Танзания

Танганика или Танганайка (колония, освободила се през 1961 година) и Занзибар се сливат в една държава през 1964 година и се формира новата държава Танзания. Името е образувано от първите срички от названията на съставилите я бивши държави. Вероятно сте чували повече за Занзибар. Най-малкото заради вокалиста на групата Queen – Фреди Меркюри, който е роден на острова. Може и да не знаете, но рожденото му име е Фарук Булсара. Боми Булсара (бащата на Фреди) произхожда от Булсар в Гуджарат – откъдето идва и фамилното имe. Той се премества в Занзибар, за да работи във Върховния съд като касиер на британското правителство. Жени се за Джера в Индия и я връща в Занзибар. Фарук, първородният им син, е последван шест години по-късно от дъщеря Каришма. В „Бохемска рапсодия“ (биографията на Меркюри от Лесли-Ан Джоунс) се разказва, че семейството е живяло доста заможно в Занзибар, въпреки че Боми е държавен служител. Първите години от обучението на Меркюри са в мисионерското училище в Занзибар, където му преподават англикански монахини. Но на осемгодишна възраст родителите му решават да го изпратят на училище в Индия и той учи в училището на Англиканската църква „Свети Петър“ в Панчгани, бивша планинска станция на Британския Радж. През свободното си време, прекарано при леля му,баба му и дядо му в Бомбай, той открива и се отдава на нарастващата си любов към музиката. Фреди се завръща в Занзибар през 1963 г. – годината, в която той получава независимост от Великобритания – и завършва последните години от образованието си в римокатолическото училище „Сейнт Джоузеф“. Но добрите времена са краткотрайни. През 1964 г. революция сваля управляващия арабски елит и 17 000 души са убити. След това е създадена република, като президентите на Занзибар и Танганайка подписват акт за съюз. Те създават Обединена република Танзания, като Занзибар има полуавтономен статут. Семейство Булсара, заедно с много други хора, бяга от островите.

Танзания в последните години сериозно “изгря” на туристическата карта, защото по време на пандемята от Ковид президентът на страната Джон Магуфули отказва да въведе мерки за нейното ограничаване и обяви Занзибар за зона, свободна от Ковид-19. Той уверява 58 милионното население на Танзания, че ситуацията е под контрол и затова няма да им се наложи да спазват ограничения, каквито бяха въведени в целия свят. Когато е потвърден първият случай на Ковид-19 в страната, президентът Магуфули оспорва резултата от теста. Той казва, че средствата за тестване са произведени от западни компании и са програмирани така, че да дават положителни резултати. По-късно заявява, че тайно бил изпратил няколко проби в националната лаборатория, а резултатът бил, че папая, пъдпъдък и коза се окзали с положителни проби. През май 2020 обяснява, че Танзания била победила коронавируса с молитви. Паралелно с това източноафриканската държава залага на лечението с традиционни билки. Животът намира начин да покаже извратеното си чувство за хумор и президентът Магуфули се разболява през 2021 от Ковид и умира по-късно от сърдечни усложнения, възникнали вследствие на болестта.

По принцип има много причини човек да отиде и да види Танзания. Тя е страната на саваните, на националните паркове, на Килиманджаро, на девствената красота, която има дивата природа. Ако изберете да я опознаете като отидете на сафари ще успеете да видите слонове, антилопи гну, зебри, лъвове, леопарди и газели. Ако отидете да видите най-големия кратер на вулкан в света – Нгоронгоро, който е част от резервата Серенгети, ще можете да наблюдавате в непосредствена близост голямата петорка – черен носорог, лъв, голям змийски слон, леопард и бивол. Освен тях в Серенгети могат да се наблюдават и много други животни – фламинго, хиени, гепарди, газели, дългоухи лисици, чакали… “Серенгети” означава безкрайни равнини на езика мааси. Теренът на резервата е равнинен и това позволява да се наблюдава без проблеми цялата красота на флората и фауната. От тук тръгва всяка година величествената миграция на диви животни към Масай Мара в Кения.

Няма как да се опознае истински страната без да се посети архипелага Занзибар, известен още като Островът на подправките. Топлите и спокойни води на Индийския океан крият забележително красив подводен свят, а безкрайните бели пясъци на плажовете са идеални за почивка. Там е домът на най-големия рак в света – кокосовия рак, който е и един от най-вкусните морски видове.

Територията на Танзания играе съществена роля при проучването на човешката еволюция, тъй като най-ранният човешки череп в света, датиращ преди 2 милиона години, е открит в пролома Олдувай в Танзания от известния археолог от Източна Африка, д-р Лийки. В северната част на Танзания, наричана още „люлка на човечеството”, са открити и запазени фосили от пряк предшественик на човека – „стъпките от Лаетоли”, за които се смята, че на са на възраст от 3,6 млн. години. В днешни дни в страната живеят над 120 племена или етнически групи. Безспорно най-известните са бушмените Хадзабе и маасаите. Бушмените живеят и днес така както и преди стотици години. Удобствата на цивилизацията са им непознати. Те се изхранват като ловуват по примитивен начин – с дървени лъкове и стрели. Маасаите са най-колоритните обитатели на Танзания, нищо, че наброяват не повече от 400 000 души. Те са номади скотовъдци с много традиции и обичаи. Храбростта на маасайските войни е пословична. Маасайските мъже са многоженци. Всеки има толкова жени, колкото може да си купи. С крави или овце. Всяка съпруга си има собствена колиба, която, обаче, трябва да си построи сама. 😮 За модел на женска красота маасаите приемат много дългата шия. За да постигнат това, момичетата от детството си носят метални гривни около врата си, като постепенно увеличават броя им. В резултат на това, шията е постоянно опъната, а момичето става “по-красиво”. В миналото, за да докажат своята мъжественост воините е трябвало да убият поне един лъв само с копие. Маасаите съдят за богатството и социалното положение на човека по броя на добитъка в неговото стадо. Те се хранят с месо, но с изключение на някои ритуали, то рядко е от собствените им животни. Отглеждат устойчивия вид гърбаво зебу заради неговото мляко и кръвта му, която източват от  вена на все още живото добиче, пият я топла или смесена с мляко и я съхраняват в издълбани кратуни. Те смятат, че така се сдобиват със сила. Ужас! Действително в миналото воините им били господари на всички пасбища около голямата рифова долина.

