Словения

Словения е малка, но уютна страна с много разнообразна природа. Тя е първата страна, която излиза от федерацията на бивша Югославия и обявява своята независимост през 1991 година. Според италианският журналист, пътешественик и писател Пауло Румиц словенците са невероятен народ. Те са твърдоглави като германците, загадъчни като финландците, горди като унгарците и прецизни като швейцарците. Често ги наричат ”прусaците на Балканите”.

На малката ѝ територия има повече 2000 природни парка, а 50% от територията ѝ е гора. Особено красиво място е остров Блед. Когато става въпрос за ритуали, свързани с дълъг и щастлив брак, има едно популярно място в Словения – църквата „Възнесение на Дева Мария“, която е разположена на езерото Блед, където младоженецът трябва да пренесе булката по 99-те стъпала, водещи до сградата, а през това време тя трябва да запази мълчание – две трудно изпълними задачи. 😀 Националният парк Triglav се счита за един от най-старите в Европа, той е създаден през 1924 година. Това е и единственият парк в Словения, който е признат за национален. Същото име има и най-високата точка в страната – връх Триглав. Ежегодно в Словения по време на конкурса за красота “Мис Словения” един от тестовете за кандидатките е изкачването на връх Триглав. Това изисква физическа подготовка и 12-14 часа ходене до там и обратно. Обикновено разходката е двудневна туристическа пътека с нощувка в хижа.

Най-старото вино в света се прави в словенския град Марибор. И това не е случайно. Около 10% от цялата страна е покрита с лозя,а виното е наистина отлично. Най-старата лоза в света също расте в Словения. Тя е вписана в Книгата на рекордите на Гинес и е на възраст 400 години. Удивително е, че все още продължава да дава плод. В страната се пада по една винарна или лозе на всеки 70 души. 😮

Най-известната природна забележителност на Словения е комплекс от карстови пещери. Там се намират две световноизвестни пещери Шкоцян и пещера Постойнска. Можете да обиколите пещерата Постойнска яма с малко влакче в ретро стил, което се движи между странно подредените сталактити и сталагмити. Има и уникални земноводни – слепи протеи. До пещерите, на стометрова скала, се намира древният замък Предям с мистериозна и все още неизследвана система от подземни проходи и пещери.

Идрия (един от най-старите градове в страната) е известен със своята уникална, древна техника на тъкане на дантела върху кохлеи. В града се намира и рицарският замък Геверкенег и най-старите живачни мини в Европа.

Столицата на страната Любляна е построена на мястото на древната римска крепост Емон. Градът е богат на исторически и архитектурни паметници. За център се счита Люблянският замък, който стои на върха на хълм, и Люблянската катедрала – бившата резиденция на словенските владетели. Тесни улички със средновековни сгради и уютни кафенета водят от Стария площад с църквата Свети Яков до всички краища на града. Столицата Любляна е разположена от двете страни на река Любляница. На единият бряг е новата част, а на другият – историческият център и градският замък. Четири моста свързват бреговете. Три от тях, наредени един до друг са дело на известен словенски архитект. Четвъртият мост, със своите четири змея, е известен като Змейският.

Словенската кухня е успешна симбиоза от австрийската и италианската кухня. В менюто можете да намерите австрийски шницел и щрудел, италианска паста, ризото и пица, унгарски гулаш. Местните ястия включват свинско месо, картофени кнедли, бобена супа, италианска полента, ребърца с чесън и традиционната словенска баница потика – специален празничен десерт, които се приготвя с най-разнообразни пълнежи. Голяма част от словенските традиционни ястия са наследници на три велики култури – панонската, алпийската и средиземноморската. Най-древните словенски ястия се пригитвят от брашно и булгур. Най-широко известни са обредните хлябове за празнични случаи, които в наши дни се предлагат като хлябове под формата на плитки или венци – наричани “щрукли”, които словенците приготвят по 70 различни начина, с пълнеж от сладко, месо или зеленчуци, както и хлебчетата “зганци”. . Шедьовърът на словенската национална кухня и нейното най-вкусно и известно ястие е кранският полупушен свински колбас.

Типичното меню включва телешка или пилешка супа с яйчена юфка, второ ястие от говеждо, свинско, пилешко или пуешко, а морските дарове са често срещани по крайбрежието. Словенците са издигнали на пиедестал местните „домашни“ продукти – пресни и произведени в малки ферми. В района на Крас ще откриете най-добрата и здравословна храна – чудесни зеленчукови ястия, месни сосове, тестени изделия. Не е за изпускане да опитате местното прошуто, наречено Kraski pršut, което ще ви сервират като предястие, както и популярното сирене (nanoški sir). Харесвани са и ястията, приготвени с fleur de sel (solni cvet), вкусен и ценен продукт, получаван в процеса на производството на сол.

Ако пътувате на изток, към Щирия и Прекмурйе, истинският деликатес е маслото от тиквени семки. То се използва за овкусяване на салати и с различни видове сирене, сервирано с качествените местни вина. Ще го откриете дори в сладоледа. 😮 В района предлагат и чудесни обработени меса – пушено свинско, консервирано със смлени свински кожички и мас, за да запази сочността си. В северозападна Словения и района на Алпите, района на Алпите, вниманието на ценителите на добрата храна ще бъде привлечено от плоските пълнени в свинско шкембе пушени наденици (savinjski želodec), характерни за долината Савиня.

