Сенегал

Африка е континент, който ме привлича със своята дива красота и екзотика. Сенегал е държава в западната част на този континент, чиито символ е дървото боабаб. Категорично забранено е да се изсичат тези дървета и дори е забранено да се качва човек по тях. 😮 През 1960 г. страната печели своята независимост от Франция и в този момент всички европейци са изгонени от нея. Това води след себе си остър недостиг на квалифицирани хора и икономиката тръгва надолу. Сенегал е дом на голям брой неграмотни хора. Около 51% от мъжете са грамотни, докато жените са по-малко от 30% . Друг любопитен факт е, че около 60% от населението е на възраст под 25 години, а средната продължителност на живота не надвишава 59 години. 16-милионната държава е една от най-стабилните демокрации в Африка. След като придобива независимост, Сенегал на три пъти сменя властта по мирен път. В момента обаче бедността в страната нараства, а преобладаващо младото население живее с усещането за безперспективност.

Сенегалците са почти 100% мюсюлмани. В град Сен Луис има необичайно мюсюлманско гробище, където цялото пространство между гробовете е покрито с риболовни мрежи. Въпреки че през последните години икономиката на Сенегал расте и са осъществени няколко впечатляващи инфраструктурни проекта като моста, свързващ страната със съседна Гамбия, новото летище и “града на бъдещето“” Диамниадио, 40% от хората в страната живеят в бедност. Американският R&B изпълнител Ейкън, чиито корени са от Сенегал, също строи свои собствен “град на бъдещето” в западноафриканската държава. Първата фаза от строителството на футуристичния “Ейкън сити” трябва да бъде завършена тази година. Планът е жителите му не само да се радват на данъчни облекчения, но и да използват собствена криптовалута – AKOIN.

Сенегал обгражда Гамбия от три страни. Република Гамбия е най-малката държава в Африка, разположена е на 11 000 квадратни километра от двете страни по поречието на река Гамбия, която се влива в Атлантическия океан. След 17 век към тази територията апетити проявяват както Великобритания, така и Нидерландия и балтийското херцогство Курландия. Преди 1807 година, когато официално отменя робството, Лондон взима дейно участие в търговията с роби. От района на Сенегал и Гамбия по онова време към Америка потеглят над 3 милиона чернокожи роби.

До края на 18 век между Франция и Англия се води ожесточена надпревара за влияние над поречието на реките Гамбия и Сенегал. На тази надпревара, в която Великобритания надделява, се дължи и особената териториална форма и размер на Гамбия, договорени между двете европейски сили през 1889 година. И до днес официалният език в Гамбия е английски, а в Сенегал – френски. През 1981 година Сенегал окупира Гамбия и обявява така наречената “Конфедерация Сенегамбия”, но тя не получава международно признание и не оцелява особено дълго.

Сенегалската кухня е една от най-добрите сред всички африкански държави, като постепенно набира популярност по целия свят. Тя е повлияна от северноафриканската, френската и португалската кухня и има разнообразие заради многото етнически групи, които формират нацията, най-голямата от които е Волоф. Ислямът, който за първи път стъпва в региона през 11 век, също играе роля в кухнята.Хората в Сенегал не слагат храна в чинии, а върху дървени дъски с вдлъбнатини.

Тъй като Сенегал граничи с Атлантическия океан, рибата е много важна съставка в сенегалската кухня. Пилешко, агнешко, грах, яйца и говеждо също се използват, но свинското не заради мюсюлманските традиции. Фъстъците са основната земеделска култура на Сенегал и заедно с кус-кусът, белият ориз, сладките картофи, лещата, грахът с черни очи и различни зеленчуци, също са включени в много рецепти.

Месата и зеленчуците обикновено се задушават или мариновани в билки и подправки, след което се изсипват върху ориз или кус-кус или се ядат с хляб.