Националната кухня на Танзания е съвкупност от ястия, традиционни за страните от Източна Африка. В нея има комбинация от растителни продукти с продукти, получени от дивата природа. Кулинарните предпочитания на жителите по крайбрежието са повлияни от кухнята на европейските държави (като Великобритания, Турция), а на остров Занзибар можете да видите комбинация от кулинарни традиции на африканци, араби и персийци. Рецептите от кухнята на Танзания са доста прости за подготовка и изглеждат много апетитни.
Едно от най-популярните ястия на местната кухня е твърдата царевична каша „угали”, която се оформя на топка с ръце. В Танзания се консумират различни екзотични видове месо – биволско, месо от щраус, филе от антилопи, яхния от слонове и крокодил, пържени термити и скакалци. Свинското и говеждото месо в Танзания са по-рядко срещани, тъй като тези видове се считат за скъпи. В сравнение с тях, танзанийците предпочитат козе месо. То е много по-евтино. За тези, които предпочитат птиче месо в менюто има почти винаги традиционно ястие, наречено “nyama-kuku”, което всъщност е пържено пиле. Често в ресторантите можете да срещнете задушена патица в кокосово мляко (ястие, наречено “duckling-dar es salaam”) и пилешка супа със зелен грах. 
Ястията от морски дарове и риба се пекат в бананови листа или се предлага пържена риба, октопод яхния, скариди с лимон, омари, стриди, миди. Те почти винаги са придружени от салата от морски водорасли, както и пресни плодове и зеленчуци, от които да избирате. 
Гарнитурата за ястията от месо и домашни птици е гъста овесена каша, която е приготвена от различни зърнени култури. Може да се сервира на масата на парченца или под формата на малки пържени топки. Освен нея в кухнята на Танзания, се използват царевица, ориз, боб и различни корени, осолено зеле и пържени картофи за гарнитура. В страната расте сорт не особено сладки, големи банани. Те донякъде заместват картофите и много често се използват като гарнитура. Начините им на готвене са пържене, или печене във фурна заедно с месо и фъстъци. Обърнете внимание на много популярното ястие в Танзания – яйце с банани, то се нарича “nyama-na-ndizi”.

Влиянието на индийските кулинарни традиции може да се обясни с широкото разпространение на сосове и подправки в Танзания, например къри. За обяд и вечеря се сервират и зърнени печива, хляб “наан” или “chapati”, палачинки “samosa”. Хлябът “chapati” може да се сервира и като десерт, като при това е изобилно полят с мед или сладко. Медът е широко използван в танзанийската кухня. Той е основата на различни видове сладкиши. От десертите трябва да обърнете внимание на “мандази” и торти с крем от банани, както и плодов сладолед, понички. 
От напитките най-широко разпространен е чаят. Повечето хора пият чай сутрин и вечер по време на закуска и вечеря. Той се сервира по британската традиция с мляко и захар. Кафето е на второ място и се пие обикновено вечер, след залез слънце, когато хората са се събрали пред къщите си да играят карти или местната игра Бао.Понякога кафето се поднася с Kashata (много сладък десерт направен от сърцевина на кокосов орех или от фъстъци).  Предлаганото кафе винаги е с отлично качество, тъй като Танзания е една от водещите страни в износа на кафе и чай. Алкохолните напитки се произвеждат в големи количества. Много популярна е местната бира, тя е евтина и много вкусна,а марките са “Safari”, “Kilimanjaro”, “Serengeti”. От другите алкохолни напитки местната водка “konyagi”, произведена от папая, ликьори “Afriksko” и “Amarula”, както и виното “Додома”, са най-търсени.
За вас направих “Tanzanian spice cake”. Ето и необходимите продукти:

100 грама масло

1 1/2 чаена чаша захар

4 яйца

3 чаени чаши брашно

1 чаена лъжица бакплувер

1 чаена лъжица карамфил

1 чаена лъжица канела

1/2 чаена лъжица индийско орехче

1 чаена чаша прясно мляко

2/3 чаена чаша шоколадови капки

Начин на приготвяне:

Разбийте маслото със захарта.

Добавете жълтъците от яйцата към сместа и разбийте.

Смесете брашното с подправките и прибавете към сместа на части като след всяко добавяне разбърквате да не се получат бучки.

Добавете прясното мляко и разбъркайте с шпатула.

След това е ред на шоколадовите капки да се присъединят към сместа.

Накрая разбийте белтъците и внимателно ги добавете към сместа.

Изсипете във форма за печене и печете на 180 градуса до готовност.

Това е всичко. Няма какво да ви лъжа – това е семпъл и обикновен кекс. 🙂 Цяло чудо е, че изобщо имаше рецепта за сладкиш от африканска държава. Като за всеки ден за добавка към кафето става, но не е нещо ново и кой знае какво на вкус. Поръсих с много малко пудра захар, защото мислех, че захарта вътре е повече от достатъчна, но се оказах в грешка. Мисля, че даже можеше да полея отгоре с малко шоколад. 😉

Що се касае за Танзания, тя ми е в ToDo листата. Определено ще отида да я видя. Надявам се да е скоро. 🙂

Следваща дестинация – Того.