Сирия

Сирия е страна от Близкия изток, която напоследък се свързва с продължителен военен конфликт и поголовно унищожение на паметници на културата и хора. В Сирия от 11 години бушува брутална война. Милиони са избити или прокудени от режима на Асад. Деца бедстват, страдат от болести и недохранване. Още преди началото на конфликта много сирийци недоволстват от високата безработица, корупцията и липсата на политическа свобода при управлението на президента Башар ал-Асад, който поема властта в страната през 2000 г. след смъртта на баща си Хафез ал-Асад. През март 2011 г. в град Дераа избухват продемократични демонстрации, вдъхновени от въстанията в съседните страни срещу тамошните репресивни режими (т.нар. „Арабска проблет“). Постепенно протестите се разрастват в цялата страна, но ескалират в истинска гражданска война, след като сирийското правителство започва да използва смъртоносна сила, а опозицията се въоръжава. 15 март 2011 е черна дата в историята на страната. В столицата Дамаск и в Алепо започват масови демонстрации на разярени хора срещу политиката на Башар Асад. Режимът брутално разбива протестите на гражданите. Стотици хиляди са избити и прокудени от пределите на Сирия. Бунтовници и терористични групи след това завладяват обширни части от страната. С помощта на Русия и на Иран режимът на Асад успява да си върне обратно контрола над повечето региони на Сирия. САЩ, Великобритания и Франция първоначално предоставят въоръжена подкрепа за това, което смятат за “умерени” бунтовнически групи, но след това прекратяват доставките на оръжие, откакто джихадистите стават доминираща сила във въоръжената опозиция. От 2014 насам, голяма част от Сирия е във владение на Ислямска държава, международно призната като терористична групировка. Девет кръга на преговори с посредничеството на ООН не успяват да постигнат резултат и войната в Сирия да свърши. Повече от половината от предвоенното население на Сирия от 22 млн. души е напуснало домовете си. Около 7 млн. души са вътрешно разселени лица, много от които живеят в лагери. Други почти 6 млн. души са регистрирани като бежанци в чужбина. Градове, квартали, инфраструктура са в руини. Голяма част от богатото културно наследство на Сирия също е унищожена. И шестте обекта на световното наследство на ЮНЕСКО в страната са значително повредени, а бойци на „Ислямска държава“ умишлено взривиха части от древния град Палмира. Макар, че има слухове, че произведения на изкуството се изнасят незаконно от страната, за да се финансират групировките, а се взривяват копия на предметите. Има въведена забрана за търговия с историческото наследство на Сирия, но на черния пазар те не се спазват.

В списъка но световното културно наследство на ЮНЕСКО са включени шест сирийски паметника: старият град в Дамаск, старият град в Халеб (Алепо), археологическите паметници на Палмира, старият град в Босра, замъкът на хоспиталиерите Крак де Шевалие и замъкът Калат Салах ад Дин (Крепостта на Саладин), древните села на Северна Сирия. Голямата джамия в Алепо, една от най-важните културни зони на града, е построена между осми и тринадесети век. В джамията се смята, че се съхраняват останките на бащата на Йоан Кръстител – пророк Захария. Минарето на Голямата джамия, висока кула, от която викач призовава мюсюлманите към ежедневна молитва, е построена през 11-ти век. Голямата джамия, в сърцето на древния град на Алепо е сериозно повредена от пожар заради тежките боеве до октомври 2012 г. , а минарето е напълно разрушено през 2013 година.

