Сингапур

Има един град-държава в света, където Оруел среща “Аватар”. И това място е Сингапур. Била съм два пъти там и мога да кажа смело на база опита си в посещението на 35 държави, че такова уникално място няма никъде. Като започнеш от зеленината, която е навсякъде – по фасадите на небостъргачите, по покривите им, покрай улици и булеварди, минеш през уникалния парк – залив Марина Бей с футуристичния хотел и уникалните оранжерии и “Supertrees”, музея ArtScience, чиято сграда е във формата на лотус, магичната градина на орхидеите, невероятния зоопарк, остров Сентоса с множеството забавления на него, китайския квартал…

Но нека се опитам да напиша нещо синтезирано и подредено от всичките ми хаотични спомени и страхотни преживявания. Да започнем с това как от едно рибарско селце Сингапур става това, което е днес. Още през 3 век, градът се споменaва в древни китайски документи, като “Luo po-chang” или “Остров на края на полуострова”. През 7 век вече е наричан Темасек, което означава “Морски град”. Така докато през до 13 век в търсене на нови земи, на бреговете му не стъпва принц Sri Vijayan. Легендата разказва, че той видял странно същество наподобяващо лъв. Именно заради това решава да нарече града Сингапур (singa – лъв и pura – град). Днес символ на града е митично същество наречено Мерлион, което е смесица между лъв и риба. На устието на река Сингапур, вливаща се в Яванско море, се извисява статуя висока девет метра, изобразяваща този символ обгърнат в мистика и величие.

През 16 и 17 век Сингапур е бил част от Джахорското султанство. В началото на 18 век на острова пристига сър Томас Станфорс Рафълс, представляващ британска източно-индийска компания и сключва договор със султана. Така султана си поделя управлението на острова с британците. През 1824 година британската компания купува мястото от султан Хюсеин Шах за 60 000 долара, като се задължава да плаща всяка година по 20 000 долара такса. През април 1867 година Сингапур става британска колония. Това е повратна точка в историята му. Следват години на разцвет и развитие. Населението значително се увеличава и острова възвръща значимостта си, като голямо търговско пристанище, свързващо Изтока и Запада.

През Втората Световна война Япония превзема Сингапур и така до 1945 година, когато града-държава отново започват да управляват британците. През 1959 година Сингапур получава независимост от Великобритания. След няколко години, през 1963 година става част от Малайзия. След две години безредици Малайзия признава суверенитета на Сингапур. Управлението на страната днес е странна смесица от “социализъм” и “капитализъм”. Две напълно различни системи на управление, но съчетани така, че резултата е създаването на един икономически гигант. И, както започнах в началото, Сингапур е материалното изражение на описаното от Оруел в “1984”. Или почти същото. В града е пълно с табели със забрани и солени глоби, никъде не се вижда полицай, но е като в “Big brother” – навсякъде има камери и, ако нещо сгафиш полиция пристига на мига. В Сингапур е забранено да се внасят и дъвчат дъвки. В противен случай глоба 100 000 сингапурски долара или затвор до две години. 😮 Местата за пушене са очертани с жълта линия, която нямаш право да пристъпваш с цигара. Иначе следва глоба – 1000 сингапурски долара. В градския транспорт не можеш да ядеш, нито да пиеш (дори вода!). Иначе следва…глоба (500 сингапурски долара). Забранено е да се пренася в градския транспорт и на други места изключително вонящия плод дуриан. Иначе следва – знаете какво – глоба. Вероятно спазването на тези забрани е една от причините в Сингапур да е толкова чисто. Нещото, което много ме втрещи ни беше разказано от местния гид. Всеки блок си има отговорник по семейната част (така да го наречем). Негова грижа е редовно да напомня на семействата с по едно дете или без деца, че от тях се очаква да имат двама наследника, а на тези, които вече са “изпълнили нормата”, че трябва да се постараят да нямат повече деца. Това не си спомням да го е имало по време на комунистическия режим у нас. Да, имаше ергенски данък, който си е достатъчно вмешателство в личния живот на хората, но това с децата за мен минава всякакви граници.

Бедност в Сингапур не съществува. Безработицата е под 2%. Социалната политика е сведена до минимум. Минимална работна заплата също няма. Средната работна заплата е около 4 000 сингапурски долара (около 5500 лева). Въведени са задължителни спестовни фондове за здравеопазване, жилище, образование и пенсия. На практика ежемесечно всеки работещ човек заделя процент заплатата си в лична спестовна сметка, от която тегли при нужда. Правителството стимулира и подпомага малкия и средния бизнес по всякакъв начин и поради тази причина страната е на трето място, в света по най-лесно създаване на бизнес. Данъчните облекчения са големи. В страната думата корупция е непозната. Една от най-набиващите на око причини е, че депутатите получават огромни заплати в сравнение със средния доход в държавата и освен това корупцията се наказва със смърт. 

