата на немския в САЩ е ограничена изкуствено през Първата световна война поради политически причини. През Втората световна война дори из улиците на много американски градове се разлепят плакати, които призовават гражданите да не говорят „езика на врага“. Днес само около 1 милион души в САЩ говорят немски. Петата най-голяма испаноговоряща общност живее в САЩ, като испанският е първи език за 12,4% от американците.Третата най-голяма езикова общност в страната е китайската, като мандарин е майчин за 2,8% от американците.

Колкото и невероятно да ви звучи най-опасната професия в САЩ е тази на президента. 😀 Четирима от 45-те президенти на САЩ са били убити, докато са заемали най-високия държавен пост в страната. Това означава, че близо 10% от щатските държавни глави са били ликвидирани, докато са били в служба.
Убитите са Абрахам Линкълн, Джеймс Гарфилд, Уилям Макинли и Джон Кенеди. За още двама щатски държавни глави се предполага, че са били отровени, но не е доказано – Захари Тейлър и Уорън Хардинг. Срещу още 14 американски президенти е имало планове или опити за покушение, включително срещу Барак Обама, Джордж Буш – младши, Бил Клинтън и Джордж Буш – старши. Всяка друга работна позиция в САЩ е по-безопасна, отколкото тази на държавния глава. Президентът на САЩ е и кмет на Вашингтон.

„Пентагонът“ е най-голямата по площ административна сграда в света. Тя има 5 лицеви страни, 5 етажа, 5 коридора и 5-акра централен площад. Името на сградата произхожда от думата „пента“, която означава пет. Сградата е построена през 1943 г. и е струвала 83 милиона долара (днешен еквивалент – 1,32 милиарда щатски долара). Възстановяването само на част от сградата, която бе разрушена при терористичните атаки на 11 септември 2001 г., е струвало 5 милиарда щатски долара.

Може да се повозите по американската магистрала 550 в Колорадо, която е известна като „магистрала за милион долар”, тъй като нейното пътно платно е покрито с нискокачествена златна руда. 😮 Или пък да покарате по Змийската алея – най-кривата улица в света, която можете да видите в Бърлингтън, Айова. А можете да се качите на площадката за наблюдение на Емпайър Стейт Билдинг и в един слънчев ден да се наслаждавате едновременно на 5 щата: Ню Йорк, Пенсилвания, Кънектикът, Ню Джърси и Масачузетс.

Макар, че повечето хора се съмняват, че изобщо може да се говори за американска кухня и я свързват само с приготвените набързо полуфабрикати, кулинарията в САЩ е една от най-сложните по света. Действително т. нар бърза храна е успяла да се наложи в много части на страната, но съществуват и много специалитети, представляващи смесица между кулинарните умения на местното индианско население и на новите преселници – англичани, французи и холандци. Вторите донасят в Новия Свят холандските си бисквитки, английските пайове и френските фламбета, които продължават да се приготвят и днес. Поради голямата територия на страната кухнята на американците силно се различава според това в кой регион се намирате. В столицата Вашингтон се набляга на изискани ястия с морски деликатеси, а в областта на Големите езера се предпочита по-бързо и лесно приготвената селска храна. В нея изобилстват царевицата, свинското, птичето и говеждото месо, риба. Калифорния се счита за средището на кулинарните американски умения. Там преобладават авокадото, фурмите, смокините, цитрусовите плодове, маслините, орехите. Югозападните щати, начело с Тексас, са известни със своите пикантни ястия. От там идва и познатият термин текс-мекс- съчетание на кухнята на Тексас и Мексико – люти чушлета с говеждо (чили кон карне), мексиканска царевична питка с месо (тако). Ползват се в изобилие домати, зелени чушки, авокадо, канела, царевица. Тексасците са известни и с барбекютата. Храната в Ню Ингланд (наречена кухнята на янките) е проста и практична – задушена риба, раци, кюфтета от треска.В Ню Йорк, Ню Джърси и Пенсилвания заради заселването на разнообразни етнически групи липсва преобладаващ стил в готвенето. Характеризират я предимно морските продукти, свинското месо, мечните холандски продукти, германските печива и пушените меса. Южната кухня е плод на влиянието на африканските и местните индианци върху първите заселници по южните райони – англичани, шотландци, ирландци и французи. Тя предлага пържено пиле, задушен дивеч, свински крачета, морска храна, зеленчуци и много подправки.

