Сомалия

Сомалия всъщност е създадена с обединението на 2 отделни територии – Британска Сомалия и Италианска Сомалия. Британска Сомалия е получила своята независимост през 1960-а година, а Италианска Сомалия става независима няколко дни по-късно. В територията на Сомалия се намира Република Сомалиленд, която по принцип е независима държава от 1991-а година, но до този момент никой не е признал нейната независимост и тя се счита за наследник на Британска Сомалия.

Сомалия се счита за най-опасната страна в света. Вярно е, че сега е трудно да се нарече дори държава, защото тази малка африканска територия отдавна е разкъсана от продължаваща междуособна война. Там няма нито закон, нито ред, там оцеляват само онези, които са в състояние да защитят правото си на своето място под слънцето. Всички социални структури се сриват и само в началото на 90-те години 300 000 сомалийци умират от глад. През 2012 г. е приета временна конституция, според която Сомалия вече е федерация. В началото на 20 век Николай Гумильов посещава Сомалийския полуостров. Той изразява впечатленията си от това място само в няколко реда, според които няма по-мръсно и по-мрачно място на света от Сомалия.

Според експерти в Сомалия има поне пет пиратски банди, състоящи се от приблизително 1000 въоръжени бойци. В страната има нелегална борса за местни пирати, където вместо ценни книжа се продават планове за бъдещи атаки срещу търговски кораби на други държави. Преди няколко години сомалийска радиостанция провежда състезание за деца за изучаване на Корана. Победителят получава автомат “Калашников” и 700 местни долара. 😮 Изобщо не е странно на фона на това какви са заглавията на приказките, които се четат на сомалийските деца – „Трагедия“, „Човешки съд“ или „Изваденото око на хиената“.

В миналото Сомалия е била богата държава, прочута с производството на тамян и смирна. И днес е лидер в износа на тези две суровини. Древните египтяни са описвали тази африканска държава като „Страна на Пунт“ и сигурно ще се изненадате, ако ви кажа ,че Сомалия не е гола пустиня, а има множество планини, като най-високият връх се намира на 2416 м. надморска височина – връх Шимбирис. 20-метрови фикуси растат в малкото гори на Сомалия.

Сомалия днес е сред най-развитите африкански страни, когато става въпрос за телекомуникации, като местното население ползва изключителни преференции и разговорите струват по-малко от цент, което е нечувано. Сомалийците печелят и от износ на месо от акули, банани и кожени изделия.

Сомалийците като цяло са мюсюлмани, но всъщност голяма част от тях са сунити. Страната е на второ място в света сред държавите, в които правата на християните са най-често нарушавани. Средната продължителност на живота в Сомалия е изключително ниска – едва 46 години, а образованите сомалийци са едва 1/3 от населението на страната.

Основната ценност за сомалийците са камилите. Човек, който притежава дузина от тези животни, както и стада овце и кози, се счита за богат. Истинските богаташи са хората, успели да се сдобият с от 100 до 1000 камили. Повод за празник в Сомалия е раждането на син или потомство на камила. В чест на тези значими събития цялото село се събира на танци, съпроводени от свирене на барабани, тамбури и раковини.

Интересен факт е, че сомалийците са открили, че комарите пренасят малария още преди останалата част от света да узнае за тази болест. В Сомалия, съществува една дума, която е обща за комар и за малария – „kaneeco“.