Град Палмира в Сирия e бил един от най-атрактивните градове на древния път на коприната. През 64 г. римският пълководец Гней Помпей завоюва част от земите на Сирия. Азиатската страна е ключът към великия търговски път от бреговете на Атлантика до Индия и Китай. От изток пристига коприна, подправки, благовония, порцелан, скъпоценни камъни. Заради това новата провинция е необходима за Рим като доставчик на зърнени храни, зехтин, фурми, вино, стъкло и пурпур. След овладяването на Сирия идва редът на царството Палмира. Палмирският оазис се намира на 150 км Дамаск и e заселен много години преди новата ера. Там е и малкият град Тадмор, чиито жители се прекланяли пред божествата Ваал (или Баал) – бог на небето, и Бел – бог на Слънцето. Градчето бързо забогатява, защото подслонява керваните и има големи запаси от вода. Легионите на Помпей не успяват да стигнат до царство Палмира. Това успява да направи след четвърт век армията на Марк Аврелий. По време на император Адриан (началото на ІІ в.) Тадмор е васал на Рим и получава новото си име Адриана Палмира. Тъй като Палмира е изключително изгодно търговско средище се сдобива с грамадни храмове, театри, хиподруми, бани и дворци. На близкото възвишения е и храмът на Ваал. Той е бил изключително важно религиозно място. Построен през първия век и посветен на месопотамския бог Бел (или Баал), храмът е притежавал над 1000 колони. Освен това е имал римски акведукт и над 500 древни гробници.

Персите нападат Палмира и наместникът на града,начело на палмирската армия, отблъсква нашествениците. Рим, обаче, вижда един могъщ и опасен противник в негово лице и постепенно се поставя въпросът за отстраняването на палмирския господар. Оденат е убит, но изгрява звездата на вдовицата на царя – царица Зенобия. Красива, умна и енергична, тя започва война с Рим. В победоносен марш палмирската армия достига бреговете на Средиземно море. За успешната кампания са необходими всичките съкровища на Палмира, но те свършват. Следва контранастъпление на римляните и Зенобия е победена. Палмира пада. Императорът оковава в златни вериги палмирската владетелка и отпразнува триумф в Рим. След неуспешно въстание жителите на Палмира са избити, а градът – сринат. По-късно става военен лагер, за да бъде завладян от арабите през VІ в. Следва окончателното му обезлюдяване до наши дни. Когато избухва гражданската война историците и археолозите започват да се страхуват, че Палмира ще се превърне в една от жертвите ѝ. За съжаление познават на 100%. Бойците на ИДИЛ започват масирана атака срещу древния град през 2015 г., взривявайки храмовете на Баал-Шамин и Бел. Унищожаването е опустошителна културна загуба.

Един от най-старите градове в света, с изключителна историческа стойност в световен мащаб, е крепостта Алепо или Халеб, който преди войната е една от най-големите забележителности на Сирия. Крепостта Алепо е белязана от културното влияние на гръцката цивилизация, на византийската, на аюбидската, на мамликската… Разбира се, асирийците, персийците и вавилонците също са оставили своите следи, а сега това прави и военната сирийска цивилизация (това последното е горчива ирония). Смята се, че Халеб е започнал да функционира като цитадела още при строителството си около 10 век преди Христа. До западната страна има древен път, който е бил покрит с колонада и извежда до идеалния център на крепостта. Строена, за да изпълнява ролята на защитник на град Халеб , цитаделата събира в крепостните си стени всичко необходимо – дворец, резиденция, тронна зала, множество бани, джамия, улици, амфитеатър, тунели, укрепления и места, където да се разполагат войските. Не стига войната, но и тази година градът пострада и от опустошително заметресение с магнитуд 7,8 по скалата на Рихтер.

Столицата на Сирия – Дамаск, е най-старата съществуваща и до днес столица на света. Смята се, че произходът на името – семитското Димашк, е било преобразено от гръцкото произношение. Някои твърдят, че Дамаск означава „Град на слънцето“ или пък че произхожда от Димашкуха – „Бързали със строежа му“. Според други източници означава „Праведна кръв“, тъй като тук Каин убил Авел. Векове наред хората смятат Дамаск за изначалната Райска градина. Първите сведения за града са от XVI в. пр.н.е в множество исторически бележки. Тогава той е бил столица на провинция от Египетската империя. Следват много метаморфози – Дамаск е бил част от Асирия, Нововавилонското царство, Персия и Древна Македония. През 64 г. пр. н.е. той е град от Римската Империя, а след нейното разпадане става част от Византия. Три века по-късно Дамаск е под владичеството на арабските халифи, впоследствие го завладява и Салах Ад Ин. От 1076 година е част от владенията на селджуските турци. Последно, през 1510 година, армиите на османският владетел Селим навлизат в града и го правят част от Османската империя. Векове наред Дамаск е бил културен и търговски център на търговията с Европа. Именно по онова време се произвежда и изнася прочутото дамаско стъкло, а дамаската стомана е нарицателна и до днес с качествата си, но за съжаление древната технология е загубена през годините.