Да имаш личен автомобил в Сингапур е лукс. Всеки, който иска да си купи кола, първо трябва да придобие лиценз, който струва 25 000 долара и да има осигурено място за паркиране. Второ, да заплати умопомрачителна такса за регистрация, трето освен цената за автомобила, трябва да плати и данък, който се равнява на 100% от стойността му! След това освен такси за магистралите, шофьорите плащат и градски такива. Ако автомобилът навърши 10 години, трябва да се смени с друг. Старите коли са забранени. Поради тази причина трафикът в града е малък и повечето хора ползват таксита или градски транспорт, който е евтин и редовен. Има и Uber (изпробвано), който е много по-изгоден, когато сте 4 човека и тъй като няма трафик се стига много по-бързо с него от точка А до точка Б.

Няма как да отидете в Сингапур и да не се качите поне на площадката за наблюдение на Марина Бей Сандс. От нея се открива невероятна гледка към океана с плуващи в него десетки (товарни предимно) кораби. Направо е нереално колко много са. Прекрасно би било да поплувате и в инфинити басейна на хотела, който е на 57 етаж, но за това ще трябва да се бръкнете минимум 320 долара за нощувка в двойна стая. И това е без закуската. 😀 Това е най-големият инфинити басейн в света, разположен на покрив на сграда. Иначе хотелът е направо архитектурно чудо както и повечето сгради в Сингапур. Състои се от три гигантски кули и платформа, върху която се намират инфинити басейн, наблюдателна площадка и ресторант. Формата наподобява кораб. Марина Бей Сандс разполага с над 80 ресторанта и барове. Има много луксозни ресторанти на знаменити шеф-готвачи. Първият път, когато бях стоеше табела, че в същия ден лично Гордън Рамзи щеше да готви в единия от тях. За жалост не отидох. 🙁 В комплекса има и мол, в който има изкуствена река и можете да се повозите на лодка в нея, а също така и голямо казино.

Може би най-впечатляващото за мен бяха двете оранжерии, които са непосредствено до Марина Бей. Те са построени през 2012 и са направо като декор от Аватар.Основна атракция в този пъстроцветен рай са огромните биокуполи, известни като Тропическа гора и Цветен купол и нестандартните високи съоръжения, приличащи на гигантски дървета. В градините се издигат 18 съоръжения във формата на дървета, които достигат височина от 25 до 50 м. Те са известни като супер-дървета и част от тях служат за преработването на слънчевите лъчи в енергия, а друга част служат за събирането и използването на дъждовната вода за напояване. На върха на всяко дърво във Великолепните оранжерии на Сингапур има голямо разнообразие от тропически цветя и обширни папратови градини, които се вият по стоманената им рамка. Дърветата се състоят от стоманен ствол с панели, а самите конструкции успяват да поберат в себе си почти 163 000 растения от над 200 вида. Най-високите от супер-дърветата са свързани помежду си с различни преходи и мостове. Първият път бяха в реконструкция и не успях да се кача. Вторият път бях ужасно изгоряла и реших да остана на сянка в хотела и пак не се качих на мостовете. Което ми напомня да ви кажа задължително се мажете често с плажно масло в Сингапур! Климатът там е особен – все подухва вятър и има лека мараня и заоблачаване и не усещате кога изгаряте. Изпитано на собствен гръб (в моя случай прасци). 🙂 Оранжерията Тропическа гора е по-добра от тази с кактусите. Вътре има дори и изкуствено създаден водопад! Уникално изживяване, което задължително трябва да изпита човек дошъл в този град.

Когато пътувам нанякъде винаги ходя в зоологическа и ботаническа градина, ако има. Зоопаркът в Сингапур е може би най-хубавият, който съм посещавала. Почти всички животни са на места, които са изолирани от посетителите по възможно най-естествен начин (ров с вода, естествени падини в терена…), което създава усещането, че животните са в естествена среда. Няма бетон, решетки, огради. А част от обитателите направо се разхождат редом с посетителите по пътеките. Много зареждащо място, в което почти се чувствах като дете. 🙂 А какво да ви кажа за градината с орхидеите? Уникално, феноменално … думите не стигат да се опише тази прелестна феерия от цветове. Отначало снимаш, снимаш, снимаш и всяка орхидея ти се струва по-прекрасна от предишната. После спираш и започваш да се наслаждаваш. И това може да продължи с часове. Бих живяла в малка барака в тази градина. Това е напълно сериозно.