Местните обичат да пият чай и кафе, към които обикновено добавят карамфил и чушки. 😮 Популярните пресни сокове се приготвят от бисап, джинджифил, буйе (плодът на дървото баобаб, известен също като „плод от маймунски хляб“), манго или други плодове или диви дървета (най-известната кисела супа, която се нарича corossol на френски). Десертите са много богати и сладки, комбинирайки местни съставки с екстравагантността и стила, характерни за френското влияние върху кулинарните методи на Сенегал. Те често се сервират с пресни плодове и традиционно са последвани от кафе или чай. Чаят, известен като атая, се сервира със специален ритуал.

Thieboudienne или chebu jën ( “Оризът към рибата”) е националното ястие на Сенегал. То се приготвя от ароматна риба, която е маринована с магданоз, лимон, чесън, лук и други билки, след което се приготвя с доматено пюре и разнообразие от зеленчуци като маруля, зеле и моркови . По-късно към сместа се добавя ориз, който й придава червеникав вид.

Thiébou yapp или chebu yap („Оризът към месо“) е много популярен сред сенегалците и обикновено се приготвя с говеждо (или агнешко), което първо се запържва с лук, чесън, черен пипер, червен пипер, сол и други подправки. По-късно към сместа се добавят горчица и вода, за да може месото да омекне и да поеме всички вкусове. Както при chebu jën, оризът се добавя към сместа и обикновено се гарнира или със зелени маслини, или с варен грах.

Thiébou guerté или chebu gerte — „Фъстъченият ориз“ се готви подобно на chebu yap и chebu ginaar. В ястието обаче се добавя фъстъчено масло, което заменя горчицата, която се добавя с вода, за да може месото да поеме целия вкус. След като ястието стане на гъста паста, оризът се добавя към сместа. Това ястие не е много популярно и рядко се готви от сенегалците и то само при специални поводи.

Bassi-salté е традиционна яхния, съдържаща подправено месо, приготвено с доматено пюре и зеленчуци върху местния кус-кус, наречен chere. Capitaine à la Saint-Louisienne е костур, пълнен с подправки. Ndambé или ndambe е боб, приготвен в доматено пюре с подправки, обикновено сервиран върху хляб като сандвич за закуска. Fattaya е популярна улична храна, която представлява пържено тесто, пълно с пържени картофи, гъст сос от лук yassa, пържено яйце и малко кетчуп и лют сос.

За вас намерих една рецепта за “Mango chocolate pound cake”, която се приготвя през влажния сезон, когато има изобилие от вкусно манго. Ето и необходимите продукти за нея:

70 грама масло

1 чаена чаша брашно

1 чаена лъжица сода за хляб

1 чаена лъжица бакплувер

1/4 чаена чаша мед

1/2 чаена чаша кафява захар

1/2 чаена лъжица сол

1 чаена чаша манго (1 консерва манго)

1/2 чаена лъжица ванилия

1 яйце

1/2 чаена чаша кисело мляко

1 чаена чаша шоколадови перли

Начин на приготвяне:

Загрейте фурната на 190 градуса.

Смесете брашното със содата и бакплувера.

Разбийте маслото с меда, захарта и солта за около 5 минути.

Добавете мангото и ванилията. Разбийте до хомогенност.

Прибавете яйцето и разбийте.

Следва брашнената смес и разбъркване с шпатула.

Добавете киселото мляко и разбъркайте леко.

Накрая добавете и шоколадовите капки и разбърлайте.

Печете за 40 минути или до готовност.

Охладете и сервирайте.

Тортата е изключително сочна. Има подчертано шоколадов вкус, но се усеща и мангото. Много богат на вкус десерт, който е лесен за приготвяне и с достъпни продукти. Предполагам, че, ако успеете данамерите узряло манго ще е още по-вкусен, но аз ползвам консерви, защото наличното в магазините в много от случаите е е твърде зелено. Препоръчвам!

Следваща дестинация – Сиера Леоне.