Сен Мартен§Синт Мартен

Най-малкото парче земя, разделено и управлявано от две държави (Франция и Нидерландия) е остров Сен Мартен, наричан от холандците Синт Мартен. Границата между двете части на острова може да се усети единствено по отличителните черти на националната култура. Във френската част се намират гурме ресторантите (естествено!), повече университети, частни училища, а в холандската има повече заведения тип“ Бързо хранене“, казина, дискотеки. Със своите 87 кв.км. е цяло чудо, че на острова има голямо международно летище, частно летище, огромно яхтено пристанище и круизен порт. По този начин Сен Мартен се явява отправна точка за много пътувания в карибския басейн до острови, до които може човек да стигне само по вода. На няколко метра от плажната ивица в нидерландската част започва пистата на международното летище „Принцеса Джулиана“. Летището е кръстено на холандската принцеса Юлиана, която посетила острова през 40-те, малко след построяването на пистата. При приземяването си, самолетите минават буквално на десетина метра от главите на плажуващите … 😮 Наричат плажа край летището на остров Сен Мартен “Мачо бийч”, поради това, че летовниците идват специално, за да изпитат силно усещане. Те се нареждат на плажа в началото на пистата и чакат самолет да кацне над главите им или да излети, за да изпитат тягата на въздушната струя от двигателите му. В туристическите справочници пише, че най-подходящи за това екстремно преживяване са уикендите следобед. Тогава кацат и излитат най-много самолети. Луди всякакви. 😀

В резултат от референдум, проведен през 2003 г., на който жителите на Сен Мартен гласуват за откъсване от Гваделупа през 2007 г. островът получава статут на отвъдморска общност на Франция. Южната част на острова е заета от Синт Мартен и е една от четирите съставни държави на Кралство Нидерландия. Легенда гласи, че границите са били определени на състезание между холандец и французин, които е трябвало да ходят в противоположни посоки из острова и където се срещнат, там е щяла да бъде определена границата. Французинът взел със себе си бутилка вино, а холандецът взел отлежал холандски джин. Французинът е изминал по-голямо разстояние и поискал повече земя, а холандецът очевидно е спирал по-често за по няколко глътки джин и получил по-малко. Това не е потвърдено от историята, но е забавна притча. 😉

С километрите златни плажове и лазурно сини брегове не е странно, че островът се е превърнал в дом за хора от над 100 различни националности. Вече писах по-горе за плажа “Махо”, който е по-скоро за търсачи на силни усещания, а не за хора, дошли да се насладят на покой и природа. Но на този остров има плажове за всеки вкус. Един добър избор е четири километровия залив Симпсън. Там ще намерите фин бял пясък, тихи и уединени местенца за почивка плюс множество барове и ресторанти наоколо. Ако искате да се гмуркате плажът Ким Ша е вашето място. Уединеният залив, обграден от варовикови скали в югозападния край на холандската част на острова със златистия си пясък, прави плаж Купекой едно много приятно място за семейства с деца. Само внимавайте да не загубите някое в скритите пещери наоколо. 🙂

Не може част от острова да е ниделандска територия и да няма нещо, което в името си да има холандец. Въжената линия “Летящият холандец” (The Flying Dutchman Zipline) се намира в Cul de Sac и е най-стръмната въжена линия в света със своите 320 метра височина. Спускайки се по нея човек може да се наслади на невероятни гледки, но, ако е страхлив като мен може да ползва за целта седалковия лифт Soualiga Sky Explorer. Вътрешността на острова предлага зелени гледки към тропическа гора или земеделски насаждения. Ако не сте се качвали на въжени мостове в тропическа гора то непременно трябва да опитате във ферма Лотери. Гледката отвисоко е прекрасна. Била съм на подобно място в Амазонската джунгла и мога да ви кажа, че усещането е невероятно. Погледът ти се рее над короните на дърветата и потапяш очи в най-невероятното зелено, което можеш да си представиш. 🙂

Сен Мартен е смятан от мнозина за „кулинарната столица на Карибите“ поради огромния брой влияния, които оформят гастрономическата сцена на острова. Стилът на кухнята се развива в продължение на много години и е повлиян от различни култури – френската, холандската, африканската, латиноамериканската, британската, източноиндийската и креолската култура. Кухнята на Сен Мартен е известна със своите интензивни вкусове, които често се получават от креолските подправки, френските билки или модерна комбинация от двете. Повечето ястия се комбинират и с местно произведен ром, ликьор от гуавабери или хубаво френско вино.

Част от предлаганите ястия във френската част на острова:

Accras de Morue е популярно предястие, което се приготвя от кълцана риба, яйца, брашно, зеленчуци и подправки, оформени на топки и запържени в олио.
Bokits е сандвич във френски стил, където се използва франзела за основа и обичайните съставки – сирене, шунка, яйца, риба тон, риба или зеленчуци. Сандвичът се запържва в олио преди да бъде сервиран.
Buljawou е ястие с маринована солена риба и плантани, поръсени с канела. 😮
Locri е ястие, което е наподобява ризото. Съставките, които се включват в него са : пиле, зеленчуци, сок от лайм, доматено пюре и малко местно приготвен лют сос.
Columbo: е популярно ястие на Карибите и представлява пикантна месно къри със зеленчуци, поднесено с бял ориз. Месото, което се използва обикновено е пилешко, козе, телешко или риба.

