Замбия

Пушекът, който гърми (Моси-оя-Туня), или водопадът Виктория е най-големият водопад в света. Дори и само заради него си струва да се посети Замбия. Открит е от Дейвид Ливингстън и е наречен на кралица Виктория. Заради ситните капчици вода от него съседната дъждовна гора е единственото място на планетата, в което вали 24 часа в денонощието 7 дни в седмицата. Богатият растителен и животински свят, водопадът Виктория, благоприятните климатични условия, парковете и резерватите правят Замбия привлекателна и предпочитана туристическа дестинация, макар, че е доста бедна африканска страна.

Резерватът Южна Луангва в Замбия е прочут със своите хипопотами-убийци, които всяка година убиват по над 50 човека, сред тях и туристи. Хипопотамът се смята за едно от най-опасните африкански животни. Той напада човека, като го сваля на земята, стъпква го с краката си и след това нанася сериозни, понякога смъртоносни рани, с огромните си зъби. Потта на хипопотама е червеникаво-оранжева на цвят, а млякото на женските е розово. Това едро и непохватно на пръв поглед животно може да тича по-бързо от човека. Интересно е, че по време на любовния период женската избира мъжкар, който успее да направи най-голяма купчина екскременти. Той ги разхвърля навсякъде с опашката си, която върти като перка на хеликоптер. 😮 Това наторява земята и я прави по-плодородна, което осигурява храна за потомството му.

Местоположението на Замбия далеч от исторически и търговски пътища позволява на националната кухня да поддържа уникални традиции, които с течение на времето са били изгубени в много африкански страни. Най-често срещаното ястие в Замбия е Nshima, което се приготвя от царевица. Много от местните хора смятат тази храна за лукс. Обичайно е да се яде nshima с ръце, като оформяте кашата на топки и след това потапяте в зеленчуков или месен сос. Второто най-популярно ястие е бамбара – оризова каша, подправена с фъстъчено масло и захар. Отличително ястие в замбийската кухня е печеният нилски костур. По правило се сервира със сос от лимон-майонеза и се гарнира с ориз, картофи или други зеленчуци. След като дъждът спре да вали, се събират летящи мравки, наречени „inswa“. Крилата се премахват и телата се запържват в олио. Те са богати на протеини и могат да се консумират като закуска или да се сервират като гарнитура с nshima. 😮 Chikanda обикновено се нарича “африкански салам”, въпреки че е изцяло вегетарианска. Направена е от грудки на дива орхидея, лют червен пипер и сода за хляб  и се готви, докато добие консистенция на месо. Сервира се горещо или студено. Michopo е печено месо, което обикновено се готви на открито на скара. Обикновено е говеждо или козе месо, сервирано с лют червен пипер или лук, домати и картофи. Michopo често се предлага по баровете, тъй като чудесно пасва с Mosi (местната бира). Традиционните сезонни замбийски плодове включват диви жълти кисели плодове с формата на яйце, наречени „masuku“, които имат подобен на слива вкус, „masau“, който има вкус на кисели ябълки, и семена от баобаб, наречени „mawuyu“ .

Този път намерих десерт. Поне един и почувствах облекчение заради този факт. 🙂 Ето и необходимите продукти за него:

2 броя манго

1 чаена чаша захар

1 чаена чаша брашно

1 яйце

1 чаена лъжица сода за хляб

1/4 чаена чаша захар

Начин на приготвяне:

Загрейте фурната на 180 градуса. Обелете, нарежете и пасирайте с блендер мангото. Аз го пасирах за 20 секунди, за да останат и парченца плод за по-добър вкус.

Разбийте яйцето и захарта до бяло. Добавете пюрето и отново разбийте. Прибавете брашното и содата и разбъркайте с шпатула.

Застелете с хартия за печене тава с диаметър 20 см и изсипете сместа.

Печете във фурната за 20-30 минути или до готовност.

Извадете тортата и посипете с 1/4 чаена чаша захар и върнете във фурната, за да се карамелизира леко.

Можете да сервирате топло с бучка масло отгоре, за по-богат вкус. 😉 Това е – семпло, сладко и африканско.

Понякога се питам дали наистина трябваше да търся торти от целия свят или да бях обиколила Европа…но после се сещам за някоя и друга находка от Америка (например) и знам, че ще продължа напред. В търсене на поредното сладко изкушение по азбучен ред. 🙂

Следваща дестинация – Западна Сахара.