Северна Корея

Чели ли сте Оруел? И по-точно “1984”. Има една страна в съвременния свят, която се доближава много до описаното от него, и тя се нарича Северна Корея. “Беше студен ден през април, а часовниците биеха тринайсет часа. ” Това е цитат от романа, но вероятно можем да го отнесем към датата 15 април 1912 г. – денят, в който се случват една от най-големите трагедии в корабоплаването – потъването на Титаник и се ражда Ким Ир Сен – първият диктатор на страната. Северна Корея има собствено летоброене, като неговото начало е поставено с рождената година на Ким Ир Сен. Затова там не е 2023 г., а 111 г. Там се наблюдава абсолютен култ към личността. Президентът не е просто президент. Той е истинско божество, от което зависи добруването на всеки отделен човек. Затова и навсякъде в страната може да се види неговия облик. Ако случайно ви застигне пожар в тази страна първото, което трябва да спасите от дома си са всички портрети на Ким Ир Сен, а сигурно се досещате, че всяко семейство е задължено да има такива.

Във всеки дом в Северна Корея звучи денонощно правителствено радио, което се контролира изцяло от държавата. То не може да бъде изключвано. Но поне остава утехата, че звукът му може да се намали. В страната няма интернет, а притежаването и използването на мобилни телефони е забранено. Ако те хванат с телефон те грози затвор. Само военните и депутатите могат да използват моторни превозни средства. Всички останали – не. Никой няма право да носи дънки, в страната това се брои за престъпление. На всичкото отгоре в Северна Корея присъдите, които се издават, засягат семейството на извършителя на престъплението до трето поколение. Т.е. осъденият отива в затвора заедно със съпругата и децата си. Неговите деца се раждат там и умират там, както и неговите внуци. Зловещо и… тъжно. В Северна Корея е забранено да се слуша друга музика, освен севернокорейската. Слушането на чуждестранна музика се наказва със (познахте) затвор. Но пък марихуаната е напълно легална. 😮 За разлика от нея употребата и разпространението на твърди наркотици води до смъртна присъда. Религията и порнографията в КНДР също са извън закона. И двете се считат за престъпления, които се наказват с разстрел.

Севернокорейците имат право да избират измежду 28 вида прически, одобрени от правителството, които са наложени от властвалите над страната диктатори. Мъжете служат в казармата в продължение на 10 години, а от 2015 година има задължителна казарма и за жените на възраст между 17 и 20 години. Те се уволняват от армията, когато навършат 23 години. Може би заради това армията на Северна Корея е четвъртата по големина в света след китайката, американската и индийската. Освен редовната армия от войници, има специален отряд за забавления в Северна Корея. Той се състои само от красиви млади момичета и тяхната главна задача е да придружават високопоставени военни в свободното им време. Тези момичета са част и от редовната армия и трябва да следват правилата за военните. Официално те са част от въоръжените сили на страната. Мисля, че на това в свободните държави му се казва компаньонки…

„Една от най-щастливите държави в света“, „Гробница на истински еднорог“, „Доброто настроение на президента осигурява хубаво време“. Колкото и странно да изглежда, това не са случайни изречения. Те идват от Северна Корея и са казани напълно сериозно. Бившият лидер на Северна Корея не е бил обикновен човек. Неговата биография, която се изучава в училище, гласи, че той е роден на връх Пектусан и в този момент една звезда озарила небето и внезапно се появила двойна дъга. Освен това той се научил да ходи и да говори преди да навърши 1 година. След смъртта му медиите съобщават, че „пластове лед са се откъснали с необичайно силен шум в езерото Чон на връх Пектусан, а снежна буря със силен вятър ударила региона“. Наследникът Ким Чен Ир обявява истинска война на ниските хора в държавата, които депортира на ненаселени острови или може би просто убива. Самият той не е особено висок, но каква пречка е това? Когато след падане от кон при езда е принуден да приема болкоуспокояващи, нарежда на хората от обкръжението си да приемат същите лекарства, за да не е единственият пристрастен към тях. По същия начин, когато трябва да откаже цигарите заради влошеното здраве, забранява цигарите в цялата страна. Любимата храна на вожда е оризът, като нарежда на готвачите да проверяват всяко оризово зърно да бъде с точно определен размер, тегло и цвят, за да не предизвиква дискомфорт в стомаха му. Сред легендите за Ким Чен Ир е и тази, че при следването си в университета за три години той написва 1500 книги (!), както и че при първата си игра на голф с един удар реализира 11 дупки. 😀 Третият от династията Ким Чен Ун пък има собствен остров на забавленията, където прекарва в компанията на баскетболиста Денис Родман. Той има яхта и самолет, но по-любопитен е личния му влак, в който кондукторите са от т.нар. отряд на удоволствията. Отрядът включва 2000 девици, на които се плаща, за да правят секс с вожда и приближените му. Лидерът не скъпи пари за харема си. През 2016 г. дава 2,7 млн. паунда само за бельото им.