В Дамаск се намира една от най-старите и най-големи джамии в света – Омаядската джамия. Мястото, на което е построена се смята за свещено още от най-дълбока древност. Някога тук се издигал храмът на арамейския бог на бурите, Хаддад. През ІІІ век римляните го превърнали в храм на почитания от тях Юпитер Дамаски, през IV век върху него била издигната християнска базилика. През VII век халифът Уалид я превърнал в чуден мюсюлмански храм. Той запазил първоначалния вид на кулите, които някога били антични наблюдателни кули и те станали минаретата на храма. Много вярващи хора в днешни времена – и мюсюлмани, и християни – влизат в джамията, за да се поклонят на Йоан Кръстител, който впрочем е смятан за пророк и в двете религии, защото вътре има и действащ християнски параклис. В него зад големи прозорци от зелено стъкло, разделени от изящни бели колони и прикрити със златни орнаменти; под син купол, се пази главата на светеца. Тя била намерена при строителството на джамията в малка пещера. Над пещерата била поставена колона, а по-късно около колоната изградили параклиса.

Друго характерно нещо за Сирия, което се свързва с Дамаск е роза дамасцена. Сирийският регион Ал-Набк в района на Ал-Каламун, и особено селцето Ал-Марах, разположено в околностите на Дамаск, е най-известният с отглеждането на роза дамасцена, поради подходящите за отглеждането на растението въздух и почва. Роза дамасцена започва да цъфти през май. Фермерите и членовете на техните семейства берат на ръка розовия цвят, а пъпките събират и сушат за чай. Жените в селото Ал-Марах приготвят сироп, конфитюр и сладкиши с розов цвят. Розовите цветове се събират в кошници и после се предават или в розовите дестилерии, където се извлича маслото от венчелистчетата, или в медицинските фабрики, където от розите се произвеждат лекарства. Последните генетични изследвания показват, че растението е хибрид от три растения, което предполага, че по-вероятният произход е в подножието на планините на Централна Азия, където се срещат тези видове. Някои историци считат, че кръстоносец е внесъл маслодайната роза в Европа от Сирия някъде през 13 век. Други смятат, че римляните са донесли розата в Англия, а трети казват, че лекарят на Хенри VIII му подарил маслодайната роза. Въпреки че роза дамасцена е разпространена навсякъде в страните от Близкия изток, а у нас, в България, се смята за национален символ, ЮНЕСКО я признава като част от световното нематериално културно наследство за селцето Ал-Марах, тъй като се смята, че Роза дамасцена е култивирана там за пръв път, а след това тръгва по света.

Сирийската кухня е изключително разнообразна благодарение на изобилието от най-различни продукти и подправки, които се използват в нея. Сирийците обичат да казват, че да умееш да се храниш е да умееш да си доставиш удоволствие. Благодарение на изобилието от качествени продукти, които варират в отделните региони на страната, сирийската древна кулинарна традиция използва изключително много зехтин, разнообразие от подправки, ядки и семена, множество от плодове и зеленчуци, млечни продукти, риба и месо.

Кухнята на Сирия доста успешно съчетава блаженството от вкусната храна със здравословното хранене във времена, когато светът преоткрива диетите и начина на хранене на средиземноморските жители. Сирийската кухня е силно повлиявана от различни култури, като гръцката, средиземноморската и югозападна азиатска кухни. Някои от най-често срещаните ястия от кухнята са кибе (направено от булгур, фино смляно месо, смлян лук и подправки), хумус, табуле. Традиционния ястия за сирийците са също и шиш парак, което представлява паста в млечен сос. Те са доста различни от нашите ястия и вкусове, но все пак, когато човек е в друга страна винаги е добре да опита от местната кухня. Също така страната е добре известна и със своето сирене.