И като заговорих къде бих живяла се сетих, че нищо не споменах за летището в Сингапур – Чанги. Такова летище няма в целия свят! 40-метровият водопад, който пада на каскади през огромен кръгъл отвор в средата на Jewel се счита за най-високия водопад на закрито в света. Но това е само един щрих на този наистина невероятен комплекс. Много ми е трудно да кажа, кое е най-впечатляващото в Чанги. Сякаш главното е зеленината, която е във всяко кътче – вътрешни и външни паркове и градини, Вертикални градини (жива стена от хиляди тропически растения, висока пет етажа и дълга 300 метра, която освен, че впечатлява, осигурява прохлада и свеж въздух), Градина с орхидеи с приказни езерца, в които плуват пъстри рибки, Кактусова градина, Градина с папрати. Дървета покрай лентите за получаване на багаж. Особено впечатляваща е инсталацията на кинетичния дъжд, невероятните „движещи се скулптури“, защото на Чанги е най-голямата в света подобна инсталация. Състои се от 1216 медни дъждовни капки, всяка от които тежи сто и осемдесет грама и е разположена по тънък проводник. Компютърно контролирани двигатели, прикрепени към жиците движат всяка дъждовна капка нагоре и надолу и по този начин елементите образуват сложни движещи се фигури. Можеш да я гледаш като омагьосан с часове. Цялото летище е сякаш огромна арт-галерия: изкуството е във всеки детайл на интериора, в дизайна на мебелите, на витрините, дори на пода и стените. Не по-малко впечатляваща е Градината на пеперудите – сред тропическите растения пърхат малайски пеперуди от 47 вида. Тук никога няма да скучаеш между полетите. Всъщност това само по себе си е един свят, изпълнен с много атракции, умален вариант на истински град, предлагащ всичко – от спа-процедури, фризьорски и козметични салони, бутици до хотели, зали за забавление и игри, плувни басейни, фитнес-центрове, зали за бизнес-срещи, кътове с шведски маси, ледена пързалка, приятни места за отмора, спане, четене и работа на компютър, IMAX кино център с 11 салона, много различни ресторанти и кафенета, безброй бани и стаи за почивка. Тъй като в Сингапур митото за повечето стоки е високо в безмитните магазини цените са изключетелно ниски. Само за Чанги мога да напиша цяла статия, затова спирам до тук.

Ако трябва да говорим за храната в Сингапур мога да обобщя опита си в две думи – скъпа и безинтересна. Опитвала съм доста неща, но нищо не ме е впечатлило особено. Вторият път ядохме скариди, които можеха да бъдат всякакви насекоми, силно препържени и без особен вкус. А това беше заведение, което се води добро и се препоръчва за посещение. Влияния върху местната кухня имат кухните на малайците, китайците и индийците, както и индонезийските, перанаканските и западните традиции (особено английската и португалската). Налице са и влияния от съседни региони като Япония, Корея и Тайланд.

За вас избрах да приготвя торта, която съм виждала по витрините на сладкарниците в Сингапур, но не мисля, че е тяхна традиционна. В Азия тортите не са на почит. Нарича се “Rainbow sprinkle cake” и за нея са необходими следните продукти:

за основата :

110 грама масло

190 грама брашно

1 чаена лъжица бакплувер

1/4 чаена лъжица сода за хляб

1/4 чаена лъжица сол

158 мл прясно мляко

ванилия

200 грама захар

1 яйце + 2 белтъка

1/3 чаена чаша шарени пръчици

за крема:

225 грама крема сирене

110 грама масло

1/8 чаена лъжица сол

300 грама пудра захар

ванилия

1 чаена чаша цветни пръчици за украса

Начин на приготвяне:

Разбийте маслото със захарта до пухкав крем.

Прибавете яйцето и белтъците и разбийте.

Смесете брашното, солта, бакплувера и содата за хляб.

Прибавете половината брашнена смес към маслената.

Разбийте леко.

Добавете прясното мляко и разбийте.

Добавете ванилията и остатъка от брашнената смес.

Накрая добавете и цветните пръчици и разбъркайте.

Печете 20-25 миути на 160 градуса.

Охладете блатовете три часа.

Разбийте крема сиренето, маслото и солта.

Прибавете пудрата захар и разбийте до хомогенност.

Накрая добавете и ванилията.

Охладете леко крема и сглобете тортата.

За завършек я посипете с цветни пръчици.

Охладете за 30 минути преди сервиране.

Тортата е много сладка за моя вкус. И по-точно крема ѝ. Би се харесала на малки деца, защото обичат сладкото и е много пъстра. Иначе вкусът много напомня на тортите от соц времена. Меки блатове и сладък крем. Бих я приготвила за детски рожден ден.

Сингапур е място, на което бих се връщала отново и отново, но на което не бих живяла. Градът е уникален във всеки един аспект и продължава да се развива с все по-впечатляващи пректи. Колкото и пъти да отидете все ще има какво ново да видите. Винаги бихте могли да минете през него, когато планирате посещение до някоя азиатска държава. Аз така правя. 🙂 Дали успях да ви запаля по идеята не знам, но съм сигурна, че, ако поне веднъж в живота си не видите Сингапур това ще е голяма загуба за вас. А, ако имате някаква шантава идея то в Сингапур може би ще се намери някой, който да ви помогне да я реализирате. Кой знае. 🙂

Следваща дестинация – Сирия.