Сен Пиер и Микелон

Близо една трета от Северна Америка (от Квебек до Луизиана) някога е принадлежала на Франция. Днес всичко, което е останало от тези имперски владения, са два микроскопични острова някъде в подмишницата на Нюфаундленд: Сен Пиер и Микелон.

Там винаги е мъгливо, дъждовно и студено. Островите Сен Пиер и Микелон се намират на северозападния край на огромния бряг на Нюфаундленд и са, така да се каже, част от Нюфаундленд, изолирана по море от основната територия на острова. Микелон се формира от сливането на три огромни островни плитчини (на практика обикновени пясъчни коси): Le Cap, Grand Miquelon и Langlade (Petit Miquelon), които все още образуват три отделни полуострова, свързани помежду си с дълги пясъчни наноси, между които се плискат вълни от солени лагуни (Grand Barachois, Grand Etang, Etang de Mirand и др.). Пейзажът на острова се формира от обширни площи от дюни, древни ледникови морени и пясъчно-каменисти пустоши в ниски крайбрежни зони. Най-високата точка Morne de la Grand Montagne се издига се над водата едва на 240м.

Основен поминък на населението е риболова и най-вече улова на треска. Има заводи за сушене на риба, хладилници, както и предприятия за преработка на черен дроб на треска, малки корабостроителници, ветроходни и бъчварски работилници.Важна роля в икономиката играе рибарското пристанище Сен Пиер. Скалистите земи на островите са малко полезни за селското стопанство. На остров Сен Пиер се отглеждат зеленчуци за домашна консумация, на остров Микелон се развива животновъдството. През последните години туризмът се развива значително. Много хора са готови да смятат за атракция не плажовете или кокосовите орехи, а суровата красотата на северните места, културната идентичност на населението и отличните условия за активна почивка.

Обитавани още през неолита, островите Сен Пиер и Микелон дълго остават в покрайнините на цивилизацията. Португалският мореплавател и изследовател Жоао Алварес Фагундес, първият европеец, минал покрай брега на тези острови през 1521 г., поетично ги нарича “Островите на единадесетте хиляди девици”. При експанзията на Новия свят французите им дават името в чест на Свети Пиер – покровител на рибарите и моряците. През 16-17 век тези земите са използвани като база за сезонен риболов на треска от френски рибари от Ла Рошел, Гранвил, Сен Мало и Страната на баските, които основават тук първите европейски селища. Микелон получава името си от баските рибари от Сен Жан дю Луз. От 1763 до 1778 г. много заселници от френската колония Акадия (Нова Скотия) бягат там, през 1778 г. островите са нападнати от британците и цялото им население е прогонено като отмъщение за френската подкрепа за Американската революция. Островите най-накрая се връщат под юрисдикцията на Франция едва през 1816 г. и оттогава остават последният фрагмент от някогашните обширни северноамерикански владения на тази европейска сила.

Кухнята на островите Сен Пиер и Микелон е пъстра смесица от испански, индийски и френски кулинарни традиции, като преобладават френските.  Местните жители казват, че готвачите на островите не просто приготвят вкусни ястия, но създават произведения на изкуството. От френската кухня кухнята на островите е наследила много от най-добрите традициии рецепти. Там можете да опитате ястия от различни региони на Франция, която под влиянието на местното наследство придобива по-специфични нюанси.

В традиционните ястия несъмнено присъстват рибата и морските дарове. Има стотици ястия от пържена или варена риба. Освен това местните раци, скариди, треска и омари са широко известни и извън островите. Местните готвачи използват доста необичайни комбинации от морски дарове – лазаня от раци с миди; варени скариди със сос от водорасли са само част от тях. Като гарнитура се сервират традиционни пържени банани “tostones” или варени картофи. Ястията задължително се подправят с пикантен сос или огромно количество зеленчуци.

На островите Сен Пиер и Микелон могат да ви предложат традиционните френски охлюви, жабешки бутчета, пиле във винен сос, печен гълъб, първокласно сирене; палачинки от грахово брашно. В кафенето можете да опитате обичайните френски кроасани и вкусни пухкави бели хлебчета. Традиционни местни напитки са кафе и различни плодови сокове (често газирани). Незаменим елемент от всеки местен празник са отличните вина и много силните спиртни напитки. В почти всеки ресторант можете да намерите най-добрите сортове червени вина, сайдер, шампанско и коняк.

След всичко до тук едва ли ще се учудите, че избрах да направя една френска торта. 🙂 Избрах такава, която е подходяща за наближаващите коледни празници – “Bûche De Noël “. Ето и необходимите продукти за нея:

за блата:

157 грама брашно

10 грама какао

1 чаена лъжица бакплувер

1/2 чаена лъжица сол

6 яйца

200 грама захар

30 мл олио

ванилия

за поръсване :

15 грама какао

за крема:

360 мл сметана

30 мл “Frangelico” ликьор

30 грама пудра захар

1 супена лъжица какао

60 грама фино смлени лешници (сложих лешников крем)

за глазурата:

170 грама черен шоколад

180 мл сметана

Начин на приготвяне:

Разделете яйцата на жълтъци и белтъци.

Разбийте белтъците с половината захар до меки връхчета.

Разбийте жълтъците с останалата захар и олиото.

Добавете половината смес с жълтъци към белтъците и разбийте с миксера за кратко.

Добавете и остатъка и пак разбийте.

Смесете сухите съставки и ги добавете на части към яйчената смес като след всяко добавяне разбърквате до хомогенност.

В правоъгълна тава сложете хартия за печене и намазнете с готварски спрей.

Изсипете сместа и загладете.

Тупнете тавата няколко пъти върху кухнененския плот, за да излязат мехурчетата от тестото.

Печете в предварително загрята на 180 градуса фурна за 18-19 минути.

Постелете кухненска кърпа и я поръсете с какао.

След като извадите тавата от фурната възможно най-бързо я обърнете върху кърпата с какао.

Отстранете хартията за печене и навийте блата на руло.

Оставете да се охлади напълно.

През това време разбийте съставките за крема.

Внимателно разгънете рулото и го намажете с крема.

Ако ползвате смлени лешници поръсете върху крема.

Завийте отново на руло и охладете.

Отрежете парче от рулото и оформете пънче.

Направете глазурата като кипнете сметаната и полеете с нея черния шоколад.

Разбърквате до гладкост и поливате върху пънчето.

С помощта на вилица оформете шарки, които наподобяват кора на дърво.

Декорирайте с озахарени червени боровинки, озахарен розмарин…

Може да добавите гъбки от фондан или пък гъбки от меренг.

Накрая поръсете с пудра захар, за да докарате зимен пейзаж.

Едва ли ще изненадам някой, ако кажа, че френската сладкарска школа е една от най-добрите. Безспорно в тази торта има много от френския усет за баланс и финес. За любителите на шоколадови десерти това е прекрасна торта. Лека, ефирна, с богат вкус на какао. Приготвянето не е никак трудно, а резултатът си струва. Ако не сте измислили десерта за Коледа това е една много хубава опция.

Следваща дестинация – Сао Томе и Принсипи.