Повечето сомалийци смятат домашните птици, рибата и яйцата за „нечисти“, поради което тези храни не се ядат. “Canjeero” е най-често срещаната закуска в Сомалия. Това леко ястие яде всеки сомалиец преди да отиде на училище или работа.То е проста храна, приготвена от две основни съставки: брашно (пшеничено или царевично) и мая. За правилно сомалийско канджеро трябва да смесите брашното, маята и малко сол с много вода, за да направите гъсто, меко и кремообразно тесто. Да го оставите една нощ да ферментира, а на сутринта се готви на слаб огън. Може да се яде със сусамово масло и захар, ако бързате, или с “dallac bilaash” (доматен сос, известен още като „безполезен сос“). Да, сомалийците са пастири и обичат месо, така че всеки сос без месо се смята за безполезен за тях. “Muufo” е ястие, богато на въглехидрати, направено от царевично брашно. Без никаква мая традиционното сомалийско “Muufo” не бухва по време на печене. Пече се в тинаар (традиционна сомалийска глинена пещ), която се нагрява върху въглища . След като се изпече, се завива в дебела кърпа, за да остане горещо. Яде се със suqaar (месен сос), супа, сусамово масло и с банан. “Baasto” е любимо ястие в Сомалия и това всъщност са спагети. Това не е голяма изненада, тъй като тези територии някога са били управлявани от Италия. Има различни варианти за спагети, като най-популярният е приготвен с традиционен сос за паста от кюфтета, домати, резени картофи, чесън, лук, слънчогледово олио и “xawaaji” (сомалийска смес от подправки). Нещо като “Болонезе” , ама не съвсем. 😀 “Canbulo Iyo Bun” е традиционна храна за сомалийците от векове. Представлява комбинация от боб и ориз, боб и пшеница, сорго и пшеница със сухи плодове от кафе, пържени в олио. Понякога хората го ядат с пуканки и маниока. Просто им е вкусно. Често се яде за вечеря, но може да се сервира и за петъчна закуска. В петък е традиция да се сервира ястието с пържени плодове кафе и пуканки, да се каже молитва за мъртвите и да се помоли Аллах за прошка. Сомалийците, живеещи на плодородните земи около реките, обичат плантана. “Moos Bukeeni” е отлично предястие и само един от многото начини, по който сомалийците използват плодовете. Бананите се нарязват, смесват се с вода, кокосово мляко и захар и се варят леко, без да се разбъркват, тъй като плодовете лесно се смачкват. Някои хора полагат допълнителни усилия и го смесват с месен сос, наслаждавайки се на кашавата му текстура и сладост със “Sabayad” (традиционен плосък хляб), паста, ориз или дори домашно “Muufo”. “Oodkac” е най-важното сомалийско ястие. В миналото се приготвяло през дъждовния сезон, когато млякото е в изобилие и месото е в изобилие като подготовка за предстоящия сух сезон. Това е любимата храна за хора, пътуващи на дълги разстояния, тъй като издържа дълго време. И в днешни времена продължава да се дава като подарък на младоженци, майки, празнуващи раждане на детето си, и дори студенти, които живеят далеч от семействата си. Какво представлява това важно ястие и как се приготвя? Телешко месо се нарязва на тънки ивици, които се оставят да изсъхнат на слънце. След това се нарязва на кубчета и се готви със сол и олио. След като месото се сготви се добавя разтопено масло, за да се запази.

На фона на всичко написано няма да се учудите, че тортата, която избрах да приготвя идва от Италия. 🙂 Нарича се “Cassata Ricotta” и това са необходимите продукти за нея:

за основата:

6 големи яйца

100 грама брашно за кекс

1/4 чаена лъжичка бакпулвер

1/4 чаена лъжичка сол

200 грама захар

кората на един портокал, настъргана на ситно

1 чаена лъжичка ванилия

2 супени лъжици вода

за крема:

3 чаени чаши сирене рикота

кората на един портокал, настъргана на ситно

2 супени лъжици захар

1/2 чаена лъжичка ванилия

5 супени лъжици трипъл сек ликьор *

120 грама захаросани цитрусови кори (лимон или портокал)

1/4 чаена чаша пресен портокалов сок

* нямах такъв ликьор и затова увеличих количеството на портокаловия сок

Начин на приготвяне:

Започваме с основата.

Разделяме яйцата на белтъци и жълтъци.

Към белтъците добавяме половината захар и разбиваме до твърди връхчета.

Жълтъците разбиваме с останалата захар докато удвоят обема си.

Към тях добавяме настърганата кора от портокал, водата и ванилията и разбиваме до хомогенност.

След това смесваме брашното, бакплувера и солта и добавяме към сместа с жълтъци. Разбиваме добре.

Накрая добавяме сместа към вече разбитите белтъци и внимателно разбъркваме до хомогенност.

Можете да опечете един блат, който след това да разделите на три, а можете да опечете и три отделни.

Ако е един се пече 20 – 30 минути на 180 градуса.

Ако са три времето се намаля на 10-12 минути за всеки.

Охлаждаме блатовете.

Кремът се приготвя лесно.

Изсипете рикотата в една купа и добавяме захарта. Рабъркваме.

Добавяме настърганата кора от портокал и ванилията. Ако имаме ликьор и 1 супена лъжица от него.

Отделяме настрана 1/3 от крема.

Към останалото количество добавяне захаросаните портокалови/лимонови корички и разбъркваме.

Към портокаловия сок добавяме останалия ликьор и с тази смес ще сиропираме блатовете.

Поставяме първия блат, сиропираме и разстиламе 1/2 от крема с коричките.

Потаряме същото и с втория блат.

Най-отгоре поставяме третия блат, сиропираме го и измазваме отвсякъде тортата с крема, който бяхме отделили.

Отгоре декорираме със захаросани корички или в моя случай с парченца мандарина, или не слагаме нищо.

Тортата е много лека и свежа. Определено се усеща цитрусовия вкус и аромат. И определено личи, че е италианска, а не сомалийска рецепта. 🙂 По-подходяща е за лятото, но въпреки натрупания сняг навън още не искам да пускам есента да си отива и не мога да се настроя на коледна вълна изобщо. Когато и да решите да приготвите тази деликатна торта няма да сбъркате. И като бонус – изобщо не се приготвя трудно. 😉

Следваща дестинация – Судан.