В района традиционна е кашата от царевица и елда, тя се сервира всеки ден сама по себе си или като гарнитура с яхнии и сосове. Друг местен специалитет са бухтите, пълнени с различни продукти. Елдата се предлага и в комбинация с гъби. Ястието от зеле с картофено пюре (govnač) ще ви предложат самостоятелно или с варено говеждо месо, колбаси, или печено месо. Опитайте и печена ряпа с просо.

Задължително в тази част на страната трябва да опитате местна наденица и кюфтета от мляно свинско месо в було с елда и подправки.

В района на изключително красивото езеро Блед, не пропускайте  местната крем-торта и пъстървата, приготвяна по различни начини – например панирана в царевично брашно или пържена с елда.В района на долината на река Сава списъкът на ястията, които ще ви изкушат, е дълъг. Не пропускайте наденицата от черен дроб (zasavska jetrnica), която е истински местен специалитет. Също така гювеч от картови и паста, желирани понички (trojanski krofi) и сливова супа (češpljeva juha).В района на Марибор се поглезете с пикантната супа от Щирия със свинско и зеленчуци (Štajerska Kisla Юха) – популярно ястие за преодоляване на махмурлука след бурни партита. Гювечът от Похорие (pohorski pisker) е популярно ястие, сервирано с полента в местен стил (pohorski žganci), приготвена с картофи, царевично брашно, и шпек със свински кожички. Пушеното сушено свинско (pohorska bunka) e чудесно за закуски и сандвичи.Със сигурност небцето ви ще се изпълни със слюнка, когато ви поднесат тънко нарязано сушено прошуто от Крас – Kraski pršut, парче сирене „толминц“ (tolminc) с парче „белокраинска погача“ (belokranjska pogača), която е добре преди това да потопите в екстра върджин зехтин от най-висок клас от Истрия (Ekstra deviško olivno olje Slovenske Istre). И за десерт можете да опитате торта  „Прекмурска гибаница“ (prekmurska gibanica).

За вас избрах да приготвя “Potica”. Това е най-вкусното руло с ядки, приготвено с леко тесто за бриош и пълно с богата, вкусна плънка. Традиционно се яде на празници, като Великден, Коледа и други празненства като рождени дни и сватби. Може дори да ви напомни на гигантско канелено руло или дори на бабка, povitica, но се навива по различен начин. Традиционно се пече в красива форма за торта, наречена Poticnik, но можете да използвате и обикновена форма за торта или форма за хляб. Има много разновидности на пълнеж, като извара, маково семе и други, но ореховият пълнеж е най-популярен. Ето и необходимите продукти за нея:

за тестото:

500 грама брашно

5 грама суха мая (1 1/2 чаена лъжичка) или 10 грама (1 супена лъжица) прясна мая

2 супени лъжици захар

270 мл мляко

2 жълтъка

65 грама разтопено масло

1/2 чаена лъжица сол

за пълнежа:

300 грама орехи

60 грама мед

3 супени лъжици захар

75 грама сметана

1 супена лъжица масло

1 супена лъжица ром (по желание)

1/4 чаена лъжица канела

1/2 чаена лъжица лимонова кора

2 белтъка

2 супени лъжици захар (за белтъците)

Начин на приготвяне:

Загрейте леко прясното мляко и в него сложете маята и захарта. Оставете настрана за пет минути да се активира маята.

Направете кладенче в брашното и изсипете маята и жълтъците.

Размесете добре.

Разтопете маслото със солта и охладете.

Сипете маслото в тестото и замесете докато сместа стане еднородна.

Оставете тестото в купа покрито с кърпа да втаса за 50-60 минути.

През това време направете пълнежа.

Смелете орехите както ви харесва. Аз ги предпочитам малко по-едро смлени.

В касерола сложете на котлона да кипне сметаната, маслото, захарта, лимоновата кора, меда и рома.

Залейте със сместа орехите. Добавете и канелата.

Разбийте на пяна белтъците със захарта и ги добавете към леко охладената орехова смес.

След като тестото е втасало разточете го на кора с размер 40 на 35 см.

Покрийте с плънката навсякъде.

Завийте на руло.

Поставете във форма за кекс или просто в тава и оставете да втасва още 45-55 минути.

С помощта на четка внимателно намажете тестото с хладко мляко. Използвайте шишче, за да пробиете дупки по цялата горна част на потика, за да предотвратите образуването на въздушни мехурчета и отделянето на плънката от тестото.

Загрейте фурната на 180 градуса. Печете 45 минути. След това намалете температурата на 160 градуса и печете още 20-25 минути.

Охладете 5 минути и извадете от формата за печене.

След като напълно изстине поръсете с пудра захар и сервирайте.

“Potica” ми хареса. Тестото е маслено, меко и нежно (като на бриош), а в плънката се усеща лимонената кора и наситения вкус от орехите. От тях идва и приятната хрупкавост. Единственото, което бих променила в рецептата е количеството захар. Бих добавила още към тестото. Препоръчвам ви да опитате да си я приготвите у дома.

Следваща дестинация – Соломонови острови.