Великобритания

Четири исторически области – Англия, Шотландия, Уелс и Северна Ирландия, формират Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия. Начело на държавата с по-скоро представителни функции е кралица Елизабет II. Реалното управление е в ръцете на двукамерен парламент – Камара на лордовете и Камара на общините.

Колонизирането на Америка поставя Великобритания на кръстопътя между Европа и новия свят. На практика капитализмът се ражда именно там. До средата на XIX век е наричана “фабриката на света” – тя е давала около 40% от общата световна промишлена продукция. Днес е част от Г7- седемте най-развити икономически страни в света, заедно с Германия, Италия, Канада, САЩ, Франция и Япония, които заедно представляват около 65% от БВП на света. Великобритания е имала най-голяма морска флота в света и е била най-голямата колониална империя в света в средата на XIX век и то при конкуренцията на страни като Франция, Нидерландия, Германия, Испания и Португалия. След Норманското нашествие през 1066 година на практика на територията на страната не е стъпвал чужд нашественик, въпреки, че Великобритания е участвала в много военни конфликти.

Великобритания е известна със своето уважение към традициите. Все още движението там се извършва в ляво. Дори и част от Европейския съюз британците така и не приемат еврото за своя парична единица, а сега  сме в очакване на Брекзит. Едва през 1995 година в страната се приемат световните мерки за дължина, тегло и обем. Преди това ползват свои – ярд, миля, фунт и галон. Не, че сега напълно са се отказали, просто са приели и другите. 🙂

Британците вярват, че “Който владее търговията ще владее моретата, който владее моретата ще владее света”. Преди Втората световна война територията, която владее Великобритания е 34,6 милиона кв. км , като 18,8 са доминиони. Британските колонии, доминиони и ключови бази Гибралтар, Малта, Суец, Кипър, Хонконг, Сингапур и други по цялото земно кълбо им дават основание да твърдят, че слънцето никога не залязва над Британската империя. След войната империята се разпада и се формира Британската общност, в която към момента членуват 49 страни.  Начело на нея към момента е кралица Елизабет II, но това не е по подразбиране. Тя е избрана от всичките страни – членки. Има спекулации, че, ако/когато Чарлз стане крал на Англия това може и да се промени, тъй като той далеч не е толкова популярен колкото майка си. Историята на тази страна е много вълнуваща и богата, с много колоритни участници, с много победи, с доста скандали, с велики крале и кралици. Няма да стигнат и 10 поста, за да бъде разказана. Затова спирам и си идвам на думата за кулинарните традиции.

Ако започнем хронологично със закуската то в цял свят е известна т.нар. английска закуска – яйца, бекон, наденички, гъби, домати, чай и тост с мармалад. За обяд можеш да си вземеш бейгъл с говеждо. Той става популярен в Източен Лондон в края на 1800 година. В днешни времена особено известна е London’s Brick Lane Bejgel Bake, която е отворена 24 часа и цената на този сандвич е малко под 3 паунда. Можете да хапнете и известния пай със свинско месо (Pork pie). Той се сервира студен и е популярна храна през лятото. Като казах лято се сещам за популярна шега на Острова – Кога беше лятото тази година? Май в сряда. 🙂 Друго особено популярно ястие е риба с чипс. Картофките са хрупкави, а рибата обикновено е треска или пикша. Месото има сериозно място в английската кухня. Английският бифтек и английският ростбиф от говеждо месо са известни в целия свят. Печеното месо се овкусява с различни сосове (уорчъстърски, къмбърлендски, табаско, кетчуп и т.н.), за да придобие характерния си вкус. Традиционна английска рецепта е овнешки бут с желе от френско грозде. Домашните и дивите птици (предимно пуйки и патици) също заемат важно място в английската кухня. Сладководните и морските риби най-често се приготвят варени или печени на грил и се сервират с бял, гъбен или доматен сос. Стридите в английската кухня се славят със своето високо качество.  Солените мъфини със сирена или колбаси също се радват на солидно присъствие в менюто на британците.

