Бразилия

Самба, Амазонска джунгла, кафе и много футбол. Не мога да избера коя от предните думи най-точно описва Бразилия. Тази страна отдавна ми е в ToDo листата и вероятно скоро ще ѝ дойде времето да я посетя. Бразилия е голяма южноамериканска държава, петата по големина в света. Части от територията ѝ са заети от джунгла и не са изследвани и до ден днешен. Това провокира фантазията на много автори, които описват тайнствени племена и ритуали, недокоснати от съвременната цивилизация.

Несъмнено най-известният град в Бразилия е Рио де Жанейро. Дали защото сте чували за мащабния карнавал през февруари, когато всичко е самба, костюми и кръшни танцьори или пък искате да отидете на най-известния плаж Копакабана, или да видите емблематичната статуя на Исус, или пък, не на последно място, искате да стъпите на световноизвестния стадион Маракана, Рио е мястото. Лично аз реших, че, когато отида, ще пропусна карнавала. Не си падам по тълпи хора. Да не говорим, че Рио далеч не е безопасно място по принцип заради многото джебчии и по време на карнавала с още по-голяма вероятност можеш да останеш без вещи и пари. За мен изключително важно ще е посещението на водопада Игуасу. Писах за него в статията си за Аржентина, затова сега само го маркирам като важна забележителност и за Бразилия.

Храните на Бразилия  са уникална смесица от култури и кухни. Местното население готви от незапомнени времена с маниока и гуарана. Влияние върху кухнята на крайбрежните райони, особено Баия, оказват африканските роби. Из цялата страна, португалското наследство се отразява в разнообразието от ястия. Кореноплодни зеленчуци като сладки картофи, фъстъци, плодове като манго, папая, гуава, портокал, маракуя, ананас и други са сред местните съставки, използвани при готвене. Ориз и боб са изключително често срещани ястия, както и риба, телешко и свинско месо. Сред най-известните национални ястия са Feijoada – вкусна яхния от черен боб, парченца свинско месо, салам и кремвирш, сготвени с бял ориз, ситно нарязано зеле и парчета портокал. Други популярни ястия са Moqueca – риба или морски дарове, приготвени с палмово масло и кокосово мляко, както и Vatapá – скариди, рибно масло, кокосово мляко и ориз.

Месото в Бразилия се приготвя по правило с малко количество зехтин. Със зехтин местните приготвят и салатите си. Националните блюда са много люти и солени – в това има логика заради топлия климат в страната. Лютата чушка убива микробите, които се размножават бързо на топлината, а солта позволява да се издържа на палещото слънце. Ежедневните ястия варират според региона. На закуска често се ядат тропически плодове, като папая, и местни сладкиши, тапиока, кус-кус, шунка на скара и сандвичи със сирене, хляб и масло или конфитюр, кафе, сокове или чай. Обядът обикновено е най-голямото хранене за деня. Следобедна закуска (merenda или lanchinho) е малко хранене между обяда и вечерята, и може да се състои от кафе, чай, придружени с бисквити, типични сладкиши или хляб. Вечерята е лека – супи, салати и зеленчуци, макаронени изделия, както и ориз и боб.

Заради колонистите португалци и умението им да произвеждат успешно захар от захарна тръстика в Бразилия дълги години има робство и сериозен износ на хора от Ангола към страната с идеята да станат роби в плантациите. Днес Бразилия е свободна страна, но голяма част от богатството й е собственост на няколко богати фамилии. Обикновеният бразилец е успял да наследи любовта към земята от индианците, метежния дух от негрите и всичко най-добро от всички националности, населяващи Бразилия – италианци, германци, испанци, французи, японци, араби. Затова е много трудно да се опише колоритния свят на бразилската кухня. Според специалистите за бразилската кухня емблематичен е сладкия вкус на ястията, който се дължи на ананасите, портокалите и бананите, които внасят елегантност на всяка маса. В маринатите за месо не се използва алкохол, а сокове от различни сладки плодове. А хлябът им по-скоро прилича на палачинка, силно различен от европейския.

Pavê е популярен бразилски десерт, който е далечен братовчед на италианското тирамису и на тортата “Шарлота”. За разлика от тирамисуто кремът не е с маскарпоне и за мое учудване за напояване на бишкотите не се ползва кафе (нищо, че Бразилия е производител номер 1 в  света на кафе), а мляко с ром 🙂 Реших да ви представя моята версия на тази торта за държавата Бразилия.