За нидерландската част на острова са характерни следните ястия:

Johnny cakes – малки, бавно пържени топчета от царевично брашно, сервирани със сладко или масло.

Whelk Soup – супа със соленоводни мекотели, които се задушават в кокосово мляко или се добавят към яхния със зеленчуци и подправки.

Пържената солена треска първо се задушава и се смесва със зелен пипер, нарязан лук, мащерка, домат, целина и лют сос, след което се смесва с мляко, брашно, яйчен жълтък и се допържва в масло.

Crabmeat-Stuffed Shells е прясно приготвена смес от месо от син рак, домати, задушен лук, различни билки и подправки и сос Worcestershire, която се поставя в почистените черупки на раци, поръсва се с галета и се пече преди сервиране.

St. Maarten Spareribs са ребра на скара, подправени с пикантен сос за барбекю и често се предлагат в местните барбекю заведения, наречени lolos.

Guavaberry пък е местно отглеждано растение, което се използва за приготвяне на конфитюр, сок, десерти, ром и ликьор.

Callaloo Soup е традиционното ястие на френската част на острова и представлява гъста зелена супа, приготвена от калалу (зеленчук, подобен на спанак, който се отглежда на острова). Останалите съставки са свинско месо, бамя, люти чушки, черен пипер, пилешки бульон и мащерка.

Conch & Dumplings е традиционното ястие на нидерландската част на острова . То е приготвено от раковина (вид морски охлюв), която се готви в съд под налягане с кнедли, билки и подправки. Сместа образува гъст сос, който често се яде с ориз, зеленчуци и johnny cakes.

От средата на април до края на първата седмица на май на острова се провежда карнавал, който включва множество паради с хора в ярки и цветни костюми, музика на живо и богат набор от вкусни местни храни. Обичайно се сервират conch fritters (пържено месо от раковини), Johnny cakes, Conch Soup (супа от раковини), морска храна като прясно приготвен червен снапер, раци, ориз с грах, гриловани ребра и пиле и whelk soup.

Les Mardis de Grand Case, известен още като Harmony Night е фестивал (уличен панаир) в Сейнт Мартен, където местни търговци продават храна, предмети на изкуството и занаяти. Фестивалът се провежда всеки вторник вечер от 18 до 22 часа от януари до април. Музика, изкуство, както и много щандове за храна могат да се видят по улиците. Предлага се на посетителите да вкусят от невероятната традиционна кухня на Сен Мартин.

Друг много популярен фестивал, който се провежда във Филипсбърг през месец ноември е този на храната и виното. Там се представят най-добрите готвачи на Сейнт Мартен и техни авторски ястия. Главни готвачи от целия остров представят най-добрите си ястия, докато посетителите се наслаждават на вкусната местна кухня и френското вино.

За Коледа в Сейнт Мартен на трапезата са популярни печената шунка, пуешко, пай с макарони, картофена салата, ориз и грах, царевичен пудинг, пудинг с раковини, тарти с гуава, тарти с кокос и обърнат сладкиши с ананас.

За да съм коретка както към французи така и към нидерландци избрах да приготвя един популярен френски десерт в нидерландски прочит – “Tompouce” – холандският десерт “Наполеон”. Ето и необходимите продукти за него:

310 мл прясно мляко

35 грама ванилов пудинг

1 супена лъжица желатин

75 грама захар

настъргана кора от един портокал

1 жълтък

350 мл сметана

2 супени лъжици сладко от кайсии

бутер тесто

15 грама портокалов сок

100 грама пудра захар

оранжева сладкарска боя

Начин на приготвяне:

Разточете леко бутер тестото върху тава, застлана с хартия за печене.

Оставете във фризера за 15 минути.

Загрейте фурната на 160 градуса.

Надупчете с вилица тестото, за да не се надига много.

Печете 30 минути, след което намалете температурата на 135 градуса и допечете за още 10 минути.

Охладете напълно изпечената кора и след това я изрежете внимателно на две равни части по дължина.

Смесете добре 25 мл от млякото с пудинга и жълтъка така, че да няма бучици.

Разтворете желатина в 60 мл от мялкото на стайна температура.

Останалото мляко, заедно със захарта и кората от портокала загрейте на котлона леко.

Смесете топлото мляко със сместа с пудинга и върнете на котлона.

Сварете крема на средна температура като не спирате да бъркате през цялото време.

Охладете пудинга до стайна температура.

Малко загрейте желатина и го добавете към крема. Разбъркайте до хомогенност.

Разбийте сметаната до меки връхчета.

Постепенно я добавете към крема. Разбъркайте до хомогенност.

Охладете крема за 5-10 минути в хладилника да стегне леко.

Сложете едното парче опечено бутер тесто и нанесете крема отгоре.

Поставете второто парче тесто и леко притиснете.

Загрейте леко сладкото от кайсии и го нанесете отгоре с четка.

Смесете пудрата захар и портокаловия сок и загрейте на слаб котлон докато се стопи захарта.

Добавете боята и разбъркайте.

Полейте леко върху разнесения конфитюр и загладете с нож или шпатула.

Оставете за час-два тортата да се спои и нарежете на парчета.

При сервиране може да гарнирате малко с бита сметана. Или сладолед. 😉

Тортата е много богата на крем и осезаемо се усеща портокаловия вкус. Много е подходяща за горещите летни месеци и никак не е трудна за приготвяне. Препоръчвам!