Най-важното правило в Сирия е: Не можете да се храните сами! В Сирия почти винаги цялото семейство се храни заедно – чакате, докато всички се приберат вкъщи. Просто вкусът на храната така е по-добър. 🙂 И, когато има гости като минимум им се предлага чай. А, ако гостувате повече от час, ви се предлага нещо и за ядене. Освен това човек три пъти се пита в Сирия дали не би искал нещо друго за хапване. Ако и трите пъти откаже „не“ се приема като отговор.

Много държави, разположени в източното Средиземноморие, попадат в район, наречен “Левант”. Традиционно Левантът включва Кипър, Израел, Ирак, Йордания, Ливан, Палестина, Сирия и Турция. Тъй като конфликтите и войните в тези държави се случват през годините, границите се променят, семействата се разделят и градовете се разделят, което от своя страна са причините на тези страни, независимо от тяхната независимост една от друга днес, да споделят много обичаи и най-вече сходни кухни. Хората са дълбоко вкоренени в своята обща история, поради което някои от любимите им храни и елементи на културата трудно се различават. Kibbeh е едно много обичано от всички тях ястие, с много вариации, включително сурови kibbeh, пълнени kibbeh, печени kibbeh и др. Някои го наричат ​​”месото” на Близкия изток, други го наричат ​​крокети, но то си е просто “kibbeh”. Но какво прави рецептата за “kibbeh” сирийска? Агнешкото или прясното смляно агнешко е основата ѝ. То може да бъде заменено с говеждо месо или пуйка, като вкусът ще бъде значително по-различен. Вторият важен елемент на тази рецепта е сместа от средно-източни подправки. Използва се сирийска комбинация от седем подправки, наречена бахарат. Тази комбинация може да се намери готова, но лесно може да си я направим и сами. Използва се комбинация от черен пипер, канела, кориандър, карамфил, индийско орехче, червен пипер, бахар, кардамон и кимион. Има много вариации на сместа – някои рецепти включват и смрадлика, куркума, люти чушки и др. Kibbeh представлява пържено кюфте с издължена форма, в чиято сърцевина има парче месо и е национално ястие в Сирия. Сервира се с Хамуд (сирийски ментов сос). Сосът се прави основно от листа мента, лимонов сок, зехтин и чесън, но също така съдържа традиционни сирийски подправки като бахар и кимион.

За вас подбрах да направя един десерт, който най-много прилича на торта. Малко прилича. 🙂 Казва се “Madlouka” и за него са необходими следните продукти:

за основата:

1/3 чаена чаша грис

1 пакетче “Dream Whip” (замених със сметана на прах)

2 супени лъжици масло

1 чаена чаша прясно мляко

1 чаена чаша захар

2 чаени чаши смлян шам фъстък

за крема:

2 пакетчета “Dream Whip”

2 чаени чаши прясно мляко

смлян шам фъстък за декорация

Тъй като “Dream Whip” е нещо местно и специфично за Сирия (може би за арабските държави като цяло) и у нас го няма се наложи да адаптирам леко рецептата. За основата замених със сметана на прах, за крема направих с течна сметана.

Начин на приготвяне:

Загрейте на котлона в тиган маслото. Добавете гриса и сметаната на прах. Разбърквайте докато леко се запържи.

Добавете прясното мляко и бъркайте докато сместа стане лепкава.

Добавете захарта и отново бъркайте докато сместа стане лепкава,

Свалете от котлона и добавете шам фъстъка. Разбъркайте.

Изсипете в чиния за сервиране и загладете.

Разбийте сметаната на меки връхчета и я изсипете върху охладената основа.

Загладете и поръсете с шам фъстък.

Това е всичко. Бързо и лесно. Аз реших, че може би този десерт няма много да допадне на близките ми и направих половин доза. В интерес на истината се оказа много добър. Типичен арабски вкус – с много ядки и леко лепкав. Но не е много сладък, което е добре. Балансиран е на сладост.

Опитайте и вие, ако сте фенове на кухнята от тази част на света.

Следваща дестинация – Словакия.