Ето и необходимите продукти:

За ванилов сладкарски крем:

4 супени лъжици царевично нишесте

2 чаени чаши мляко

4 жълтъка (в оригиналната рецепта – 2 яйца  + 1 жълтък)

1/2 чаена чаша захар

1 ванилия

4 супени лъжици масло

За шоколадов крем:

4 супени лъжици царевично нишесте

1 консерва кондензирано мляко

2 1/2 чаени чаши мляко

щипка сол

1 ванилия

200 грама черен шоколад

За основата и завършека :

1/2 чаена чаша сметана

3 супени лъжици захар

1 ванилия

2 пакета бишкоти ( 1 пакет ванилия и 1 пакет шоколад)

1 вафлена кора или бисквити с шоколад за основата

1 чаена чаша мляко

1 супена лъжица ром

1 1/2 чаени чаши малини

Начин на приготвяне:

Започнете с ваниловия крем. За целта разтворете царевичното нишесте в половин чаша мляко. Разбийте жълтъците със захарта. Реших да променя оригиналната рецепта като в този крем сложа само жълтъци, а не цели яйца. Моят опит е показал, че така тортения крем става изключително гладък и има невероятно плътен вкус. Останалото мляко с щипка сол затоплете на котлон да стане хладко. Изсипете топлото мляко към яйчената смес, добавете разтвореното нишесте и сложете на котлона да се свари крема. Трябва да го бъркате непрекъснато и освен това да проявите търпение и да готвите на по-слаб огън. Когато кремът се сгъсти достатъчно го махнете от котлона, прибавете маслото и ванилията и разбъркайте до хомогенност. Покрийте го плътно с фолио за свежо съхранение (за да не се образува коричка) и оставете да се охлади.

Продължаваме с шоколадовия крем. По подобие на ваниловия крем и за този разтваряме царевичното нишесте в половин чаша мляко. На котлона слагаме да се затопли останалото мляко, щипката сол и кондензираното мляко. На тънка струя смесваме нишестената смес с млечната и варим до сгъстяване като не спираме да бъркаме. Накрая добавяме шоколада и ванилията  и бъркаме до хомогенност. Оставаме настрана да се охлади.

В чаша с мляко слагаме лъжица ром. На дъното на тортена форма със свалящ се ринг подреждаме шоколадови бисквити или вафлена кора. Подреждаме по стените на формата напоени за много кратко в млякото бишкоти. Изсипваме половината от белия крем. Подреждаме слой от слабо напоени в мляко бишкоти. Заливаме с половината от шоколадовия крем. Подреждаме отгоре половината малини. Повтаряме упражнението като тортата се завършва с шоколадов крем.

Разбиваме сметаната със захарта и декорираме тортата отгоре. Подреждаме и останалите малини. Оставяме в хладилника да се охлади за няколко часа.

Направих две грешки с тази торта, като едната се оказа фундаментална. Използвах два пакета бишкоти с по две по-малки опаковки вътре в тях. Оказаха се недостатъчно. Трябваше да си купя два от по-големите пакети с по 4 по-малки вътре в тях. Така става като в рецептата няма точно грамаж. И втората грешка беше, че нарязах тортата едва два часа след направата ѝ. Не успях да се противопоставя на желанието на тези около мен. Но дори и да бях изчакала пак щеше да се получи подобен резултат. 🙁 Важното е да не изпадаме в паника. 🙂 Презентацията лееееко се промени и вместо парче торта ви представям мус с бишкоти в чаша. Коментарите за тортата бяха повече от положителни. Всички казаха, че тортите в чаша, които се ядат с лъжица са най-добрите. Така дефектът се превърна в ефект.

Независимо от презентацията тази торта се оказа божествено вкусна. В интерес на истината е много по-добра от братовчед си тирамисуто. Много по-нежна и с много по-богат вкус. А малините се вписват божествено в цялата картинка. Можете спокойно да увеличите количеството. Само ще направите вкуса още по-добър. Когато нещо се прецака в рецептата важното е да не се сдухвате, а да опитате да поправите нещата по някакъв начин. Все пак вкусът винаги е най-важният в цялата картинка. А той много слабо се влияе от презентацията. Презентацията е за очите. И нищо, че не стана както си я представях мисля, че се справих добре. Чашата с торта също е изкушаваща. 😉

Следваща дестинация – Британска индоокеанска територия.