Във Великобритания се пие бира. Около 70% от консумираните напитки в пъбовете са отредени за бирата. Тя се произвежда по тези земи още преди пристигането на древните римляни. Някои от пивоварните са запазени и до днес. Друго особено популярно питие е  шотландското уиски, което по закон трябва да престои най-малко три години в бъчви в Шотландия, за да бъде наричано шотландско. Любима напитка за англичаните е и сайдера, който се прави от ферментирали ябълки. Но безспорно първенството при напитките държи чаят. Британците са известни в цял свят с пиенето си на чай. Най-известно е пиенето на чай в пет часа следобяд – five o’ clock teа. Англичаните изпиват всяка година сто шестдесет и пет милиона чаши чай. 😮 Английският начин на пиене на чай е невъзможен без самопрезентация и зрители. Умението да се сервира красиво масата и да се разлее чая така, че да не се излее и капка извън чашите е задължително, както и умението да се води непринуден разговор. В класическия си вид английският начин на пиене на чай е дори малко превзет. В центъра на церемонията не са хората, а къщата, в която се поднася чаят.  Предварително се нагрява празен чайник, след това в него се сипва чай в пропорция една чаена лъжичка чай на една чаша вода плюс една лъжичка за чайника. Залива се с вряла вода и се оставя за пет минути. В нагрети чаши се налива топло, но не и горещо мляко – по две-три супени лъжици, а след това в млякото се долива чай. Идеални за английската чаена церемония са старинният чайник, дебели книги от миналия век, бяла покривка и карирана завивка за чайника, както и джинджифилови целувки. Английският чай върви с различни видове кекс, рула и бисквити, които се поднасят в красиви купи и се сервират на отделните гости с помощта на щипки. Моят избор на торта за Великобритания до голяма степен беше повлиян именно от сладкишите, подходящи за следобедно пиене на чай.

Ще приготвя кейк “Батенберг”. Говори се, че за първи път е създаден през 1884 година за сватбата на внучката на кралица Виктория с принц Луи Батенберг. Според оригиналната рецепта тортата трябва да е в розово и жълто, а спойката между блатовете да е от кайсиев конфитюр. Аз избрах малко по-различна рецепта – кейк Батенберг с рози и шамфъстък. Ето и необходимите продукти:

За основата:

40 грама шамфъстък

175 грама омекнало масло

175 грама захар

3 яйца

175 грама брашно за кекс

1/2 чаена лъжица розова вода или ванилия

розова боя за сладки

За слепване и украса:

5 супени лъжици сладко от рози

450 грама бадемов марципан

малко натрошен шамфъстък

изсушени рози

Начин на приготвяне:

Разбийте маслото със захарта до пухкав крем. С ръчен миксер отнема около 7-8 минути. След това добавете яйцата едно по едно и след всяко разбивайте до хомогенност. Накрая добавете брашното и разбъркайте с бъркалка леко.

Подгответе тавата за печене като я застелете с хартия за печене или я намажете с масло и поръсите с брашно. Включете фурната да се загрява на 160 градуса. Ако имате специална тава за кейк Батенберг добре, но, ако нямате както и аз то ще се наложи да си я направите сами. Направете импровизирана преграда от няколко слоя алуминиево фолио и отгоре сложете хартия за печене.

Разделете сместа точно на две. В едната част сипете смления шамфъстък, който трябва да е почти на каша. Разбъркайте добре. В другата сложете розовата вода или ванилията и розовата сладкарска боя. Разбъркайте го получаването на хомогенен цвят. Изсипете всяка една от смесите в нейното правоъгълниче на тавата. Печете около 30-35 минути или до готовност.

Извадете основата от фурната и я оставете около 5 минути в тавата да изстине леко. След това внимателно извадете двете половинки и ги оставете върху решетка да изстинат напълно.

Изрежете по две ленти от всяка част, които да са абсолютно равни по размер. Слепете ги шахматно с помощта на сладкото от рози. Може да ползвате какъвто конфитюр имате.

Разточете върху посипана с пудра захар повърхност бадемовия марципан на правоъгълник. Обвийте слепените блатове с него и изрежете излишното. Накрая поръсете с шамфъстък и изсушени рози.

Получава се сочно и вкусно допълнение към вашия чай или кафе. Нито е трудно, нито отнема кой знае колко време. Даже е забавно. Като игра с конструктор. 🙂 Харесах този простичък, но елегантен десерт от Великобритания. Не съм била там, но когато отида ще го опитам със сигурност.

Следваща дестинация – Венецуела.