И за капак севернокорейски учени работят по съживяване мумията на вожда Ким Ир Сен. Не е шега! Това е самата истина. Според радетелите на тази идея душата на корейския вожд е безсмъртна и може по всяко време и по свое желание, да се пресели в нечие друго тяло и то отново да се съживи. Според едно американско списание корейските учени планирали от мумията на починалия вожд да бъде взета ДНК, от която да бъдат отгледани чисто нови вътрешни органи, които след това да бъдат присадени на мумията и тя да бъде съживена. 😮 Другата „гениална“ идея била от мумията да се вземе генетичен материал, който да бъде износен от корейска жена и така вождът да бъде отново прероден като жив корейски бог.

В продължение на много години властите спират опитите на гражданите да празнуват светски празници, които се празнуват по целия свят. Но напоследък правят отстъпки. На 31 декември в страната се провеждат празнични концерти, но преди да ги посетят хората, трябва да имат време да положат цветя на паметника на първия лидер на страната. Нито 31 декември, нито 1 януари са почивни дни в страната. То кога ли има почивни дни. Работната седмица е шестдневна, а на седмия ден хората са приканвани да работят “доброволно”.

През 1945 г., в края на Втората световна война северната и южната част на Корейския полуостров са окупирани съответно от двете големи сили – Съветския съюз и Съединените щати. Комунистическите идеи оказват огромно влияние върху оформянето на политическия облик на Севера, което довежда до големи противоречия с южната част. Това на свой ред води до избухването на Корейската война, която завършва с разделянето на Корея на две части: Северна и Южна Корея. През 50-те години на 20-и век близо до границата с Южна Корея Северна Корея построява Kijong-dong – примамлив и красив град, в който в действителност не живее никой. Севернокорейското правителство го създава с цел примамване на южнокорейците на тяхна територия. И въпреки, че корейците от двете държави са споделяли общ език, история и традиции в продължение на 5 000 години, от момента на разпадането на Корея през 1948 г. до днес над 10 милиона корейци остават разделени от своите семейства. Севернокорейците наричат себе си корейци и смятат, че хората на юг също са корейци, но потиснати от нелегитимно правителство.

Севернокорейците, родени след Корейската война, са около 2 инча по-ниски от средностатистическите южнокорейци. Тази разлика във височината се дължи на факта, че шест милиона севернокорейци имат нужда от храна, а една трета от децата са хронично недохранени. През последните десетилетия Северна Корея изпитва сериозен недостиг на храна, а през 90-те години на миналия век си е било направо глад. Изолираната страна е под тежки международни санкции заради програмите си за ядрени оръжия и балистични ракети, а през последните години ограничената й гранична търговия почти напълно замрира поради пандемията. Заради санкциите страната страда от липса на суровини и машини във всяка област на икономиката си. На всичкото отгоре поддържа скъпа ядрена програма и огромна армия. Всеки жител на страната има дневна дажба ориз като военните и чиновниците имат по-голяма. Все пак са разрешени малки стопанства, с които хората да добавят продукти на трапезата си като имат право да задържат за себе си 30% от заложения планово добив, а ако има излишък може дори да го продават, макар, че кой има пари да го купи е друга тема.

Разделението между богатите и бедните в Северна Корея е огромно, като средните граждани живеят с годишен доход около $1000-2000 и често консумират варен ориз, царевична каша и кимчи, които не съдържат почти никакви протеини. „Инджо гоги бап“ е популярна улична храна и е произлязла от необходимостта по време на глада през 90-те години, когато севернокорейците не са могли да си позволят да хвърлят храна. Останали соеви зърна се правят на колбаси – и сега те са популярен деликатес, поднасян с пикантен сос и ориз. Кимчи е ферментирало ястие, състоящо се от краставици или зеле, киснати в саламура, направена от чили, чесън и джинджифил. Кимчи е основен компонент на севернокорейската диета. Студените нудъли, наречени наенгмюн, са част от доста популярни севернокорейски ястия. Те се правят от пшеница, елда и картофи. За тях има дори написана песен. Те са черни на цвят и се сервират в чист, студен бульон, към който се добавя изсушено яйце, няколко парчета месо и лют сос. Дългите нудъли символизират дълголетие или дългия семеен живот. Затова те винаги се сервират на сватбени тържества, независимо от сравнително грозния си вид.