Когато човек отиде за първи път в Щатите трябва да види статуята на свободата и да опита салата Коб. Всичко се случило през 1937 г. Една нощ Робърт Коб надникнал в кухнята на един от ресторантите си, за да приготви нещо лекичко за хапване на своя приятел Сид Громан. След като открил в хладилника някои продукти, Боб просто ги нарязал, забъркал дресинг и ги поднесъл в голямо плато на госта си. Сид Громан, като ценител на добрия вкус, одобрил салатата и разказал за нея на близки и познати, а те на свой ред поискали да я опитат. Като сторили това, и те останали възхитени и така рецептата на блюдото бързо си спечелила популярност в Холивуд и извън неговите предели. Сега тази салата се приготвя по цял свят, но, без да се забравя за произхода й, хората подхождат по американски демократично към процеса, затова рецептата и маниерът на поднасяне се различават в отделните ресторанти. Разпознава се благодарение на няколко постоянни съставки: салатени листа, авокадо, бекон, пилешки гърди, лук, яйца, домати, синьо сирене, сос винегрет. Но дори когато разполагат с този списък, гурманите все нещо добавят или обратното – пропускат. 

Особено характерни за американската култура са ястия като пълнена пуйка, сладки картофи или боровинков сос за Деня на благодарността. Цялото семейство се събира на празничната маса, за да вечерят заедно. Този празник е свързан с традиционната благодарствена молитва, по време на събиране на селскостопанската реколта.

Повод за приятелски срещи, които са неразделен елемент от живота на американците, са несъмнено традиционните срещи на чист въздух, такива като известното барбекю или градински партита. На скара може почти всичко да се направи като се започне с месо, зеленчуци и се завърши дори с плодове. Американската скара представлява предимно ребърца и пилешки крилца, сервирани с разнообразни сосове.

Хамбургерът е станал световен символ на американската кухня. Приготвен по различни начини той си остава номер едно в „Бързата храна”. Основната му съставка е говеждо кюфте, което е пъхнато между разрязано кръгло хлебче. Много често то бива гарнирано с резени червен лук, домат на колелца, листо от зелена салата и кисела краставичка. Един от най–популярните бургери е чийзбургерът или хамбургер със сирене – най-често чедър. За повече вкус се добавя кетчуп, горчица или майонеза.

Макар че всички знаем, че хот – догът е американски, корените му идват от Германия. Той се прави от варен кренвирш или наденица, поднесена в разрязано на две продълговато хлебче с горчица и кетчуп. Понякога може да се добавят листа от зелена салата.

Така любимият на всички картофен чипс също е американско дело. През далечната 1853 година в Ню Йорк, готвачът Кръм решил да се пошегува с един клиент, който винаги му връщал картофките с оправданието, че не са били достатъчно хрупкави и тънки. Тогава Кръм нарязал картофките колкото се може по–фино, поръсил ги обилно със сол и ги изпържил до златисто. Неочаквано клиентът ги харесал много и те станали част от менюто на заведението. Така чипсът станал известен. Днес се предлагат различни вкусове на : със сирене, с червен пипер, с подправки, с вкус на бекон, на пилешко и т.н.

Има причина за поговорката „Американски като ябълков пай“. Почти съм сигурна, че всеки един от вас е опитвал този десерт поне веднъж в живота си. Нарязани ябълки, смесени с канела, масло и малко сол в хрупкава маслена коричка – какво по-добро от това? Никоя бисквитка не е по-американска от бисквитка с шоколадов чипс. С много малко разнообразие, тази рецепта остава основно същата от 30-те години на миналия век. Смес от сладко, меко крема сирене, захар и аромати – чийзкейкът се е превърнал в официалния десерт на Ню Йорк. Коричката на чийзкейка е смес от бисквити, пандишпан или крекери. Плътен и пухкав слой крема сирене, може да е покрит с плодове, ядки, бисквитки или сиропи. Потомък на Британския пудинг от моркови, съвременната морковена торта е плътна, влажна торта, овкусена с бахар и покрита с богата глазура от крема сирене, ванилия и захар. Официалният произход на морковената торта е неизвестен. 

