Северна Македония

Република Северна Македония е наша съседна държава. Заради сложното ни общо историческо минало, заради сегашните ни спорове за историята ни и заради това, че част от моите корени са от там аз няма да пиша нищо за тези щекотливи теми.

Северна Македония е най-планинската страна в света. Там има 34 планини и всички те са по-високи от 2000 метра. Ние пътувахме през 2018 до Охридското езеро. Пътят беше изключително живописен и извивен :). Даже и за човек като мен, пътувал хиляди пъти през Петрохан. Красивото Охридско езеро е на повече от 5 милиона години. През 1979 г. е обявено за световно културно и природно наследство от ЮНЕСКО. Езерото е на седмо място по дълбочина в Европа. В Македония се нарежда на първо място по площ сред трите тектонични езера там. Голяма част от растителните и животинските видове са уникални и се срещат само там. Сред най-характерните са два вида пъстърва, наричани летница и белвица.

Преди да се настаним в хотела на брега на езерото минахме да разгледаме манастира “Св. Наум”. За малко да стигнем границата с Албания, защото табелката за отбивката за манастира беше скрита в шубраците. Манастирът е много красив и изключително добре поддържан. Той е известен предимно като поклонническо място, тъй като се смята, че посещаването му помага на психично болни хора да оздравеят. Известната у нас поговорка “Или ум или Свети Наум” идва точно от тази поклонническа дестинация, която е посещавана дори и от мюсюлмани. Гледката към езерото е вълшебна. Останахме да обядваме в един от ресторантите в близост до манастира. Атмосферата на ресторанта беше в бохо стил, което някакси идеално се вписваше в пейзажа.

Храната беше много вкусна. На Балканите няма как да не яде човек вкусна храна. И не го казвам като човек, който е роден и живее тук. Наистина нашето балканско меню е много разнообразно, а съставките, които се влагат в него са вкусни, защото тук виреят много плодове и зеленчуци. Националната кухня на Македония се е развила в продължение на много векове, като при нея се наблюдава силното влияние на българската, гръцката и сръбската кухня. Страната се слави с висококачествените си млечни продукти, вина и местни алкохолни напитки като ракия. Сред месните продукти на почит са говеждото, овнешкото и пилешкото. Свинското месо се ползва рядко и не само от мюсюлманските малцинства, но и от християните. Тавче гравче и мастика се смятат за национално ястие и напитка на Северна Македония.

Традиционни ястия и специалитети на македонската кухня са :

– Айвар – разядка от домати, червен пипер, чесън, сол и олио.

– Шопска салата – салата с домати, краставици, чушки, шопско сирене, маслини, лук и подправки, която е традиционна и у нас

– Зарзават – това е зеленчукова яхния или така нареченото рагу, което може да съдържа различни зеленчуци и месо, което най-често е свинско.

– Таратор – популярната и у нас студена супа, която се приготвя с кисело мляко, краставици, копър, орехи, чесън, зехтин, сол и подправки

– Урнебес – лека закуска, приготвена от сирене, лют пипер, подправки и чушка.

– Чевапи са кебапчета от говеждо или свинско месо, които се овкусяват богато с лук и подправки.

– Кефтиня – кюфтета със зеленчукова гарнитура.

– Бугаца – торта на слоеве с крем и различни пълнежи

– Лукумадес – понички, които се приготвят от тесто с мая, мед, захарен сироп и канела. Мисля, че са популярни и за Гърция

– Сутляш – сладък оризов пудинг.

– Урмашица – малки кифлички в захарен сироп.

– Турли тава – свинско или агнешко, печено със зеленчуци.

– Мушкалица – ароматно ястие, което се прави от свинско месо и зеленчуци.

По традиция на Бъдни вечер вечерята на всяко християнско семейство трябва да се състои от безмесни ястия. В Северна Македония този празник е от особено значение и ястията, които се приготвят, са едни от най-характерните за страната. Тавче-гравче или солен и печен боб в малко гърне от Тетово е любима храна, както и киселото зеле. То може да се приготви сварени или в него да се завие запържен ориз, и да се приготвят сарми. Аз лично обожавам тавче-гравче. Изключително вкусно го правят и в Северна Македония, и в Сърбия.

Аз реших да приготвя кралицата на тортите – торта “Жербо”. Ето и необходините продукти за нея:

за основата :

9 белтъка

11 супени лъжици захар

15 супени лъжици смлени орехи

2 супени лъжици брашно ванилия

за карамеления слой:

15 супени лъжици захар

50 грама масло

за шоколадовия слой:

100 грама шоколад

2 супени лъжици масло

за крема:

9 жълтъка

10 супени лъжици захар

120 грама масло

за глазурата:

150 грама шоколад

50 грама маргарин (аз го замених с масло)

2 супени лъжици масло

Начин на приготвяне:

Започваме с приготвянето на основата. Разбиваме белтъците със захарта докато станат твърди връхчета.

Прибавяме ванилията и смесените орехови ядки и брашно внимателно. Разбъркваме леко докато всичко се смеси.

Печем на 180 градуса за 15 минути или до готовност.

Охлаждаме и разрязваме на три.

Приготвяме карамеления слой като разтопяваме захарта на слаб котлон и след това добавяме маслото. Разбъркваме до хомогенност. Веднага изсипваме карамела върху два от блатовете. След това с помощта на дървен шиш пробиваме дупки.

Правим шоколадовия слой като разтопяваме шоколада и маслото и, когато се охлади леко го изсипваме върху карамеления слой.

Охлаждаме двата блата в хладилник.

Приготвяме крема като разбиваме жълтъците със захарта на водна баня докато кремът се сгъсти. Охлаждаме и добавяме разбитото на крем масло. Разбиваме до хомогенност.

Подреждаме тортата като започваме с единия блат с карамелен и шоколадов слой.

Добавяме 1/3 от крема.

Повтаряме и с втория блат.

Завършваме с третия и измазваме отгоре и отстрани с крем.

Охлаждаме в хладилник.

Приготвяме глазурата като разтопяваме шоколада и маслото на водна баня. Заливаме охладената торта.

Оставяме тортата да престои в хладилника. Най-добре два дни. Но и след една нощ може да се хапва. Просто карамелът ще е хрупкав.

Аз украсих тортата със смлени орехи.

Вкусът напомня на нашата торта “Гараш”, но не съвсем. Определено е доста засищаща и с богат шоколадов и ядков вкус. Не е моята, но като за шоколадова торта е доста вкусна. Най-много ми допадна крема в нея. 🙂 Приготвянето е пипкаво и отнема време. Но все пак бих ви препоръчала да я приготвите и тествате.

Следваща дестинация – Северни Мариански острови.