Когато някой местен може да си позволи да отиде на ресторант би могъл да поръча „Булгоги“ – ястие на барбекю, което представлява мариновано месо, което самите клиенти пекат в заведението на въглища или малък газов котлон. Друго ястие от ресторантите е “Синсеоло” – съставено е от сурови зеленчуци, месо и кнедли. Клиентите получават съд с вода и огън на въглища, за да приготвян сами храната си. Вечерята в ресторант в столицата на Северна Корея – Пхенян, обикновено струва между $7 и $40 в зависимост от мястото. Но това са практически недостъпни цени за всички с изключение на най-богатите севернокорейци.

В Северна Корея кучешко месо се нарича “сладко” месо. В обществото яденето на кучешко месо не се осъжда, но не е много популярно, най-вече, защото е скъп деликатес. Често на туристите се сервира люта супа с кучешко, но реално в нея има много малко месо. Само няколко ресторанта в Пхенян предлагат кучешки ребра и пържоли, които според чужденците рядко се приготвят добре и са безвкусни и тежки за ядене.

“Сундае” е улична храна, версия на кървавицата, като обикновено се прави с пресен джинджифил, семена от сусам и телешко или свинско черво. „Тофу бап“ е тофу, пълнено с ориз и също се предлага като улична храна.

Тортата, която избрах да приготвя едва ли я яде средностатистическия севернокореец. Ето и необходимите продукти за нея:

за основата:

2 чаени чаши самонабухващо брашно

2 чаени лъжици бакплувер

1/4 чаена лъжица сол

1/2 чаена чаша олио

1/4 чаена чаша вода

ванилия

сока на половин лимон

6 яйца

1 1/2 чаена чаша захар

1/2 чаена лъжица крем тартар (аз нямах и минах без него)

за сиропа:

1/4 чаена чаша вода

1/4 чаена чаша захар

малко кора от лимон

за крема:

1 1/2 чаена чаша сметана

3-5 супени лъжици захар

ванилия

1/2 чаена лъжица желатин

плодове

Начин на приготвяне:

Смесете сухите съставки в купа.

Разделете яйцата на белтъци и жълтъци.

Разбийте жълтъците със 100 грама захар докато побелеят.

Добавете олиото, лимоновия сок, водата и ванилията.

Разбийте до хомогенност.

Отделно разбийте белтъците с останалата захар като добавите и крема тартар докато получите твърди връхчета.

Смесете сместа с жълтъците със сухите съставки,

Разбъркайте без да сте прекалено енергични.

Добавете и белтъците и разбъркайте внимателно до хомогенност.

Да ми се чуди човек как очаквах смесите от две еднакви пълни купи да се смесят в едната от тях. 😀

Успях, но беше трудно.

Сипете сместа в две тавички и печете 30-35 минути на 180 градуса.

Охладете блатовете и през това време направете сиропа като смесите съставките и варите докато захарта се разтопи.

Охладете сиропа.

Сложете в касерола няколко ягоди и малко захар на вкус и ги сложете за кратко на котлона.

Накрая направете крема като разбиете сметаната със захарта и ванилията.

Желатинът разтопете отделно и накрая го прибавете към сметаната и разбийте докато стане хомогенно.

Сглобете тортата като поставите първия блат и го сиропирате с половината сироп. Сложете ягодите и измажете с 1/3 от крема.

Поставете втория блат, сиропирайте го и измажете тортата с крем отвсякъде.

Декорирайте с пресни ягоди.

Аз добавих и малко крем за декорация, чиято рецепта може да видите на https://cakevoyage.com/2021/03/04/%d0%ba%d0%be%d1%82-%d0%b4%d0%b8%d0%b2%d0%be%d0%b0%d1%80/.

Тортата е лека и много вкусна. Мислех, че ломоновия вкус ще се усеща повече, но изобщо не го усетих. Блатовете станаха много пухкави, чак се изненадах. Използвах тави с размер като в рецептата и не знам защо станаха толкова високи. Може да е от брашното. Предполагам, че в рецептата ягодите могат да се заменят с праскови, боровинки…

Що се отнася до самата държава…мислех си, че при нас по време на социализма е било зле, но ние сме били твърде свободни в сравнение с хората, които живеят в Северна Корея. И нашият вожд изобщо не се преставяше като извънземен, за разлика от техните култове и митове. Само мога да се надявам тези хора скоро да се отърват от глада и репресиите, на които са подложени.