Компанията Adams Extract Company и хотел Waldorf Astoria в Ню Йорк твърдят, че са измислили тортата “Червено кадифе”. Независимо дали е вярно тази торта се издига на видно място в средата на 1900 г. в Съединените щати. Използването на какао в тортата омекотява вкуса, което дава в името добавката „кадифе“. Самата торта е ефирна заради смесването на айрян (мътеница), сода и оцет. Какаото се добавя към тестото, без да го превзема като вкус. Блатовете се покриват с маслена и богата глазура от крема сирене. Добавянето на червения цвят към тестото има смисъл, според Adams Extract (компания за бои), защото “Популярните червени торти биха продали повече червени хранителни оцветители”. 😀 Без червеното багрило тортата е с по-светъл шоколадов оттенък и също толкова вкусна и може просто да бъде наречена „кадифе“. 🙂 По време на Втората световна война и Депресията червеният цвят е идвал от варено цвекло. Именно тази торта избрах да приготвя за вас днес. Ето и необходимите продукти:

за основата:

250 грама брашно

15 грама какао

щипка сол

ванилия

125 грама масло

250 грама захар

2 яйца

250 мл айрян / мътеница

червена сладкарска боя

1 чаена лъжица сода за хляб

1 чаена лъжица оцет

за крема:

300 грама крема сирене

250 грама маскарпоне

120 грама пудра захар

3-4 супени лъжици сметана

ванилия

Начин на приготвяне:

Разбийте маслото със захарта докато стане кремообразна сместа.

Добавете яйцата едно по едно и след всяко разбивайте.

Смесете айряна с червената боя. Добавете толкова колкото искате да стане червено. Аз не обичам да прекалявам, защото не търся ярък червен цвят като на купените торти. Заради какаото, което се добавя ярко червен цвят е трудно постижим.

Изсипете айряна в маслената смес. Добавете ванилията.

Пресейте брашното със солта и какаото и добавете към маслената смес. Разбийте с миксер на бавни обороти до хомогенност.

Накрая прибавете “угасената” в оцета сода за хляб.

Сипете в две тави за печене и печете 25-30 минути в предварително загрята на 180 градуса фурна.

Внимавайте да не препечете блатовете, защото ще потъмнеят.

Извадете от фурната и охладете.

Кремът се прави много лесно. Разбийте крема сиренето с маскарпонето и захарта. Прибавете ванилията и накрая сметаната.

Сглобете тортата и декорирайте по желание с червени плодове (ягоди, малини, френско грозде) или с трохи от изрезките от блатовете.

Правила съм тази торта няколко пъти. Веднъж я “облякох” с бадемов марципан. Получи се много вкусна комбинация. Може да се “облече” и с фондан, но аз не го харесвам и го ползвам преди всичко за декорация. Твърде много захар има в него и не добавя никакъв вкус към тортите. Само ги прави по-красиви.

Тортата “Червено кадифе” я причислявам към т.нар. от мен “безопасни торти”. Това са торти, които се харесват на почти всички и ги приготвям за ситуации, когато ще ги хапват хора, които не познавам добре, за да им приготвя нещо по-специфично.

Тортата е много сочна и лека. Идеална е за хапване с повод и без повод. Изобщо не е трудна за приготвяне и може да се консумира само час, след като сте я приготвили. Можете да я направите и във вариант на мъфини. И така съм правила и са вкусни. Опитайте да си я направите вкъщи и никога няма да харесате подобните на нея, които се предлагат в хранителните магазини и масовите сладкарници. 😉

Следваща дестинация – Сан Марино.